Майкъл Крайтън
Фатален срок (51)

01:22:12

Беше загубена сред безкраен мрак. Същински кошмар, помисли си тя, докато се свиваше в лодката и усещаше как течението я блъска в сталактитите. Въпреки прохладния въздух Кейт се обливаше в пот. Сърцето й подскачаше. Задъхваше се; не й достигаше въздух.

Обзе я ужас. Тя опита да се премести и лодката веднага подскочи. Кейт стисна ръба с две ръце, за да спре клатенето.

— Крис! — подвикна тя.

Чу плясък нейде далече в тъмното. Като че някой плуваше.

— Крис!

— Да! — отвърна далечен глух глас.

— Къде си?

— Паднах.

Гласът му звучеше толкова слабо. Където и да се намираше Крис, разстоянието между тях растеше с всяка минута. Кейт беше сама. Трябваше да запали светлина. По какъвто и да било начин. Тя запълзя към кърмата, опипвайки с надеждата да докосне някоя от оцелелите факли. Лодката пак се люшна. По дяволите!

Тя спря, изчаквайки клатенето да престане. Къде бяха проклетите факли? Мислеше, че са в средата на лодката. Но не ги откриваше никъде. Намери веслата. Намери седалките. Ала от факлите нямаше и помен. Дали не бяха паднали заедно с Крис? Светлина. Трябваше й светлина.

Тя посегна към кесията на пояса си, успя да я отвори пипнешком, но не успя да разбере какво докосва вътре. Имаше хапчета… газовият флакон… Пръстите й напипаха нещо като бучка захар. Едно от червените кубчета! Измъкна кубчето и то захапа със зъби.

После извади кинжала, сряза ръкава на туниката си и откъсна парче плат, дълго около педя. Омота плътно кубчето и дръпна връвчицата.

Зачака.

Нищо.

Може би кубчето се беше намокрило, когато скочи в реката под мелницата. Гордън казваше, че са водонепроницаеми, но тя бе останала дълго във водата. Или пък просто беше дефектно. Оставаше още едно. Кейт вече посягаше към кесията, когато платът в ръката й пламна.

Тя изкрещя. Ръката й гореше. Не бе обмислила плана си както трябва. Но не желаеше да пусне плата; вдигна го над главата си и веднага зърна отдясно факлите, избутани настрани. Грабна едната, притисна я към горящия парцал и изчака да пламне. След това захвърли парцала и натопи ръката си във водата.

Болеше ужасно. Тя огледа дланта си внимателно; кожата бе зачервена, но не изглеждаше много зле. Помъчи се да пренебрегне болката. После щеше да мисли за нея.

Завъртя факлата. Намираше се сред гора от бели сталактити, потъващи във водата. Сякаш бе попаднала в устата на някаква гигантска риба. Лодката се блъскаше в препятствията.

— Крис!

— Да! — раздаде се далече отзад.

— Виждаш ли светлината?

— Аха.

Тя се вкопчи с една ръка в хлъзгавата повърхност на най-близкия сталактит. Успя да спре лодката. Но не можеше да поеме греблата и да се върне към Крис, защото трябваше да държи факлата.

— Можеш ли да стигнеш до мен?

— Да.

Тя го чу да пляска някъде в тъмнината.

След като Крис се изкатери в лодката мокър, но усмихнат, Кейт пусна сталактита и продължиха по течението. Още няколко минути плаваха през каменната гора, после пак излязоха в просторна зала. Течението се ускори. Нейде напред се раздаде грохот. Напомняше рев на водопад.

Кейт зърна нещо, от което сърцето й подскочи. Голям каменен блок край реката. Блокът бе изтъркан по ръбовете от триенето на въжета. Явно за него бяха връзвали лодки.

— Крис…

— Виждам.

Зад блока тя забеляза нещо като утъпкана пътека, но не можеше да е сигурна. Крис насочи лодката настрани, вързаха я и слязоха. Наистина имаше пътека, водеща към тунел с гладки стени, изсечени от човешка ръка. Тръгнаха по него. Кейт протягаше факлата пред себе си.

Изведнъж тя ахна.

— Крис! Тук има стъпало.

— Какво?

— Стъпало. Издълбано в скалата. На около петнайсет метра пред нас. — Тя ускори крачка. Крис също. Кейт вдигна факлата и добави: — Всъщност повече от едно стъпало. Цяло стълбище.

Под примигващата светлина зърнаха над дузина стъпала, които се изкачваха без перила стръмно нагоре и свършваха под каменния таван — там имаше капак с желязна халка.

Кейт подаде факлата на Крис и се изкатери по стъпалата. Дръпна халката, но нямаше резултат. Тогава подпря с рамо и натисна.

Успя да повдигне каменната плоча само с един-два сантиметра.

Видя толкова ярка жълтеникава светлина, че неволно замижа. Наблизо чу бученето на огън и мъжки смехове. После ръцете й не издържаха и камъкът се отпусна на място.

Крис вече се изкачваше по стъпалата.

— Включваме слушалките — каза той и се почука по ухото.

— Мислиш ли?

— Налага се да рискуваме.

Тя потупа ухото си, чу прашене. Чу дъха на застаналия до нея Крис.

— Аз тръгвам първа — обяви Кейт.

Бръкна в джоба си, извади маркера и му го подаде. Крис се навъси.

— За всеки случай — каза Кейт. — Не знаем какво има от другата страна.

— Добре.

Крис остави факлата, после подпря с рамо капака. Камъкът заскърца, повдигна се. Кейт пропълзя през отвора, после помогна на Крис да преметне капака и да го отпусне на пода.

Бяха успели.

Намираха се в Ла Рок.