Майкъл Крайтън
Фатален срок (30)

26:12:01

Любителите на въздушни спортове бяха подранили — пет или шест балона се издигаха в слънчевото утро над голите възвишения. Часът наближаваше единайсет. Стърн забеляза върху единия балон зигзаговидна шарка, като тези по килимчетата на индианците навахо.

— Съжалявам — каза Гордън, — но отговорът е „не“. Не можеш да се върнеш с прототипа, Дейвид. Просто е твърде опасно.

— Защо? Мислех, че всичко е сигурно. По-сигурно от пътуване с автомобил. Кое е опасно?

— Казах ти, че не допускаме транскрипционни грешки… грешки, които възникват при възстановяването — отговори Гордън. — Но не е точно така.

— Ааа.

— Обикновено наистина не откриваме признаци за грешки. Но те вероятно се случват при всяко пътуване. Просто са твърде дребни, незабележими. Но също като облъчването с радиация, транскрипционните грешки се натрупват. След едно пътуване не ги забелязваш, но след десет или двайсет почват да проличават. Например мъничък белег, като шев върху кожата ти. Чертичка в роговицата на окото. Или пък проявяваш сериозни симптоми, да речем, диабет или затруднено кръвообращение. Случи ли се това, вече не можеш да пътуваш. Защото не можеш да си позволиш влошаване на проблема. Това означава, че си стигнал до предела на пътуването.

— Случвало ли се е?

— Да. С опитни животни. И с неколцина от хората. С първите — онези, които използваха прототипа.

Стърн се поколеба.

— Къде са сега тези хора?

— Повечето все още са тук. Продължават да работят за нас. Но вече не пътуват. Не могат.

— Добре — каза Стърн, — но аз говоря само за едно пътуване.

— А ние отдавна не сме използвали и настройвали машината — възрази Гордън. — Може всичко да мине добре, но може и да не мине. Помисли си: да речем, че те пусна да се върнеш, но когато пристигнеш в 1357 година, откриваш толкова сериозни грешки, че не смееш да тръгнеш обратно. Защото не бива да рискуваш натрупването на нови.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да остана там.

— Да.

— Случвало ли се е на някого? — попита Стърн.

Гордън помълча.

— Може би.

— Казваш, че в момента там има още някой?

— Може би — повтори Гордън. — Не сме сигурни.

— Но това е много важно — развълнува се Стърн. — Казваш ми, че там вероятно има човек, който би могъл да им помогне.

— Не знам — промърмори Гордън. — Не ми се вярва точно този човек да помогне.

— Но не трябва ли да им кажем? Да ги посъветваме?

— Няма начин да се свържем с тях.

— Всъщност мисля, че има — каза Стърн.