Сергей Лукяненко
Лабиринтът на отраженията (16)

100

Мадам се появява безшумно, като призрак.

Сяда до мен и пита:

— Да ви налея ли още вино, Стрелец?

Кимвам. Сигурно доста време съм седял и съм гледал Вики. На снимката е вечерен полумрак, тя седи на парапета на дървена веранда, зад гърба й се виждат тънка ивица гора, тумбест фенер, светещ с бледа жълта светлина сред избуялата трева, черно огледало на басейн.

— При нас идват най-различни клиенти — замислено казва Мадам. — Някои си падат по кинозвезди, а някои по козичките…

Лека иронична усмивка.

— Кое е това момиче? — питам аз.

Мадам ме гледа с недоумение.

— Има ли реален прототип?

Стопанката на бордея се притиска към рамото ми и дълго гледа снимката.

— Нямам право да отговарям на такива въпроси, Стрелец. Пък и не знам. Тук има хиляди лица. Много от тях могат да ви се сторят познати, Стрелец — лека усмивка, — но това е случайно. Тя ви напомня за някого, така ли?

— Да.

— Някой реален?

— Не съвсем… — прекъсвам едностранната си откровеност. — Мадам, мога ли… да се срещна с тази девойка?

— Разбира се — погледите ни се кръстосват, лицата ни са близо, в очите й се четат ирония и присмех. — Десет долара на час. Четирийсет долара на нощ. Цените ни са умерени. Достъпни за всеки хакер.

— Вие сте жестока — казвам.

— Да. Ставам жестока, когато ми се стори, че някой симпатичен младеж започва да превърта.

Изваждам кредитната си карта.

— Четирийсет долара ли?

— Да.

Тя тегли парите. След кратка пауза казва:

— Чуйте една история, Стрелец… Имало едно малко глупаво момиченце, то ходело на лекции, подскачало из дискотеките, флиртувало с момчетата. И обичало един певец. Тоя певец често го давали по телевизията, постоянно го интервюирали и слагали снимките му по кориците на лъскавите списания. Той пеел добре, пеел за любовта. Момичето много вярвало в любовта.

— Знам как завършват тези истории — казвам аз. Не само Мадам може да бъде жестока.

— Певецът пристигнал на турне в родния й град — продължава Мадам. — Момичето ходило на всичките му концерти. Припкало на сцената с букетите цветя, получавало целувки по бузата. Разбира се, успяло да постигне своето. На втория ден влязло в хотелската му стая и излязло чак на сутринта. И спряло да ходи на концерти. Не, певецът наистина се оказал добър човек и красавец. Той бил нежен и мил, остроумен и весел. Момичето не съжалявало за нищо. Но престанало да вярва в любовта. И знаете ли защо?

— Защото е смесило илюзията и реалността — отговарям аз.

— Вие разбирате. Да, естествено. По-добре да се беше оказал тъп, грозен и прост. Щеше да е много по-добре. Момичето щеше да си намери друг идеал или просто би продължило да обича образа на певеца. А така… това приличало на огледало. Любов към отражението. Истинско и безукорно чисто. Но тя наистина е срещнала мечтата си. Намерила е идеала си. А той трябва да се обича от разстояние.

Кимвам.

Разбира се, Мадам… Естествено, мъдра стопанко на бордея. Безспорно познала живота издъно повелителко на любовта и секса.

Аз знам това.

— Мадам, подсетете ме дали ви платих вече?

Жената въздъхва.

— Да тръгваме, Стрелец…

Изкачваме се по стълбите. Коридор, врати. Мадам ме отвежда при вратата с номер „6“, докосва рамото ми.

— Всичко добро, Стрелец… Впрочем, онази история не се е случила на мен. Но аз знам много такива истории.