Майкъл Крайтън
Фатален срок (37)

09:27:33

Когато студената вода го обгърна, Крис се задъха. Марек вече се отблъскваше от брега и поемаше надолу по течението. Зад него Кейт плуваше надясно, към средата на реката. Крис ги последва, като се озърташе плахо към брега.

Засега войниците не ги забелязваха. Крис не чуваше нищо друго, освен шумното бълбукане на реката. Завъртя се и погледна напред, към наближаващия мост. Усети как тялото му се напрегна. Знаеше, че има само една възможност — пропуснеше ли я, течението щеше да го отнесе надолу и едва ли би успял да се върне назад, без да го заловят.

Значи така.

Един шанс.

От бреговете навътре навлизаха една след друга ниски каменни стени, за да ускорят водата, и сега Крис се носеше напред още по-бързо. Право пред него бе воденичният улей, точно под колелата. Върху тях падаше сянката на моста. Всичко ставаше стремително. Реката забуча, превърна се в кипнала бяла пяна. Наближавайки, Крис чу скърцането на дървените колела.

Марек достигна първото колело; сграбчи спиците, извъртя се, стъпи върху едната лопата, издигна се с нея нагоре и изчезна от поглед.

Изглеждаше толкова лесно…

Кейт достигна второто колело, близо до средата на моста. Пъргава като котка, тя с лекота хвана издигащата се спица, но в следващия момент едва не я изпусна и напрегна сетни сили да се задържи. Все пак стъпи върху лопатата и приклекна.

Крис се носеше по наклонения улей и глухо пъшкаше от ударите в подводни камъни. Реката около него кипеше като в бързей, течението го носеше бясно към въртящото се колело.

Сега бе негов ред.

До колелото оставаше съвсем малко.

Докато най-близката спица излизаше от водата, Крис посегна към нея и сграбчи… студена и хлъзгава… ръката му се плъзна по водораслите… в пръстите му се впиха остри тресчици… Той сграбчи с другата ръка… отчаяно… спицата се издигаше… нямаше сили да я удържи… Пусна я, падна обратно в реката… посегна към следващата спица… изтърва я… изтърва я… и течението безмилостно го понесе напред, на светло, надолу по реката.

Не успя!

Проклятие.

Течението го тласкаше напред. Надалеч от моста, надалеч от другите. Беше сам.