Пърси Биш Шели
Ода на борците за свобода

        Стани! Стани! Стани!

Кръвта в земята хляба ти отрича!

Като очи да плачат твоите рани

за мъртвите, които ти обича!

Че твойта мъка вика за отплата —

те бяха твои синове, жени и братя,

и те са живи, живи във борбата!…

 

        Напред! Напред! Напред!

От тебе истината свята скриват!

Хвърли в праха студените окови,

там дето твоите близки днес почиват!

Когато гласовете ви изригнат,

от гроба костите им ще се вдигнат

и в битката свещена ще ви стигнат!…

 

        Развейте знамената!

Виж Свободата как лети отново,

макар че глад, въздишки и страдания

разгарят нейното велико слово!

И вий, до бойната й колесница,

вдигнете пак за овята бран десница,

че тя е ваша майка и царица!…

 

        Слава! Слава! Слава!

На тез, що страдат и се борят — слава!

В историята няма друга участ,

така красива, светла, величава!

Страната ви отблъсна чужденците,

но нейните тирани там са скрити —

сега е ред и тях да разгромите!

 

        С цветя, с цветя и лаври

закрийте свитите от болка вежди!

Увийте раните с венци уханни —

зелена мощ и пурпурни надежди!

Но незабравки само не берете,

че те ще носят спомени проклети

за кървавите дни на боевете!…

 

1819

(Одата е посветена на испанските революционери. След разгрома на Наполеон испанският крал Фердинанд VII се връща и при поддръжката на реакционна Европа отменя новата така наречена „Кадикска конституция“, която узаконява буржоазнодемократичната революция. Прогресивните сили в Испания повеждат борба и през 1820 година с помощта на войската, която застава на страната на народа, избухва ново всеобщо въстание, което принуждава краля да приеме Кадикската конституция и демократичните преобразования от преди реставрацията. Така завършва буржоазнодемократичната революция в Испания.

Шели пише одата в навечерието на голямото въстание от 1820 г., като го предусеща с поетическия си усет.)