Пърси Биш Шели
Озимандий

Странник непознат от край далечен ми разказа:

два огромни крака сред пустинята стърчат,

изваяни от камък. Във пясъка до тях,

напукан и полузарит, лежи на мъж ликът.

Усмивката на този лик, надменен и студен,

говори, че ваятелят добре е разгадал

човека — страстите му и до този ден

от камъка надничат: страсти на човек без жал.

„Аз Озимандий съм и цар съм над царете!

Делата мои всички със завист погледнете!“

— все още на пиедестала тез слова личат.

Но друго нищо няма. Покрай тая

развалина огромна голи пясъци мълчат,

самотни и безжизнени, се губят във безкрая.

 

1817