Елин Пелин
От Пена до Пижо

Любезни стопане,

 

Разсилният днеска ме срещна на друмо

и ми даде твойто писмо благодумо,

оно ми се виде малко закъснело,

писано с мастило, ама изветрело,

но пак, мили Пижо, редовете кратки

ги облях със сълзи, радостни и сладки.

Колкото ги четох, дваж по толко пъти

сърце ми дълбоки въздишки изкърти.

Четоха го всички, па го скрих у пазва.

Вечер че го турям под меко възглаве,

та да ми шушука твойто „много здраве“.

За нас да не мислиш… Твойта жена Пена

у такова време за мъж е родена.

Заран стана рано, умия се ръшна,

работата свърша и полска, и къщна,

изкарам телците, опера, умия,

сипа на свинете блажната помия

и пита замеся, и млекото свара,

и дам на децата гореща попара.

С Пендовата Тота впрегаме колата,

докараме малко дърва от гората —

със нея сме сущо две сестри рождени,

ту я съм у нея, ту она у мене.

Изорах, посеях, сега съм спокойна.

Помогнахме още на сирашка Дойна.

Оранта свърши се вече у селото,

децата са здрави, одат у школото.

Големата каца напълних до шия

със чушки и зеле — за чудо туршия.

Дребните пиперки на една тояга

низ до низ наредих и турих над прага,

под самата стряха, да не бие шуто,

да сещат за тебе, ти обичаш люто!

Ние тук добре сме, а ти що си тамо,

гледай да не туриш на селото срамо!

И враго да гониш, дор до дупка миша

(прочети два пъти това тук що пиша).

Сега много здраве

от мен, от децата и от двете крави.

Прочети писмото пред сички войници,

зер може би некой си немат женици,

па дръжте се здраво, зере твойта Пена

инак че те срещне у ръце с остена!

И пак много здраве от мен и от Тота

на тебе, на Пендо и целата рота.