Марион Зимър Брадли
Повелителката на бурите (11)

11

Отвъд езерото в Хали се издигаше Кулата — тясна и сякаш твърде висока, направена от блед полупрозрачен камък. Матричните кръгове вършеха своята изтощителна работа почти само през нощта. Отначало Аларт не разбираше причината, смяташе това за суеверие или безсмислен обичай. Но с времето постепенно осъзна, че часовете, когато повечето хора спят, са най-свободни от натрапчиви странични мисли, от случайни отгласи на чужди съзнания. През нощта тружениците на кръга можеха спокойно да насочат обединените си умове през матричните кристали, усилващи неимоверно електронните и енергонните вибрации на мозъка, като превръщаха мощта на дарбата си в енергия.

С огромната сила на съединените съзнания и гигантските, изкуствено създадени матрични решетки, които техниците знаеха как да направят, тези психически енергии проникваха дълбоко и извличаха от дълбоките рудни залежи чисти потоци разтопен метал на повърхността. Зареждаха акумулатори за въздушните коли или големите генератори, осветяващи замъците на Елхалин и Тендара. Именно с усилията на матричен кръг бяха сътворени белите стени на замъка в Тендара, сякаш израснали от плътната отвесна скала, върху която се издигаха гордо. Многото Кули като тази в Хали бяха източникът на енергията и технологиите на Дарковър.

И сега в изолираната матрична зала (защитена не само от наложените забрани и традицията, но и от силови полета, които можеха да погубят натрапника) Аларт Хастур седеше до ниската овална маса, слял съзнанието си с останалите шестима от кръга. Всички енергии на мозъците и телата им бяха съсредоточени в поток към Пазителя на кръга. Казваше се Корин — слабоват, но по-як от стомана млад мъж, братовчед на Аларт и горе-долу на същите години. Седнал пред гигантския изкуствен кристал, той улавяше енергонните излъчвания от останалите и ги вливаше в сложните вътрешни решетки на кристала, които разпределяха енергията към редиците акумулатори на ниската маса. Не изричаше нарежданията си гласно, но щом посочеше с тясната си длан поредния акумулатор, свързаните в кръга хора, чиито лица сякаш бяха лишени от чувства маски, насочваха и последната частица от енергията си през Пазителя, за да придадат огромен заряд на устройствата.

Аларт беше премръзнал и схванат, но не го съзнаваше. Изобщо не възприемаше тялото си, в съзнанието му не бе останало нищо друго освен внимателно управляваната енергия. Смътно, без да го осъзнава, възприемаше ставащото като ликуващото сливане на души и гласове в сутрешните псалми в Неварсин. Отново му се струваше, че е намерил точното си място във Вселената…

Малко встрани от хваналите се за ръце хора седеше жена в дълга бяла роба, опряла лице на дланите си, затова се виждаше само водопадът на косата й с цвят на излъскана мед. Неспирно обикаляше с мисълта си всеки в кръга, наблюдаваше зорко неподвижните фигури. Облекчаваше напрежението в мускулите, преди да е нарушило концентрацията, успокояваше внезапен сърбеж или тръпка, за да не се разпадне единството. Стараеше се ничие дишане да не стане накъсано, поддържаше дребните несъзнателни движения, нужни на телата — навременното примигване, спасяващо очите от раздразнение, задължителните леки промени в позата. Внимателно подпомагаше сърцата им, за да пулсират равномерно. Работещите в кръга забравяха напълно телата си, и то за часове наред. За тях времето беше спряло, но наблюдателката следеше отминаването на нощта. Без да поглежда навън, тя знаеше, че остава малко до изгрева. Долавяше някакво смущаващо напрежение в кръга, съзнанието й започна да прониква поред във всекиго.

Корин? Пазителят, обучаван с години да понася този огромен товар… не, нищо му нямаше. Все пак започваше да се схваща и тя провери веднага кръвообращението му. Беше му и студено. Но в състоянието му нямаше забележими промени още от началото на нощта. Щом тялото му заемеше някоя от привичните удобни пози, можеше да остане неподвижен много часове. С него всичко беше наред.

Мира? Не, възрастната жена е била наблюдателка, преди да поверят тази работа на Рената. Сега беше невъзмутима и отпусната, рееше се кротко из енергийните мрежи, съсредоточена само в насочването им, дори потънала в блаженство без намесата на съзнанието.

Барак? Могъщият едър мъж беше техникът, създал изкуствената матрична решетка за това, което вършеха тази нощ. Мускулите му бяха излишно напрегнати. Без съзнателно усилие Рената проникна в телесните му възприятия и се намеси да отпусне най-схванатите места, преди болката да наруши способността му за работа. Нищо друго не му пречеше.

Аларт? Как един новак в кръга постигаше такъв самоконтрол? Дали се дължеше на годините, прекарани в Неварсин? Дишаше дълбоко и равномерно, притокът на кислород към крайниците и сърцето му не пресекваше нито за миг. Дори се бе научил на най-трудното — да не помръдва дълги часове, без да си причини болка.

Ариел? Най-младата, но макар само на шестнадесет, работеше в Хали вече две години и стигна до ранга на механик. Рената я провери особено внимателно — дишането, сърцето, синусите, които понякога мъчеха момичето заради влажния въздух в езерната област. Ариел беше родом от южните равнини. Не откри нищо нередно. Проникна по-надълбоко. „Чудех се дали не е забременяла от Корин, но няма такова нещо. А и нали я огледах преди началото тази вечер. Ариел знае как да не допусне това…“

„Значи трябва да е другата нова сред нас — Касандра…“

Отново се потопи в психиката и тялото й — сърцето, дишането, кръвообращението. И Касандра се беше схванала, но не толкова, че неприятните усещания да й пречат. Съзнанието й обаче приличаше на хаотично преплетено кълбо от тревога. Рената побърза да я успокои, преди да е смутила останалите. Другата жена още не бе свикнала с тази работа и не приемаше съвсем спокойно намесата на наблюдателя в себе си. Рената се позабави малко, преди да проникне още по-навътре.

„Да, Касандра е. Всички усещаме нейното напрежение… Не е трябвало да участва в кръга няколко дни, щом й е настъпила менструацията. Мислех, че вече се е научила на най-елементарното…“ Рената не я винеше, укори себе си за невниманието. Знаеше колко е трудно на новаците да си признаят слабостите, да не се срамуват от ограниченията, наложени им от природата.

Влезе в тясна връзка с нея, опита се да отслаби поне малко напрежението й, но скоро осъзна, че Касандра просто не е свикнала да издържа на такава близост с друго съзнание. Рената веднага прати мислено предупреждение на Корин, най-леко докосване като шепот в ухото му: „Ще се наложи да прекъснем скоро… Бъди готов, щом ти кажа.“

Енергийните потоци не трепнаха, той й отдели само частичка от най-повърхностното си внимание. „Още не. Не сме заредили цяла редица батерии.“

Но Рената се безпокоеше. Думата на Пазителя беше закон за матричния кръг. Само че наблюдателят отговаряше за здравето на участващите в работата. Досега бе защитила грижливо мислите си, за да не ги стресне, но ето че отнякъде долови слабо разсейване, отдръпване на психическа енергия от кръга. „Аларт вече знае за състоянието на Касандра. Твърде много внимание й отделя в момента.“

Засега смущението приличаше на искрица и Рената внимателно насочи съзнанието му отново към пълно съсредоточаване. В същото време се стараеше да крепи Касандра, сякаш я придържаше да не падне по стръмна стълба. Но веднъж нарушени, енергийните потоци затрепкаха като кръгове от хвърлен във водата камък. Един по един всички осъзнаха пречката. Барак се размърда неспокойно, Корин се закашля, Ариел подсмръкна и Рената усети сякаш в себе си как дишането на Касандра стана още по-тежко. И излъчи ново, безпрекословно предупреждение: „Корин, прекъсваме веднага!“

Той отвърна със силно раздразнение, отекнало в другите като звън на камбана. Аларт постепенно започна отново да се осъзнава като отделна личност. Възприе яда на Корин като силна плесница. Нещо в него се изопна плашещо, подобно на изтръгнат корен — Касандра полека изпадаше в несвяст. Едновременно усещаше разпадането на връзката, не бавно и предпазливо като друг път, а болезнено внезапно. Мира се задъха от усилието да издържи, Ариел подсмърчаше, като че хлипаше нещастно. Барак изпъшка и протегна вдървените си ръце и крака. Аларт се бе научил да не прави резки движения. Помръдна кротко, сякаш се пробуждаше от прекалено дълбок сън. Беше смутен и неспокоен. Какво се случи в кръга? Нали още не си бяха свършили работата за тази нощ…

И другите се изтръгваха от матричния транс. Корин беше пребледнял, дори потресен. Не продума, но силата на гнева му, насочен към Рената, отекна мъчително у всички.

„Казах ти, че е рано! Сега ще трябва да го правим отново заради някаква си дузина акумулатори… Защо ни прекъсна? Нима сред нас има такъв слабак, че да не издържи още малко? Да не сме дечица, играещи си с камъчета, или все пак сме кръг от матрични механици, съзнаващи отговорността си?“

Но Рената изобщо не му обърна внимание и Аларт, възвърнал си властта над собственото съзнание, видя свляклата се настрани Касандра, чиято дълга коса се бе разпиляла по масата. Избута ниското кресло и скочи, но Рената стигна първа до нея.

— Не! — Той се закова на място от фокусирания удар на заповедния глас. — Не я докосвай! Аз ще се заема с нея!

Все още с крайно изострена чувствителност, Аларт чу и неизреченото: „Предостатъчно си направил вече, ти си виновен…“

„Аз ли?! Свети Носителю на бремето! Рената, в какво ме обвиняваш?…“

Тя коленичи до Касандра, върховете на пръстите й се плъзнаха по шията на премалялата жена и напипаха нервния възел. Касандра се разшава и Рената й промърмори гальовно:

— Всичко е наред, миличка. Вече не си зле.

— Толкова ми е студено…

— Знам. Ще ти мине след няколко минути.

— Съжалявам. Не исках да… Бях сигурна в себе си…

Касандра се озърна, в очите й напираха сълзи. Сви се под яростния поглед на Корин.

— Остави я на мира, Корин! — сопна се Рената, без дори да се обърне към него. — За нищо не ти е виновна.

Пазителят се поклони иронично:

— З’пар серву, вей леронис… Разрешавате ли поне да проверим акумулаторите, докато вие се грижите за нашата новобрачна?

Касандра се мъчеше да удържи сълзите си и Рената й подхвърли:

— Не му се връзвай на Корин. Уморен е като всички нас. Не искаше да се покаже чак такъв злобар.

Ариел отиде при една странична масичка, взе метален прът — матричните кръгове имаха предимство в достъпа до твърде оскъдните на Дарковър метали — и уви ръката си с изолираща тъкан. Започна да докосва акумулаторите, за да види от колко ще изтръгне искрата, показваща пълен заряд. Другите също се изправиха полека, започнаха да се протягат и навеждат. Рената най-сетне подкани:

— Сега се опитай да станеш. Разтъпчи се, ако имаш сили.

Касандра разтри тънките си пръсти.

— Премръзнала съм, като че бях в най-студения ад на Зандру. Благодаря ти. Как усети, че ми е лошо?

— Аз съм наблюдател. Това ми е задължението.

Рената Лейние беше дребничка млада жена с лек загар, пищна меднозлатиста коса и малко широчка уста, за да е безупречно красива. Имаше и лунички по носа, затова пък огромните й сиви очи бяха прекрасни.

— Касандра — каза тя сериозно, — с още малко обучение ще умееш сама да следиш промените в себе си и да ни предупреждаваш навреме кога не си достатъчно добре за работа в кръга. Мислех си, че знаеш — щом си в цикъл, с кръвта губиш и психическа енергия, а остатъкът ти е нужен само за теб. Сега трябва да се излежаваш ден-два. И в никакъв случай няма да участваш отново в матричен кръг или да правиш друго, изискващо усилия и съсредоточаване.

Аларт ги доближи.

— Касандра, болна ли си?

Рената отговори вместо нея:

— Само е преуморена и се нуждае от почивка и храна.

Мира вече бе отворила един шкаф в отсрещния край на залата, подреждаше на масата разни ястия и вино, приготвени за укрепване на силите веднага щом хората от кръга си свършат работата, изцеждаща ги докрай. Рената огледа припасите и избра дълга пръчка с натрошени ядки, лепкава от меда. Подаде я на Касандра, която завъртя глава.

— Не обичам сладкиши. Ще почакам до закуска.

— Изяж това! — нареди наблюдателката със заповедния глас. — Имаш нужда от сила.

Другата жена отчупи парче и го сложи в устата си. Лицето й се разкриви от прекалената сладост, но тя задъвка послушно. Ариел дойде до масата, награби пълна шепа сушени плодове и ги натъпка в устата си. Когато предъвка и можеше да говори разбрано, съобщи:

— Една дузина изобщо не са заредени, а и с трите последни ще трябва да се занимаваме отново.

— Ама че досада! — изпухтя Корин и се вторачи ядно в Касандра.

— Остави я! — озъби се Рената. — Всички сме били новаци!

Той се обърна, сипа си вино и отпи глътка.

— Моля те да ме извиниш, сроднице — усмихна се накрая, щом присъщото му добродушие надделя. — Уморена ли си? Наистина не бива да се изтощаваш заради няколко акумулатора.

Ариел изтри лепкавите си пръсти.

— От Дейлройт та чак до Пъкъла няма по-скучна работа от зареждането на акумулатори!

— А, по-добре е от извличането на метали — напомни Корин. — Когато го вършим, после не мога да се опомня половин месец. Радвам се, че тази година приключихме с металите. Всеки път ми се струва, че съм изкопавал залежите с ръцете си, и то лъжичка по лъжичка!

Аларт, закален от годините на сурова дисциплина в Неварсин, не усещаше умора като останалите, но мускулите му се бяха измъчили от неподвижността. Видя как Касандра отчупи още една хапка от сладкиша и усети сгърчването на лицето й. Връзката още беше силна и той също потръпна от погнуса, сякаш сам дъвчеше.

— Ако не ти харесва, не го яж. Трябва да има все нещо, което ще ти допадне.

Обърна се да й потърси храна по вкуса, но тя вдигна рамене.

— Рената каза, че това ще ме възстанови по-бързо от всичко останало. Все едно ми е.

Аларт взе нещо от масата, без да го интересува какво ще яде. Барак си допи чашата вино и дойде при тях.

— Опомни ли се вече, сроднице? За новаците работата наистина е изтощителна, а тук няма нищо подходящо. — Той се разсмя. — Една лъжичка мед киресет ще те върне към живота, особено пък когато си…

Изведнъж се закашля и се извърна, уж се беше задавил, но всички чуха мярналата се мисъл, сякаш я изрече. „Особено когато си младоженка и имаш нужда от повечко сили…“

Само за миг Барак си бе припомнил онова, което всички знаеха благодарение на непрекъсната телепатична връзка — истинските отношения между Аларт и Касандра.

Нищо друго не можеше да направи, освен да преглътне необмислената закачка. В залата настъпи неловко мълчание, после всички се разприказваха излишно оживено. Корин взе металната пръчка и провери два-три акумулатора. Мира потри ръце и заяви, че жадува за баня и масаж.

Рената прихвана Касандра през кръста.

— И за теб ще е добре, мила. Измръзнала си, схваната си. Поискай да ти донесат богата закуска и се топни в по-гореща вода. Ще ти пратя моята придружителка. Особено изкусна е в масажа, знае как да ти отпусне мускулите и нервите, за да заспиш спокойно. И не позволявай да те измъчват угризения. Всички сме се престаравали през първата си година тук. Никой не обича да си признава слабостите.

Касандра се възпротиви слабо:

— Защо да те лишавам от умелите й ръце?

— Чия, аз вече не се докарвам до такова състояние. Върви и предай на Лусета да направи за теб същото, което прави за мен в дните, когато не мога да работя в кръга. Хайде, братовчедке, послушай ме. Мое задължение е да знам от какво имаш нужда, дори ти да не го съзнаваш.

Аларт си каза, че Рената говори като същинска майчица, макар да беше на годините на Касандра.

— И аз слизам — обади се Мира.

Корин хвана под ръка Ариел и двамата излязоха заедно. Аларт също щеше да се запъти към изхода, но Рената го докосна лекичко по рамото.

— Ако не си преуморен, бих искала малко да си поприказваме.

Той вече си мечтаеше за разкошната си стая на един от долните етажи, представяше си как ще се гмурне в хладката вода, но не се чувстваше чак толкова изцеден и го каза на Рената. Тя кимна замислено.

— Ако такива са плодовете от обучението при монасите в Неварсин, може би трябва да им подражаваме в матричните кръгове. Ти си непоклатим и неуморен като Барак, но той работи в кръговете почти откакто аз съм на този свят. Не е зле да ни научиш на някои от тайните си! Или братята са те заклели да не ги разкриваш?

Аларт завъртя глава развеселен.

— Всичко опира до правилното дишане.

— Ясно. Искаш ли да се поразходим навън, да видим слънцето?

Слязоха до първия етаж и минаха през силовото поле, защитаващо Кулата от нежелани гости. Посрещна ги ослепително утро. Аларт вървеше смълчан до Рената. Макар и със съхранени сили, чувстваше се твърде неспокоен. Както при всяко спускане на мислената преграда, гъмжащите видения за бъдещето се тълпяха в ума му, разклоняваха се безкрайно и все пак бяха ясно видими като зелените ливади, спускащи се към бреговете на езерото и неясната му повърхност.

Тръгнаха по брега. На запад виолетовата Лириел, ден-два след пълнолуние, се спускаше бледа към хоризонта. Зелената Идриел беше едва забележим сърп почти в зенита.

Аларт знаеше още от първия си ден в Кулата, че Рената е едната от другите две жени, явяващи се толкова често по множащите се пътеки на живота му. И оттогава се държеше предпазливо с нея, не се впускаше в разговори повече, отколкото налагаше любезността, и се стараеше да я отбягва, доколкото беше възможно при непрекъснатите им срещи по етажите.

Уважаваше майсторството й на наблюдателка, радваше се на бликащия й смях и неизменното добро настроение, трогна се от грижите й за Касандра преди малко.

А сега, неспособен да се защити от виденията заради преживяното сътресение, съзираше лицето на Рената не каквото го виждаше всеки друг — спокойно, сякаш безлично и отчуждено, типичен образ на наблюдател в Кула, — а каквото можеше да бъде из разклоненото бъдеще. Макар никога да не позволяваше на такива мисли да се развихрят, бе я виждал сгряна от любов, дала воля на нежността си, отприщила страстта си с него. Наложени върху истинските им отношения, тези призрачни картини го смущаваха и засрамваха, сякаш трябваше да се изправи срещу жена, която е пожелавал често, но е принуден да крие чувствата си. Не, никоя друга нямаше да влезе в живота му освен Касандра, а и спрямо нея нямаше да отстъпи от решението си. Отново насили волята си, за да се отърси от мъчението на бъдещето, и се взря в Рената с хладния, безучастен, почти враждебен поглед на монах от Неварсин.

Вървяха край езерото и слушаха шепота на вълните-облаци в него. Аларт бе израснал на тези брегове, но сега чуваше звуците сякаш за пръв път чрез възприятията на жената.

— Никога не ми омръзва да се заслушвам. Хем прилича на шума на вълни, хем е толкова различно. Никой не може да плува в езерото, нали?

— Не, веднага потъваш. Е, бавничко, ама накрая стигаш дъното. Но можеш да дишаш това вещество, затова няма значение. Много пъти като момче съм ходил долу, за да зяпам странните твари, живеещи тук.

— Можеш да дишаш ли?! И не се давиш?

— Разбира се, това изобщо не е вода… всъщност не знам какво е. Само че ако се забавиш прекалено на дъното, ще загубиш сили, ще се умориш толкова, че ще забравиш да вдишваш и издишваш, и има опасност да изпаднеш в несвяст и да умреш от задушаване. Ако останеш замалко, ободрява. А тварите в езерото наистина са особени. Не знам как да ги нарека — птици или риби, нито пък мога да преценя дали плуват или летят през тези облаци, но са красиви по своему. Разправят, че ако дишаш в езерото, прибавяш още години към живота си, и затова ние, Хастурите, сме дълголетници. Има и легенда, че когато Хастур, син на Повелителя на светлината, паднал на бреговете на Хали, дал безсмъртие на обитателите им. Ние — техните потомци, сме лишени от дара заради грешния си живот. Детски приказки.

— Не вярваш, защото си кристофоро ли?

— Защото предпочитам да се опирам на разума си — усмихна се Аларт. — Не мога да си представя бог, който ще започне да преправя законите на света, създаден от самия него.

— И все пак Хастурите наистина живеят много дълго.

— В Неварсин ми обясниха, че всички Хастури имат и кръв на чиери, а онези митични същества живеят толкова, че на практика са безсмъртни.

Рената въздъхна.

— Чувала съм за тях и че са еммаска — нито мъже, нито жени, затова са свободни от тегобите и на едните, и на другите. Май им завиждам за това.

Изведнъж Аларт си помисли, че Рената дава неуморно на другите от силата си, но нямаше кой да се погрижи за нея, ако се изтощи.

— Сроднице, защо не си починеш? Каквото и да си наумила да ми кажеш, едва ли е толкова неотложно. Не е ли по-добре да предпочетеш първо храната и съня, както посъветва моята съпруга?

— Предпочитам да говорим, докато Касандра спи. Все на някого от двама ви трябва да кажа какво мисля и макар че ти също ще сметнеш думите ми за намеса в живота ви, все пак си по-зрял и ще разбереш. Добре, стига толкова увъртания и извинения… Чуй ме — не биваше да идвате тук, щом Касандра е младоженка, бракът ви обаче все още е само една церемония. — Аларт отвори уста, но резкият й жест го накара да млъкне. — Предупредих те, че няма да ти хареса. Но аз съм в Кулата от четиринадесетгодишна. Сега съм наблюдателка и отговарям за благополучието на всекиго от вас. Всичко, което ви пречи… не, Аларт, бъди добър да ме изслушаш търпеливо! Всичко, което ви пречи да си вършите работата, засяга и нас. Не бяха минали три дни от пристигането ви, а вече знаех, че твоята съпруга си остава девствена, но тогава не се намесих. Смятах, че ви е събрала политиката и изгодата за родовете ви, иначе не се понасяте. От половин година сте тук и за нас е очевидно, че сте лудо влюбени един в друг. И това непоносимо напрежение започва да съсипва всички ни, особено Касандра. Тя е толкова окаяна през цялото време, че дори не успява да следи състоянието на нервите и тялото си, а би трябвало вече да се е научила. Успявам да й помагам донякъде, когато е в кръга, не и през цялото време. Сигурна съм, че имате много сериозни причини за такива отношения помежду си, само че явно не сте знаели почти нищо за работата на матричния кръг. Ти се крепиш, в Неварсин са те научили да налагаш волята си и да се справяш със своите задължения, макар да си крайно нещастен. Касандра не може да издържи. Просто и ясно.

Аларт промълви гузно:

— Не подозирах, че тя се чувства толкова зле.

Рената го изгледа и поклати глава.

— Да, защото си предпочел да не знаеш. Най-благоразумно е да я отведеш, докато нещата помежду ви се поуспокоят. После, ако желаете, можете да се върнете. Никога не ни достигат опитни участници в кръговете, а с монашеската си самодисциплина ти си особено ценен. Касандра е достатъчно надарена по рождение, за да стане наблюдател, дори техник, стига това да я привлича. Не сега обаче. В момента би трябвало да сте сами, а не да ни обърквате с незадоволените си нужди.

Аларт се слиса и смути, докато я слушаше. Толкова отдавна бе свикнал с железния самоконтрол, че дори не му хрумна колко би могла да попречи в матричния кръг злочестината на Касандра. А беше длъжен да помисли навреме.

— Аларт, отведи я! Дори днес няма да е прекалено рано!

Той едва изрече унило:

— Бих дал всичко, което имам, за да е толкова лесно, колкото си мислиш. Но с Касандра си обещахме…

Думите заседнаха в гърлото му и той се извърна, но Рената разчете мислите му и го зяпна.

— Братовчеде, какво ви подтикна към подобно крайно решение? Да не говорим пък, че пренебрегвате дълга си към своите родове…

— Не! — възкликна Аларт. — Рената, не го споменавай дори с най-благородното намерение да помогнеш. Наслушал съм се на тези приказки и не искам повече да ги чувам от никого. Ти знаеш добре какъв е моят ларан и що за проклятие тегне върху мен. Няма да го предам на синове и внуци. А размножителната програма за съхраняването на ларан в нашите родове, която според теб ме задължава с нещо, аз смятам за зло, за грях! Няма да се замеся в това!

— Да, Аларт, вече разбирам какво проклятие е за теб. Аз също се измъчвам от страхове и съмнения за размножителната програма. И не вярвам някоя жена от Владенията да мисли спокойно за тези неща. Все пак съвсем не е нужно двамата с Касандра да сте толкова нещастни.

— Има и нещо по-лошо — отчаяно рече Аларт. — В края на всеки път пред нас виждам Касандра да умира, раждайки дете от мен. Дори ако се примиря децата ми да носят същото проклятие, не мога да й навлека тази страшна участ. Затова се зарекохме да не бъдем съпрузи наистина.

— Касандра е съвсем млада и още девствена. Затова е разбираемо да бъде и невежа… макар че според мен е твърде зловредно да се крият от жените истини, които засягат живота им. Но изборът ви е твърде краен, защото и за чужд човек е ясно, че се обичате. Едва ли и ти си неосведомен, че има начини…

Рената все пак се засрами и обърна глава настрани. Дори между съпрузи такива разговори не бяха нещо обичайно. Аларт се смути още повече.

„Но тя не е по-възрастна от Касандра! Богове, как може толкова млада жена, възпитана грижовно, от добър род и още неомъжена, да узнае това, за което ми говори?“

Изглежда излъчи недоумението си твърде ясно.

Рената промълви суховато:

— Бил си монах, братовчеде, и само затова приемам, че може и да не знаеш отговора на своя въпрос. Дали пък си въобразяваш, че само мъжете имат такива потребности, а на жените са напълно непознати? Не искам да те стъписвам, но жените в Кулите нито са принудени, нито пък биха си позволили да живеят според тъпите правила на нашето време. Защото съгласно обичая жените са играчки за задоволяване на мъжките желания, без свои нужди, предназначени са само да дават синове на родовете. А аз, Аларт, не съм превзета девственица. Скоро след като се включи в матричните кръгове, всеки от нас — мъж или жена, все едно — се научава да разбира и приема потребностите си, иначе не може да вложи цялата си енергия в работата. А ако се инатим, случва се същото като тази сутрин… или нещо много по-страшно.

През ума му мина неволно възклицание, породено от предразсъдъците, които попи още в детството си. „Мъжете от Владенията знаят това, но пускат жените да идват тук?!“

Рената вдигна рамене.

— Такава е цената, която плащат за работата ни. Дават известна свобода и на жените в Кулите, поне по време на престоя им. И предполагам, че повечето предпочитат да не си пъхат носовете в живота ни, за да не научат нещо неудобно. А и за жена, участваща в матричен кръг, е опасно да забременее. — Тя помълча и предложи: — Ако искаш, Мира ще обясни каквото трябва на Касандра, а мога и аз да се заема с това. Вероятно ще й бъде по-лесно да го чуе от своя връстница.

„Ако някой ми беше казал в Неварсин, че има на света жена, с която бих могъл да обсъждам това открито, и то без да ми е съпруга или сродница, изобщо не бих повярвал. Не съм си и представял, че е възможна такава честност и откровеност между мъж и жена.“

— Да, така бихме се освободили от най-лошите си опасения, поне докато сме в Кулата. Може би ще имаме… поне това. И с Касандра вече си поприказвахме…

Думите й веднага отекнаха в паметта му, като че изречени вчера, а не преди половин година: „Аларт, мога да го понеса засега, но не знам докога ще ми стигне волята. Обичам те. И затова не си вярвам. Рано или късно ще ми се прииска да имам дете от теб. Така ще е по-лесно, без изобщо да стигаме до изкушението…“

Рената, разбира се, проникна лесно в мислите му и се възмути:

— По-лесно ли?! Да, за нея… — Спря се с усилие. — Прости ми, не съм права да я съдя. Касандра си има свои нужди и желания, а не каквито аз смятам за правилни. Когато едно момиче чува още от бебе, че смисълът на женския живот е в раждането на деца за рода и кастата на съпруга й, не й е лесно да промени убежденията си или да открие някаква друга цел.

Замълча намусена и Аларт си помисли, че е твърде ожесточена за възрастта си. Отново се зачуди на колко ли години е Рената и тя отговори на безмълвния му въпрос.

— Само с два месеца съм по-голяма от Касандра. И аз не съм се освободила от желанието да си родя дете някой ден, но не по-малко от теб се боя от размножителната програма. Смята се за естествено само мъжете да размишляват за тези неща и да изпитват опасения. Понякога ми се струва, че от жените във Владенията се очаква да не мислят изобщо! Но баща ми се отнася благосклонно към моите желания, изкопчих от него обещанието да не се омъжвам, докато не навърша двадесет години, освен това ме пусна да дойда в Кулата и научих много тук. Аларт, ако ти и Касандра решите да имате дете, с помощта на наблюдател тя може да проникне дълбоко в тъканите на още неродения плод. И ще научи дали носи твоя ларан или някакви смъртоносни рецесивни гени, които ще го погубят. В такъв случай не е нужно да го ражда…

Аларт я прекъсна рязко:

— Достатъчно зло е, че ние — Хастурите, се намесваме където не бива, като правим изкуствени чудовища чрез генетични манипулации на семето си! Но да сторя същото със синовете и дъщерите си?!… Или да унищожа по своя воля живот, който вече съм създал? Самата мисъл за това ме отвращава!

— Не съм пазителка на съвестта ти. И това е само един избор от многото възможности. Непременно има и други, които биха ти допаднали повече. И все пак дори такова решение за мен е по-малкото зло. Знам, че някой ден ще бъда принудена да се омъжа и ако трябва да дам деца за своята каста, може да се изправя пред два еднакво жестоки изхода — да раждам чудовища с ларан или да ги унищожавам още в утробата си. — Тя потрепери видимо. — Затова и станах наблюдателка. Вече няма да родя нещастни създания от невежество. Но знанията сякаш направиха съдбата ми още по-непоносима. Не съм богиня, за да решавам кой да умре и кой да живее. Нищо чудно двамата с Касандра да сте направили най-добрия избор. Поне няма да отнемате живот.

— А докато си блъскаме главите над тези неразрешими проблеми — горчиво изрече Аларт, — зареждаме акумулатори, за да си играят разни безделници с въздушните си коли, да осветяват домовете си, без да изцапат нежните си ръчички със смола и прахан. Вадим метали от земята, за да спестим на други труда да ги извличат. И създаваме все по-страшни оръжия, за да погубваме хора, в чиято участ нямаме никакво право да се намесваме.

Рената пребледня като платно.

— Не! Това още не бях чувала. Аларт, в бъдещето ли надникваш? Отново ли ще започне война?

— Говорих, без да мисля.

Дожаля му, че я уплаши така. Но виденията и шумовете на схватките сякаш го заобикаляха отвсякъде. „Може пък да загина в битка, поне ще се отърва от борбата с предопределението и съвестта си!“

— Това си е ваша война, не моя — тихо каза Рената. — Баща ми няма раздори със Серайс и не дължи лоялност на Хастурите. Само че избухне ли войната, ще прати вест, ще настоява пак да се прибера у дома и да се омъжа. Ох, всеблага Авара, пълна съм със съвети как ти и съпругата ти да подредите живота си, а не смея дори да помисля за собствената си сватба! Как ми се ще да имам твоето ясновидство, за да избера поне най-малкото зло…

— Жалко, че и аз нищо не мога да ти кажа.

Той стисна ръката й съчувствено. И в този миг дарбата му показа ясно как двамата с Рената яздят на север… но накъде? И с каква цел? Заредиха се объркани картини — устремно спускащ се едър крилат хищник… но беше ли птица? Ужасено дете, застинало сред блясъка на мълнии. Истински порой от лепкав огън, срутваща се огромна кула, превърнала се накрая в купчина отломъци. И Рената, с пламнало от страст лице, тялото й под неговото… Замаян, той се пребори да отхвърли виденията.

— А може би точно това е изходът! — изведнъж изрече тя яростно. — Да зачеваме чудовища, да ги насъскваме срещу народа си, да правим все по-унищожителни оръжия, за да изтрием от лика на света прокълнатата си раса и боговете да сътворят друга, но без гнусното зло на ларан!

След избухването й сякаш стана още по-тихо, чуваше се утринната песен на птичките, облачните вълни се плискаха кротко по брега на езерото Хали. Рената въздъхна и отново се превърна в невъзмутимата и дисциплинирана наблюдателка.

— Отклонихме се далеч от онова, което ми поръчаха да ти кажа. За да върви работата, ти и Касандра вече трябва да бъдете в отделни матрични кръгове — докато не приемете и споделите любовта си или не решите, че завинаги ще си останете само приятели и намерите спокойствие най-сетне. Тук сме осемнадесет души и е възможно да работите разделени. Но ако не решите да си тръгнете заедно оттук, поне единият от вас трябва да напусне Кулата. Дори да не сте в един матричен кръг, напрежението помежду ви е прекалено, за да останете и двамата. И мисля, че е по-добре ти да си отидеш. В Неварсин са те научили донякъде да обуздаваш своя ларан, а Касандра още не умее да се справя. Все пак решението се пада на теб. По закон бракът те прави неин господар, дори пазител на нейната съвест и воля, стига да поискаш да упражниш правото си.

Той не обърна внимание на иронията в думите й.

— Ако смяташ, че Касандра ще има полза от престоя си в Кулата — отговори сдържано, — значи тя остава, а аз си тръгвам.

В мислите му отново се спусна мрак. Намери покой в Неварсин, но бе принуден да го напусне, и знаеше, че никога няма да се върне в манастира. Тук се научи да бъде полезен, овладя напълно дарбите си. И в Кулата също не можеше да остане.

„Няма ли място за мен на света? Винаги ли ще бъда бездомен, тласкан от капризните ветрове на случайността?“

Кисело се засмя на себе си. Обикновено се оплакваше, защото виждаше твърде много възможности в бъдещето, сега пък се жалваше, че не го спохожда никакво прозрение. Напомни си, че и Рената избира между еднакво неприятни за нея пътища.

— Братовчедке, работила си цяла нощ, после се зарови в тревогите, които измъчват мен и съпругата ми, без да се сещаш за умората си.

В очите й заискри смях, макар и да не стигна до устните й.

— О, за мен е облекчение да се занимавам с чужди проблеми, а не със своите. Не помниш ли поговорката? „Леко е бремето на другия.“ Но вече ми е време да поспя. А ти какво ще правиш?

Той поклати глава.

— Мъчи ме безсъние. Май ще се поразходя по дъното на езерото, ще гледам странните твари и ще се помъча да реша птици ли са или риби. Току-виж, аз също намеря разтуха в нещо съвсем далечно от тревогите ми. И бъди благословена, сроднице, за добротата ти.

— Защо ми благодариш? Не намерих никакво приемливо решение за вас двамата. Но може и да ми се присъни как да направя всички ни щастливи. Чудя се дали има хора и с такъв ларан…

— Вероятно, само че дарбата сигурно е споходила оногова, който не може да си послужи с нея за добро. Така е уреден светът. Иначе щяхме лесно да намираме пътя си, все едно сме фигури, успели да скочат от дъската, преди някой от играчите да ги вземе. Върви да си починеш, Рената. И боговете да те пазят, за да не се товариш с нашето бреме дори насън.