Елин Пелин
Предпролетен сън

Лъх топъл от юг се носи полека —

въздишка небесна, тревожна и лека.

 

Хвърлят планините одежди мъгливи —

и върхове снежни блещят горделиви.

 

Горите си шушнат и тръпнат, и чакат —

и пъпки наливат, сгряни от южнякът.

 

Цветята сънуват предпролетен сън —

и чуват далечен и тържествен звън.

 

И някаква песен, незнайна и нова,

звучи над земята и носи обнова.