Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Timeline, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Любомир Николов, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 50гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Превод: Любомир Николов
Художник: Веселин Цаков
Издателство „Хемус груп“ ООД, 2000
ISBN 954-758-001-9
Alfred A. Knopf, New York, 1999
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
- —Допълнителна корекция от thefly
30:51:09
Стърн седеше в частната столова на Ай Ти Си. Помещението беше малко, имаше само една маса с бяла покривка и прибори за четирима. Седнал срещу него, Гордън ядеше с апетит пържени яйца и бекон. Стърн гледаше как късо подстриганата глава на Гордън подскача нагоре-надолу, докато загребва с вилицата. Човекът се хранеше бързо.
Навън слънцето вече се издигаше над възвишенията на изток. Стърн погледна часовника; беше шест сутринта. Техниците на Ай Ти Си пускаха от паркинга поредния метеорологичен балон; той си спомни думите на Гордън, че го правят на всеки кръгъл час. Балонът бързо се издигна нагоре и изчезна във високите облаци. Хората, които го бяха пуснали, не си направиха труда да гледат и тръгнаха към съседната лабораторна сграда.
Гордън надигна глава от чинията.
— Как беше препечената филийка? Нещо друго ли предпочиташ?
— Не, добре беше — отвърна Стърн. — Просто не съм много гладен.
— Послушай съвета на един стар войник — каза Гордън. — Седнеш ли на трапезата, яж. Защото не знаеш кога ще е следващата възможност.
— Несъмнено си прав — кимна Стърн. — Само че не ми се яде.
В столовата влезе сервитьор с колосано бяло сако.
— О, Харолд — каза Гордън. — Имаш ли готово кафе?
— Да, сър. Капучино, ако желаете.
— Предпочитам го черно.
— Разбира се, сър.
— Ами ти, Дейвид? — попита Гордън. — Кафе?
— С обезмаслено мляко, ако ви се намира.
— Разбира се, сър — рече Харолд и излезе.
Стърн се загледа през прозореца. Слушаше как Гордън се храни и вилицата му стърже по чинията. Накрая каза:
— Дай да видим дали съм разбрал добре. В момента те не могат да се върнат, така ли е?
— Точно така.
— Защото няма къде.
— Правилно.
— Защото площадката е задръстена с паднали греди.
— Вярно.
— И след колко време ще могат да се върнат?
Гордън въздъхна и се отдръпна от масата.
— Всичко ще се уреди, Дейвид — каза той. — Цялата работа ще приключи благополучно.
— Не го усуквай. Колко време?
— Е, дай да пресметнем. Още три часа, докато въздухът в пещерата се проветри. За всеки случай добавяме още един. Значи четири. После два часа за разчистване на площадката. Шест часа. И след това трябва да възстановим водните щитове.
— Водните щитове ли? — изненада се Стърн.
— Трите водни обръча. Те са абсолютно необходими.
— Защо?
— За да сведем до минимум транскрипционните грешки.
— И какво точно са тези грешки? — попита Стърн.
— Неточности при възстановяването. Когато машините изграждат наново човека.
— Ти ми каза, че няма никакви грешки. Че можете да възстановявате съвсем точно.
— Да, във всяко едно отношение. Стига да сме защитени от външни смущения.
— А ако не сме защитени?
Гордън въздъхна.
— Ще бъдем, Дейвид. — Той погледна часовника си. — Престани да се тревожиш. Има още няколко часа, преди да започнем с транзитната площадка. Само се измъчваш напразно.
— Все си мисля — каза Стърн, — че трябва да има нещо, което можем да сторим. Да им пратим послание, да се свържем по някакъв начин…
Гордън поклати глава.
— Не. Нито послание, нито връзка. Просто не е възможно. Засега са напълно откъснати от нас. И нищо не можем да променим.