Григор Гачев
Икономика на свободния софтуер (3)

За разбирането на икономиката на свободния софтуер е полезно да се разгледа историята й. Тя се развива на етапи. На всеки към предишните източници на принос към свободния софтуер се е прибавял нов, още по-значим от досегашните.

3.1. Етап на пионерите

Това е времето на компютрите-сгради, притежавани по един от най-големите институции и учреждения в света. Всеки е уникален, защото до голяма степен е дело на инженерите на организацията-собственик. Затова и софтуерът на всеки е написан до голяма степен специално за него.

В тези времена софтуерът за компютър се създава от програмистите, работещи за институцията--собственик. Идеята този софтуер да бъде прикриван и затварян е върховна глупост — как ще го коригират и дописват? В много случаи (университети) от затварянето на софтуера губи цялото академично тяло — докато от свободата му печелят всички. Затова и на този етап софтуерът е естествено свободен.

Етапът продължава отначало дори след като компютрите стават серийни, и софтуерът — по-преносим. Първите комерсиално създадени софтуери са писани по поръчка на институции, и свободата им е била логично изискване. Минава немалко време, преди серийността да достигне количества, когато писането на „конфекционен“ софтуер вече е доходоносен бизнес. А дори и тогава мениджърите не са започнали веднага да предлагат софтуера си като затворен код. Но се е стигнало и до това.

3.2. Етап на хобистите

През този етап софтуерът вече е бизнес. За немалко програмисти обаче работата е и удоволствие, и те пишат програми и техни модули и извън служебните си задължения. Принципът „всичко, което създадеш, докато имаш договор с нас, е наше“ още не е бил на мода, така че тези „странични“ програми са принадлежали на авторите си. Това е и икономическата движеща база на този етап — хобизмът.

Някои от авторите са криели делото си. Също така, в началото на етапа мрежите от типа на Интернет са били недостатъчно развити, и това е ограничавало общуването и обмяната. Други автори обаче споделяли програмите си. И когато Интернет станал по-популярен, предоставил възможността за обмяна на софтуер, свободен за всекиго.

С разпространяването на Интернет и на компютрите броят на пишещите свободен софтуер е растял. За много това се превърнало в начин за себедоказване, в увлекателно състезание. Това привлякло още ресурси към създаване на свободен софтуер. А когато някои от авторите започнали да се кооперират, за да могат да напишат по-големи програми, се създали първите свободни софтуерни проекти.

А тези проекти създали елемент, непознат дотогава в свободния софтуер — социалният. Участниците в тях започнали да осъзнават свободата на софтуера като цел и мисия, и себе си като участници в едно ново, различно общество. Този социален елемент стимулирал силно създаването на свободен софтуер, по много и най-различни начини. Тогава например са били утвърдени и приети първите лицензи за свободен софтуер.

3.3. Етап на потребителите

Предишният етап е създал базата от програмисти и групи, способни да реализират по-големи софтуерни проекти. Резултатът от тях са първите програми, реално използваеми за потребителски, не-хакерски цели.

Като свободни, тези програми са били най-често и безплатни. Така че са получили добър прием в един свят на комерсиален, скъпо платен софтуер. Повечето обаче са били писани като за стандартния компютърджия — тоест, трудни за употреба от обикновените потребители. И потребителите са го усещали.

Някои от тях обаче били и програмисти, или имали услужливи или подчинени програмисти наоколо. Те спомогнали свободннят софтуер да започне да става по-лесен, удобен и използваем за средния потребител. И тъй като потребителите са много повече от авторите, приносът им скоро е надминал този на класическите хобисти. Също, той е мотивиран не от хобизъм, а от желание софтуерът да бъде по-удобен и полезен за работа. Това е моментът, когато свободният софтуер се превръща икономически от чист консуматор на ресурси в производител.

Пак на този етап, освен много по-широката популярност сред програмистите свободният софтуер спечелил подкрепата и на много непрограмисти — художници, автори на документация, преводачи и т.н. Това подобрило допълнително потребителските му качества.

А тъй като етапът съвпада по време с бума на компютрите и навлизането им навсякъде, и превръщането на повечето хора в компютърни потребители, притокът на автори към свободния софтуер през него е огромен — вероятно десетки пъти над бройката на хобистите. Притокът на ресурси — също.

От икономическа гледна точка обаче е може би по-важно друго: използването на свободен софтуер започва да се масовизира, и да завоюва позиции сред непрограмистите. Свободният софтуер се превръща в потенциална стока. И бизнесът не закъснява да оцени това.

3.4. Етап на спонсорството от дистрибутори и развиването от неголеми фирми

На този етап фирми започват да разпространяват или поддържат свободен софтуер срещу заплащане,. Това са първите фирми, които базират бизнеса си на свободния софтуер като стока, и така го въвеждат пряко в икономическата система.

Представете си, че можете да продавате нещо, което взимате безплатно. Сладка търговия, нали? Точно това е дистрибуторството на свободен софтуер. Да, трудно е да поискате високи цени. Но щом не ви струва нищо, и ниските цени са рентабилни. А ниската принадена стойност стимулира търсене на повече оборот, и така допълнително популяризира свободния софтуер.

Има обаче и един проблем: както всеки софтуер, свободният не е съвършен. И клиентите ви очакват да решите някак проблемите с него. Можете, разбира се, да търсите обиколни начини — и най-често ще ги намирате. Често обаче ще ви излиза много по-евтино недостатъците да ги поправите вие.

И така, дистрибуторите започват на свой ред да пишат, оформят и другояче допринасят за свободния софтуер. В някои случаи (винаги, когато са можели) приносът им е бил обявяван за комерсиален, и е допринасял единствено за популяризиране. Най-разпространеният лиценз за свободен софтуер обаче, известен като GPL — GNU Public Licence — изисква подобни приноси също да бъдат разпространявани свободно. Така че големият процент от дистрибуторските приноси реално са постъпвали в царството на свободния софтуер.

Понякога дистрибуторите спонсорират хобисти в сферата на свободния софтуер. По-често обаче направо наемат програмисти. Това е и първият етап, когато писането на свободен софтуер се превръща в основна работа.

(Следите ли еволюцията от икономическа гледна точка, и навлизането в икономиката? Първо хоби, т.е. икономически — нищо. После продукт, тоест потенциална стока. След това стока — тоест, потенциална търговия. След това търговия — тоест бизнес, и потенциално производство. След това производство — тоест, технологичен цикъл, осигурителен доходен труд, и икономически пълен цикъл на производство, търговия и потребление…)

По-късно започват да се появяват фирми, които се занимават предимно или единствено с писане на свободен софтуер. Това са първите фирми, които основават бизнеса си на производството на свободен софтуер като стока. Опитите те да се издържат изцяло от продаването му обикновено са били неуспешни (въпреки че моделът е теоретично жизнеспособен). Съчетаването на продаване (или свободно предлагане) на свободен софтуер, но с платена поддръжка, и евентуално оказване на други платени услуги, се е оказало далеч по-лесен и изгоден за бизнеса модел.

Въвеждането на свободния софтуер в света на бизнес-печалбите е свързало с него изгодата на фирмите. Това му е дало още по-масово разпространение, и освен пряко налетите в него допълнителни ресурси, е разширило силно потребителската му база — а оттам и базата на авторите му.

3.5. Етап на спонсорството от големи фирми

До този етап свободният софтуер расте като влияние, но все още покрива много малка част от компютърния свят. Когато обаче влиянието му нараства достатъчно, за да бъде забелязан от големите акули в бизнеса, те разбират, че той може да бъде добро оръжие в техните конкурентни борби.

Това осъзнаване е стимулирано от факта, че една фирма (Майкрософт) е на практика монополист в базовия софтуер, и че реално е в състояние да принуди на каквото пожелае почти коя да е друга ИТ фирма. Под най-голяма опасност (а се твърди, че и под сериозен натиск) са големите производители на хардуер, така че те първи осъзнават изгодата от свободния софтуер като оръжие срещу монополното положение на Майкрософт. И започват да инвестират в избрани проекти на свободен софтуер големи ресурси, и като пряко финансово спонсориране и поддръжка, и като придаване на проекти към свободния софтуер.

Това е и моментът, когато свободният софтуер среща първите си сериозни врагове. До този етап той е сравнително дребен като бизнес. Използването му като оръжие в битката между големите го превръща в ключова позиция, овладяването на контрола върху която означава бизнес-оцеляване. И двете страни започват да наливат ресурси, едната в развитието му, другата в създаването на пречки пред това развитие. Ресурсите обаче не се оползотворяват симетрично.

По начало, докато бизнес-делът на свободния софтуер е твърде малък, той се държи като дизруптивна технология, атакуваща установеното. Насочените към развитието му ресурси са високопродуктивни и носят бързо разширяване на пазарния му дял. Насочените срещу развитието му ресурси обаче са не твърде ефективни, и само забавят донякъде растежа на влиянието му. С нарастването на пазарния му дял обаче това положение може да се обърне: ресурсите, насочени срещу развитието на свободния софтуер да станат по-ефективни от тези, дадени за това развитие. Този момент обаче не се очаква преди пазарният дял на свободния софтуер да наближи половината от целия пазар, а ако това стане, анти-монополистите ще са постигнали целта си.

Често се спекулира дали щеше да се стигне до такова спонсориране, ако монополът на Майкрософт не съществуваше. Отговорът е „да“. Твърде скоро самите софтуерни компании щяха да бъдат изкушени да атакуват чрез него основните продукти на свои конкуренти. А когато хардуерните компании забележеха, че този процес декомодитизира софтуера за сметка на хардуера (тоест, измества големия процент принадена стойност от софтуера към хардуера), също щяха да се включат зад сцената. Най-сетне, когато свободният софтуер придобие реално качествата на комерсиалния, и получи пълна интероперативност с него (а ако нямаше един монополист, това щеше да стане много по-рано), щяха да го вземат на оръжие и големите дистрибутори, като по-изгоден. Реално наличието на монополист изтегля началото на този етап малко по-рано, но забавя края му, и по този начин го удължава.

Крайният резултат от спонсорирането на големите фирми е пак същият: нови големи ресурси, насочени към развитието на свободния софтуер. Разликата е в мащаба на тези ресурси. Това спонсориране не се очаква да намалее съществено, докато свободният софтуер не стане една от основните стоки на ИТ пазара, а може би и основната — причините, заради които го спонсорират, неизбежно водят натам. А това ще означава, че свободният софтуер реално ще е завладял света.

3.6. Етап на подкрепата от правителства

Когато свободният софтуер се наложи достатъчно, за да влезе в полезрението на правителствата (това обикновено става известно време след като започнат да го спонсорират големите фирми, и чрез тяхно лобиране), те откриват, че имат много причини също да го подкрепят по най-различни начини. Било пряко чрез средства, било чрез мандатиране, било чрез създаване на подходящи условия.

Като начало, съществуват съображенията за контролируемост и сигурност. И тук основна роля са изиграли монополното положение на Майкрософт и нежеланието им за стопроцентова откритост към клиентите. Правителствата просто са били принудени да търсят по-отворени алтернативи, които не ги поставят в такава зависимост.

Конкретните качества на Майкрософт са спомогнали за това отношение по още един начин. Те имат както огромни ресурси, така и навика да лобират за целите си без подбор на средствата, а това не харесва на никоя служба за държавна сигурност (освен, естествено, на американската). Така че противостоенето на Майкрософт на много места се възприема като грижа за националната сигурност.

Най-сетне, много държави с потенциал да развият софтуерна индустрия търсят пробивността на свободния софтуер, за да създадат условия за развитие на местни софтуерни центрове, и по този начин да подпомогнат развитието на икономиката си.

Като цяло, спонсорството от правителства не винаги налива пряко големи ресурси в развитието на свободен софтуер, но създава условия ресурси да бъдат пренасочени отдругаде там. И това обикновено идва в момент, когато свободният софтуер вече е завоювал позиции и има влияние, и създаването на нови ресурси, които да имат значителен спрямо обема му размер, е трудно. Чрез това спонсорство свободният софтуер започва пряко да подяжда и подкопава развитието на затворения.

3.7. И отново етап на хобистите.

Описаните дотук етапи още не са завършили. Когато това стане обаче, свободният софтуер ще разполага с огромна база от потребители — и, като следствие, с огромна база от автори. Вероятно всичкият основен софтуер на света ще бъде свободен, или като минимум ще има свободни аналози.

Принос ще има и това, че технологиите за програмиране стават все по-лесни. Преди години хора, които не можеха и да си представят да пишат бинарен код на ръка, се справяха чудесно със С и Паскал. Днес такива, за които С или Паскал са черна магия, нямат проблеми със скриптове и макроси, или с програми за визуален дизайн. Утре създаването на софтуер вероятно ще е и още по-лесно — и по-разпространено.

Тук и възниква проблемът с количеството софтуер. Нека дам една аналогия. Допреди 15 години основният проблем при търсене на информация за нещо беше как да я открием изобщо. Сега, благодарение на Интернет, е как да не се удавим в нея… В ситуацията със свободния софтуер се очертава същия прелом. Проблемът вече ще е не как да намерим свободен софтуер за това, което ни интересува, а как да изберем измежду всичкия наличен.

Да, това няма да е малък проблем — но другият, как да се подсигурят достатъчно ресурси за развитие, ще бъде решен. Желаещите да предоставят ресурси, дори само като хоби, вероятно ще превишават реалната необходимост на големия процент от хората за софтуер. Дори ако фирмите и правителствата прекратят спонсорирането и подкрепата си, свободният софтуер ще е в състояние да издържи удара, и да продължи да задоволява потребностите на повечето от човечеството, опирайки се единствено на труда на хобистите.