Елин Пелин
Безполезна чешма

Като скитах по лов из тъмните дълбочини на една букова гора, дето нямаше никакви пътеки, дето човешки крак едва ли е стъпвал някога, в средата на най-скритото място намерих чешма.

Тя бе направена от хубав дялан камък. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя, пълнеше кръгло каменно корито и живо шумеше. На малко пезулче стоеше дървено тасче.

Кой е правил тая чешма с такава грижа и за кого я е правил тук, дето човек няма да мине никога?

Навярно някой любител на природата, някой приятел на самодивите, на самотата. Някой съзерцател, някоя влюбена чиста душа, някой поет.

Да, някой поет трябва да е направил тая хубава чешма сред непроходимата букова гора.

Поет само може да направи хубаво и безполезно нещо.