Майкъл Крайтън
Фатален срок (8)

36:30:42

— Готови — изрече високо един техник. — Вече пристига.

Върху гумения под между извитите водни щитове проблесна едва забележима светлинка.

Гордън се озърна към Стърн.

— След минута ще знаем какво е станало.

Блясъците ставаха все по-ярки и машината започна да се издига над пода. Беше висока около половин метър, когато Гордън възкликна:

— Проклятие! Тоя тип знае само неприятности да създава.

Стърн каза нещо, но Гордън не му обърна внимание. Бе видял Барето седнал, подпрян на решетките и очевидно мъртъв. Видя и пистолета в ръката му. Естествено, знаеше какво е станало. Макар че Крамър изрично предупреди Барето, проклетникът бе взел със себе си модерни оръжия. Гомес, разбира се, бе го отпратила обратно и…

Малък тъмен предмет се търкулна на пода.

— Какво е това? — попита Стърн.

— Не знам — каза Гордън, без да откъсва очи от екрана. Изглежда почти като гра…

Експлозията избухна в транзитната зала и върху екраните всичко изчезна сред бяло сияние. До контролната кабина долетя приглушен и неузнаваем звук, напомнящ по-скоро прашене на високоговорител. Транзитната зала мигновено се изпълни с белезникав дим.

— Мамка му! — изруга Гордън и удари с юмрук по таблото. Техниците в транзитната зала крещяха. По лицето на единия се стичаше кръв. След миг го повали мощна вълна, докато щитовете наоколо рухваха, разбити от осколките на гранатата. Вода с дълбочина над един метър се заплиска напред-назад като морски прибой. Но почти веднага тя започва да се оттегля, оголвайки отново пода, над който със съскане се надигаше пара.

— Акумулаторите — каза Гордън. — Изтича флуорна киселина.

Замъглени от пушека, неясни силуети с противогази се втурнаха в залата да помогнат на ранените техници. Над тях стоманените греди падаха, разбивайки оцелелите водни щитове. Други се стовариха насред залата.

В контролната кабина някой подаде противогази на Гордън и Стърн. Гордън надяна маската.

— Трябва да се махаме — каза той. — Въздухът е отровен.

Стърн се взираше в екраните. През дима видя, че останалите машини лежат разбити, прекатурени и от тях блика пара и бледозелен газ. Само една стоеше изправена малко встрани, но в този момент тежка стоманена греда рухна отгоре и я смачка.

— Вече няма машини — каза Стърн. — Означава ли това, че…

— Да — потвърди Гордън. — Боя се, че засега твоите приятели могат да разчитат само на себе си.