Майкъл Крайтън
Фатален срок (18)

31:40:44

През тесния процеп на шлема Крис Хюз видя, че трибуните са препълнени — почти изцяло с дами — а около парапета се е струпала огромна тълпа от простолюдието. Всички крещяха за започване на турнира. Сега Крис беше в източния край на полето, обкръжен от пажовете, и полагаше усилия да овладее коня, който изглеждаше подплашен от шумотевицата и опитваше да се изправи на задни крака. Пажовете му протягаха раирано копие невероятно дълго и неудобно за хващане. Крис го пое и веднага го изтърва, защото конят под него изпръхтя и подскочи.

Забеляза Кейт да стои сред простолюдието отвъд бариерата. Тя му се усмихваше насърчително, но конят така се въртеше, че той не успя да отвърне на погледа й.

А по-наблизо видя бронирания Марек заедно с пажовете му.

Когато конят се завъртя отново — защо не вземеха тия пажове да хванат юздите? — Крис зърна отсрещния край на полето, където сър Гай дьо Малегант седеше спокойно върху жребеца си. В момента надяваше шлема с черното перо.

Конят на Крис пак подскочи и се завъртя. Фанфарите затръбиха още веднъж и всички зрители се озърнаха към трибуните. Крис смътно видя как лорд Оливър заема почетното място, приветстван с оскъдни аплодисменти.

После фанфарите изреваха отново.

— Това е сигналът за вас, ваша милост — каза един от пажовете, докато пак му подаваше копието.

Този път Крис успя да го задържи, колкото да намести ствола в процепа върху предния лък, тъй че да сочи над гърба на коня напред и наляво. После жребецът се завъртя и пажовете с крясъци хукнаха да бягат от размаханото над главите им копие.

Отново фанфари.

Почти слепешком Крис задърпа юздите, опитвайки да овладее животното. Зърна отсреща сър Гай да го наблюдава от съвършено неподвижния си кон. Крис искаше всичко да свърши час по-скоро, но жребецът му бе обезумял. Възмутен и ядосан, той тръсна юздите за последен път.

— Дявол да те вземе, тръгвай.

При тия думи конят рязко тръсна глава нагоре-надолу. Присви уши. И препусна.

Марек напрегнато гледаше атаката. Не бе казал всичко на Крис; нямаше смисъл да го плаши повече от необходимото. Но несъмнено сър Гай щеше да се опита да убие противника, а това значеше, че ще се цели в главата. Крис подскачаше бясно в седлото, копието му се мяташе нагоре-надолу, тялото му се люшкаше ту наляво, ту надясно. Неудобна мишена, но ако сър Гай бе умел боец — а Марек не се съмняваше в това, — все пак щеше да се цели в главата за смъртоносен удар въпреки риска да пропусне първия път.

Видя как Крис лети през ливадата и едва се удържа в седлото. Видя как сър Гай се носи насреща му съвършено спокойно, приведен напред и подпрял копието върху сгънатия си лакът.

Е, помисли си Марек, все пак има някакъв шанс Крис да оцелее.

Крис не виждаше почти нищо. Докато се люшкаше бясно в седлото, той зърна за части от секундата само замъглени образи на тревата, трибуните и другия конник, летящ насреща. Не успя дори да прецени колко далече е Гай и колко време остава до сблъсъка. Чуваше гръмовния тропот на коня си, ритмичното му пръхтящо дишане. Подскачаше и се мъчеше да удържи копието. Всичко ставаше много по-бавно, отколкото бе очаквал. Имаше чувството, че язди този кон поне от един час.

В последния момент зърна съвсем отблизо как Гай връхлита с ужасяваща бързина, после копието подскочи в ръката му и жестоко го блъсна в ребрата. Същевременно усети остра болка в лявото рамо, ударът го килна настрани и той чу пращенето на строшено дърво.

Тълпата изрева.

Конят продължи да препуска до края на полето. Крис бе замаян. Какво ставаше? Рамото му пламтеше. Копието бе пречупено на две.

И все още беше в седлото.

Мамка му!

Марек гледаше мрачно. Лош късмет; ударът се бе плъзнал по бронята и не успя да повали Крис. Сега трябваше да повторят атаката. Той се озърна към сър Гай, който ругаеше гръмогласно, докато изтръгваше ново копие от ръцете на пажовете и обръщаше коня за втория тур.

В другия край на полето Крис пак се мъчеше да овладее копието, което се размахваше из въздуха като метроном. Най-сетне го намести върху предния край на седлото, но конят все още подскачаше и се въртеше.

Гай бе побеснял от унижението. Не желаеше да чака. Той пришпори коня и се понесе напред през полето.

Гадно копеле, помисли си Марек.

 

 

Тълпата изрева смаяно пред тази едностранчива атака. Крис чу шума и видя, че Гай вече препуска стремглаво към него. Собственият му кон все още беше неуправляем. Той дръпна юздите и в този момент се раздаде плясък — един от пажовете бе ударил животното по задницата.

Конят изцвили. Присви уши.

Втурна се през полето.

Втората атака беше по-страшна — защото сега знаеше какво го чака.

Ударът се стовари с неимоверна сила, гърдите му сякаш избухнаха и той изхвръкна във въздуха. Всичко ставаше съвсем бавно. Видя как седлото се изплъзва под него, зърна и задницата на коня, а после почна да пада назад, забил поглед в небето.

Рухна на земята по гръб. Главата му изкънтя от удара в шлема. Яркосини петна изникнаха пред очите му, разшириха се, след това посивяха. Чу в ухото си гласа на Марек:

— А сега не мърдай!

Нейде далече запяха фанфари и светът лекичко, постепенно потъна в мрак.

В края на полето Гай обръщаше коня си за нова атака, но тръбите вече призоваваха следващата двойка.

Марек отпусна копието, пришпори коня и препусна напред. Видя как насреща лети неговият противник, сър Чарлс де Гоун. Чу равномерния тропот на коня и нарастващия рев на тълпата — хората знаеха, че схватката ще е добра. Конят препускаше невероятно бързо. Сър Чарлс се задаваше също тъй стремително.

Според средновековните текстове най-голямата трудност в рицарския двубой не е да крепиш копието или да го насочиш в целта. Предизвикателството е да запазиш линията на атаката и да не кривнеш от сблъсъка — да не се поддадеш на паниката, която обзема почти всеки ездач, когато препуска срещу противника.

Марек бе чел старите текстове, но сега изведнъж ги разбра: чувстваше се изтръпнал и безсилен, крайниците му бяха омекнали, бедрата му трепереха, докато пришпорваше коня. Застави вниманието си да се съсредоточи върху една-единствена цел — да насочи копието срещу сър Чарлс. Но с всяка крачка на коня острието се люшкаше нагоре-надолу. Той вдигна копието от предния лък и го подпря върху сгънатия си лакът. Тъй беше по-стабилно. Дишането му почна да се нормализира. Усети прилив на сила. Прицели се. Още осемдесет метра.

Атака.

Видя как сър Чарлс намести копието и го повдигна нагоре. Щеше да се цели в главата. Или може би хитруваше? Знаеше се, че понякога рицарите променят прицела в последния момент. Щеше ли да го направи?

Шейсет метра.

Ударът в главата беше рискован, ако не го предприемат и двамата съперници. Хоризонталното копие щеше да се вреже в гърдите на врага за част от секундата, преди неговото да улучи главата — въпрос на ъгъл. Първият сблъсък щеше да размести съперниците, правейки главата още по-трудна мишена. Но един опитен рицар можеше да протегне копието напред, като го повдигне от лакътя си, за да спечели петнайсет-двайсет допълнителни сантиметра, а с тях и началния удар. Необходима бе огромна сила, за да поемеш сблъсъка и да овладееш копието, като прехвърлиш част от инерцията му върху коня; но при всяко положение ще объркаш ритъма и прицела на съперника.

Петдесет метра.

Сър Чарлс все още държеше копието повдигнато. Но изведнъж го отпусна и се приведе в седлото. Така имаше по-добър контрол над оръжието. Щеше ли да опита още някаква хитрина?

Четирийсет метра.

Нямаше начин да разбере. Марек реши да се цели в гърдите. Намести копието. Повече нямаше да го помръдва.

Трийсет метра.

Чу тътена на копита, рева на тълпата. Средновековните текстове предупреждаваха: „Не затваряй очи в момента на удара. Дръж очите отворени, за да улучиш целта.“

Двайсет метра.

Очите му бяха отворени.

Десет.

Негодникът вдигна копието.

Целеше се в главата.

Удар.

Трясъкът на строшено дърво отекна като изстрел. Марек усети как нагоре по лявото му рамо пробяга жестока болка. Той стигна до края на терена, захвърли счупеното копие и протегна ръка за ново. Но пажовете зяпаха втрещено полето зад него.

Озърна се и видя, че сър Чарлс лежи повален на земята.

После видя сър Гай да върти коня си над неподвижното тяло на Крис. Значи това е решил, помисли си Марек. Иска да го стъпче до смърт.

Той завъртя коня и изтегли меча. Вдигна го.

С яростен крясък пришпори животното и препусна през полето.

Тълпата изрева и заблъска с юмруци по парапета. Сър Гай се обърна и видя връхлитащия Марек. Озърна се към Крис и тласна коня настрани да го прегази.

Тълпата оглушително задюдюка и дори слисаният лорд Оливър скочи на крака.

Но в този момент Марек стигна до сър Гай. Нямаше как да спре, затова докато прелиташе покрай него, само изкрещя: „Задник“ — и го удари по шлема с плоското на меча. Знаеше, че това няма да го нарани, но ударът бе оскърбителен и щеше да го накара да изостави Крис. Така и стана.

Докато Марек спираше коня и отново вдигаше меча, сър Гай обърна гръб на Крис. Изтегли оръжието си и замахна свирепо. Острието изсвистя из въздуха и отскочи със звън от меча на Марек. Марек усети как цялата му ръка завибрира от удара. Той замахна на свой ред към главата. Гай отби; конете кръжаха; мечовете звънтяха отново и отново.

Битката бе започнала. И в някакво далечно, хладно кътче на мисълта си Марек разбра, че ще се бият до смърт.

Кейт гледаше схватката, застанала сред тълпата край парапета. Марек не отстъпваше и физически превъзхождаше своя противник, но от пръв поглед личеше, че му липсва рутината на сър Гай. Ударите му бяха по-непохватни, позата по-неуверена. Той като че разбираше това, разбираше го и сър Гай, който караше коня си да отстъпва бавно, опитвайки да спечели пространство за широк замах. Марек пък се стремеше към близък бой, непрекъснато скъсяваше дистанцията като боксьор, влязъл в клинч.

Но Кейт виждаше, че Марек не може да продължава така до безкрайност. Рано или късно Гай щеше да си осигури дистанция поне за миг и да нанесе смъртоносния удар.

Под шлема косата на Марек бе мокра от пот. Парещи капки се стичаха в очите му. Нямаше как да ги избърше. Той тръсна глава в опит да избистри погледа си. Това не помогна особено.

Вече се задъхваше. През процепа в шлема виждаше сър Гай все тъй неуморим и безмилостен, непрестанно в атака с мощни, отмерени, сигурни удари. Марек знаеше, че трябва да стори нещо, преди да се е изтощил. Трябваше да наруши ритъма на противника.

Дясната му ръка с меча вече пареше от претоварването. Лявата му ръка беше силна. Защо да не я използва.

Струваше си да опита.

Марек пришпори коня и се приближи още повече, докато опряха гърди в гърди. Изчака да отбие поредния удар на сър Гай, после замахна с лявата си длан към шлема на врага. Шлемът се отметна назад; Марек със задоволство чу тъп звук — лицето на Гай се бе ударило в забралото.

Веднага завъртя меча и стовари дръжката върху шлема. Раздаде се шумно дрънчене и Гай подскочи на седлото. За момент раменете му провиснаха. Марек удари отново, по-силно. Знаеше, че му причинява болка.

Но не беше достатъчно.

Твърде късно видя как мечът на Гай изсъска в широка дъга, устремен към гърба му. Усети болка като камшичен удар върху раменете си. Беше ли издържала ризницата? Ранен ли беше? Все още можеше да движи ръце. Стовари жестоко острието на собствения си меч отзад върху шлема на Гай. Противникът дори не се опита да попречи на удара, който прокънтя като гонг. Трябва да е зашеметен, помисли си Марек.

Удари отново, после завъртя коня; заобиколи и замахна към шията. Гай отби, но тласъкът го отхвърли назад. Залитайки, той се плъзна по седлото, вкопчи пръсти в предния лък, но не се удържа и рухна.

Марек се завъртя и започна да слиза от коня. Тълпата пак изрева; той се озърна и видя как Гай пъргаво скача на нозе. Само се беше престорил на зашеметен. Замахна към Марек още преди да е слязъл. С един крак в стремето, Марек отби непохватно, смъкна се някак долу и нападна на свой ред. Сър Гай беше силен, уверен в победата.

Марек осъзна, че сега положението е още по-лошо. Биеше се свирепо, но Гай отстъпваше с бързи, тренирани крачки. Марек пухтеше и се задъхваше в шлема; сигурен бе, че Гай го чува и разбира какво означава това.

Марек губеше сили.

Сър Гай трябваше само да отстъпва, докато Марек се изтощи.

Освен, ако…

Отляво Крис послушно лежеше по гръб и не помръдваше.

Марек размахваше меча срещу Гай, пристъпвайки леко надясно с всеки удар. Гай продължаваше пъргаво да отстъпва. Но сега Марек го изтласкваше назад — към Крис.

Крис се свести бавно и чу звън на мечове. Все още замаян, той се опита да оцени положението. Лежеше по гръб, загледан в синьото небе. Но беше жив. Какво бе станало? Той завъртя глава в мрачния шлем. С този единствен тесен процеп отпред вътре беше тъй горещо и душно, че го обзе пристъп на клаустрофобия.

Започна да му призлява.

Гаденето бързо се засилваше. Не искаше да повърне. Шлемът обхващаше прекалено плътно главата му. Щеше да се удави в него. Трябваше да го свали. Все още проснат по гръб, той посегна и сграбчи шлема с две ръце.

Задърпа го.

Шлемът не помръдваше. Защо? Закопчан ли беше? Или просто земята го подпираше?

Щеше да повърне. В проклетия шлем.

Господи!

Той трескаво се затъркаля по земята.

Марек отчаяно завъртя меча. Видя как Крис започва да се размърдва зад сър Гай. Би извикал, за да го спре, но не му достигаше дъх.

Замахна още веднъж и още веднъж.

Крис дърпаше шлема, мъчеше се да го свали. Гай все още бе на десет метра от него. Отстъпваше с танцова стъпка, забавляваше се, отбиваше ударите на Марек без затруднение.

Марек знаеше, че почти е достигнал предела на силите си. Замахваше все по-слабо. А Гай си оставаше силен, енергичен, пъргав. Само отстъпваше и отбиваше. Чакаше шанса си.

Пет метра.

Крис се бе превъртял по корем и опитваше да стане. Беше на четири крака. С провиснала глава. Раздаде се звук от повръщане.

Гай го чу, леко извърна глава да погледне…

Марек се хвърли напред, блъсна го с глава в гръдната броня и Гай залитна назад, препъна се в Крис и грохна по гръб.

Малегант бързо се претъркаля, но Марек скочи над него, настъпи дясната му ръка, за да задържи меча, после с другия крак притисна лявото рамо. Вдигна високо оръжието си, готов да го стовари.

Тълпата замлъкна.

Гай не помръдваше.

Марек бавно отпусна меча, сряза ремъците на шлема и го изтласка назад. Сега главата на Гай беше открита. Марек видя, че от лявото му ухо тече кръв.

Гай го изгледа с ненавист и плю.

Марек отново вдигна меча. Беше изпълнен с ярост, потта го изгаряше, ръцете му пламтяха, пред очите му всичко се обагряше в червено от гняв и изтощение. Напрегна пръсти, готов да замахне и да отсече главата на врага.

Гай видя това.

— Милост!

Изкрещя пронизително, за да го чуят всички.

— Моля за милост! — продължи той. — В името на Светата троица и Дева Мария! Милост! Милост!

Тълпата мълчеше. Чакаше.

Марек не знаеше какво да прави. В дъното на съзнанието му някакво гласче настояваше: Убий мръсника, иначе ще съжаляваш. Знаеше, че трябва да реши бързо — колкото по-дълго стоеше разкрачен над сър Гай, толкова по-сигурно бе, че ще загуби решителност.

Озърна се към тълпата край парапета. Хората не помръдваха; само зяпаха втренчено. Погледна трибуните, където лорд Оливър седеше сред дамите. Никакво движение. Лорд Оливър изглеждаше вкаменен. Марек погледна назад, към групичката пажове край парапета. Те също бяха застинали. После, с почти недоловимо движение, единият вдигна ръка към гърдите си и бързо завъртя китка: посечи го!

Добър съвет ти дава, каза си Марек.

И все пак се колебаеше. Над полето царуваше абсолютна тишина, нарушавана само от гърлените звуци на Крис. В крайна сметка именно те разколебаха Марек. Той отстъпи назад и протегна ръка да вдигне противника.

Сър Гай я пое и се изправи.

— В пъклото ще те пратя, копеле — изсъска той, после обърна гръб на Марек и се отдалечи.