Майкъл Крайтън
Фатален срок (58)

00:21:52

От контролната кабина Стърн наблюдаваше как техниците потапят белезникавата гумена мембрана в кофа с лепило, после я пъхат, все още мокра, през отвора на стъкления резервоар. Прикрепиха към нея маркуча на компресора и гумата започна да се разширява. След миг стана ясно, че това е метеорологичен балон, ала той продължи да се раздува, гумата изтъня, стана прозрачна и придоби формата на стъкления контейнер, докато достигна и най-далечното ъгълче. После техниците затегнаха капака, включиха хронометър и зачакаха лепилото да затвърдее.

— Колко остава? — попита Стърн.

— Двайсет и една минути. — Гордън посочи балоните. — Примитивно, но действа.

Стърн поклати глава.

— От един час ми беше пред очите, а не го виждах.

— Кое?

— Спуканите гуми. Все си мислех какво се опитваме да предотвратим. А отговорът е прост: спукване. Също като при автомобилна гума. Непрекъснато мислех за спукани гуми. Стори ми се странно, защото днес те са рядкост. Почти не се случват при новите автомобили. Защото новите гуми имат самозалепваща се мембрана. — Стърн въздъхна. — Чудех се какво ми е влязло в главата, после осъзнах, че там е цялата работа — и на нас ни трябваше начин да използваме мембрана.

— Тази не е самозалепваща се — каза Даян.

— Не е — съгласи се Гордън, — но ще заздрави стъклото и ще разпредели натоварването.

— Точно така — потвърди Стърн.

Техниците вече бяха наслагали балони във всички резервоари. Сега чакаха лепилото да засъхне. Гордън погледна часовника си.

— Още три минути.

— А после по колко време на резервоар?

— Шест минути. Но можем да пълним по два едновременно.

Даян въздъхна.

— Осемнайсет минути. На косъм.

— Ще успеем — окуражи я Гордън. — Можем да отворим крановете докрай.

— Това няма ли да увеличи натоварването?

— Да. Но ако се наложи, ще го направим.

Даян погледна трептящите графики върху монитора. Пиковете ставаха все по-ясни.

— Защо се променят полевите скокове? — попита тя.

— Не се променят — отговори Гордън, без да поглежда.

— Променят се — настоя Даян. — Пиковете се смаляват.

— Какво?

Гордън пристъпи до нея. Навъси се. Пиковете бяха четири, после три, после два. За момент пак станаха четири.

— Не забравяй, че всъщност виждаш изражение на вероятностите — каза той. — Амплитудите на полето отразяват вероятността за дадено събитие.

— Кажи го по човешки.

Гордън не откъсваше очи от екрана.

— Нещо трябва да се е объркало. Каквото и да е, то променя шанса им да се завърнат.