Метаданни
Данни
- Серия
- Лабиринтът на отраженията (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Фальшивые зеркала, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Васил Велчев, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 37гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(март 2008 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(март 2008 г.)
- Корекция
- Mandor(2008)
Издание:
Сергей Лукяненко. Фалшивите огледала
Руска, първо издание
Преводач: Васил Велчев
Редактор: Валерия Полянова
Консултант: Александър Велин
Коректор: Иван Крумов
Оформление на корицата и предпечатна подготовка: Квазар
Формат: 54×84/16. Печатни коли: 30. Тираж: 1200
Печат „Инвестпрес“ АД — София
ИК „Квазар“, 2002
ISBN: 954-8826-30-5
История
- —Добавяне
Отраженията, с гримаси
се освобождават;
със усмивка хладнокръвна
или с сълзи, но без болка…
Огледалата ни следят,
научили са се и да ни слушат,
мислите и сънищата ни да навестяват,
душите ни да изкривяват.
Потъват в огледалото желанията,
движенията се забавят…
Ние всички сме обречени,
от отраженията хванати…
ЧАСТ ПЪРВА
ДИЙПТАУН
Все по-често ми се присънва този сън.
Отначало в него няма нищо страшно, всъщност абсолютно нищо няма. Виеща се на кълба сива мъгла. Само някъде отпред — далечно, почти незабележимо пламъче, бяла искрица в мъглата. Аз вървя — вървя към светлината, но мъглата изведнъж започва да оредява.
Колко странно — когато мракът изчезне, преставаш да виждаш светлината!
Замирам, опитвам се да запомня посоката, да я задържа в паметта си. Но вече няма защо да го правя. Пред мен изниква мостът. Тънък, като струна, опъната над пропастта. Прекосявал съм такива мостове. Неведнъж. Но сега е доста по-трудно. Трябва да премина между две израстващи от мъглата стени. Лявата е от син лед, а дясната — от аленочервен огън. Нишката е помежду им.
Тръгвам.
Върху лявата стена личат безброй отпечатъци от длани. Понякога са просто отпечатъци с късчета кожа и плът, обрасли със скреж. Понякога от леда стърчат и парчета замръзнали кости с остатъци от дрипи. А понякога се срещат разпнати върху леда фигури, покрити със снежни струпеи.
С дясната стена нещата са по-прости. Изпепелява те моментално и докрай. Може би затова я избират по-рядко.
Вървя.
Нишката под краката ми вибрира. Може би я пърли огън. Или я облъхва студ. А може би някой върви пред мен или ме следва.
Трябва да стигна отвъд. На всяка цена.
Само че всеки път сънят завършва еднакво.
Нишката трепва. Може и аз да съм я разлюлял прекалено силно, знам ли…
Като падащ въжеиграч разпервам ръце в опит да запазя равновесие и се вкопчвам: в лявата стена от син лед и в дясната — от аленочервен огън…