Елин Пелин
Ветаро

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.

Едно време дядо поп и даскало се караа, караа — щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели и у околията нема.

Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат.

Нали рекъл некой: „Сговорна дружина и у петок блажно руча“ — те и они така.

У селото има три кметове, двамата са у затворо — третио че иде, като дойдат они да го заместят.

На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо — Вутови.

Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина — от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!

Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир — и отгоре свети и отдоле свети.

Вуте е пък дълго, тънко и високо — магаре му под четало минува.

Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!

То убаво, ама на Дуда баща й каков е… Лелее!

Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:

— Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!

— Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема — отговори Вуте.

— Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!

— У, тате, оти да не може — обади се Дуда. — Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията!

— Е, па? — запита люто Дудин баща.

— Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата.

— Мълчи мари! — окна баща й. — Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!