Майкъл Крайтън
Фатален срок (10)

36:28:04

В контролната кабина пронизително дрънчаха звънци. Двамата техници скочиха от местата си и изтичаха навън. Стърн усети как Гордън здраво го стисна за ръката.

— Трябва да се махаме — каза Гордън. — Въздухът е заразен с изпарения на флуорна киселина. Транзитната площадка е отровена. А изпаренията скоро ще стигнат и тук.

Той поведе Стърн към изхода. Стърн се озърна към екрана и безредната купчина метални греди в транзитната зала.

— Ами ако те опитат да се върнат, докато тук няма никой?

— Не се тревожи — каза Гордън. — Това не може да стане. Развалините ще задействат инфрачервените сензори. Нали помниш, трябва да има два метра свободно пространство от всички страни. А тук го няма. Тъй че сензорите няма да позволят на машините да се върнат. Не и преди да разчистим всичко това.

— Колко време ще отнеме разчистването?

— Първо трябва да прочистим въздуха в пещерата.

Гордън водеше Стърн по дългия коридор към асансьора. Наоколо имаше още много хора, устремени в същата посока. Гласовете им кънтяха в тунела.

— Да прочистим въздуха в пещерата? — повтори Стърн. — Та това е огромен обем. Колко време ще трябва?

— На теория девет часа — каза Гордън.

— На теория ли?

— Досега не се е налагало да го правим — обясни Гордън. — Но имаме тази възможност, разбира се. Големите вентилатори трябва да заработят всеки момент.

Няколко секунди по-късно мощен рев изпълни тунела. Стърн усети как мощен порив на вятъра налетя отсреща и задърпа дрехите му.

— А след като въздухът бъде пречистен? Тогава какво?

— Ще възстановим транзитната площадка и ще ги чакаме да се върнат — каза Гордън. — Точно както беше предвидено.

— А ако опитат да се върнат, преди да сте готови за посрещането?

— Това не е проблем, Дейвид. Машините просто няма да заработят. Ще ги върнат там, откъдето са тръгнали. Засега.

— Значи са закъсали — каза Стърн.

— Временно — потвърди Гордън. — Да. Закъсали са. И с нищо не можем да им помогнем.