Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (7)

Орнаментите в непалските храмове са създадени от Кайлас

Докато очаквахме китайските визи, посетихме десетки храмове, пръснати из Катманду и близките околности. Невероятно беше, че в една тъй бедна страна са построени толкова изящни и великолепни храмове, представящи цялото многообразие на различните източни религии.

В повечето от тях се извисяваха огромни статуи на Буда. Вглеждайки се в лицата им, установих значителни разлики между тях. Имах чувството, че принадлежат на различни представители на атлантите, появявали се на Земята като пророци. И затова съзнателно разпитвах служителите, като им задавах един и същ въпрос:

— Кого изобразяват статуите? Буда?

— Почти Буда — най-често отговаряха монасите.

— Как да ви разбирам?

— Ами… това е Буда, но друг.

— Не разбирам.

— Да вземем вас, например. Вие сте си вие, нали?

— Да.

— Тук е същото, както вие сте вие, но друг вие. Ясно ли е?

— Не.

— Как така? — недоумяваха те и ме гледаха като малоумен.

— Как така аз мога да бъда друг?

— Можете, ако си останете самият вие, а не станете като всички. По същия начин Буда може да бъде друг, ако си остане самият той, а не стане като всички. Ясно ли е?

— Не.

— Как така не разбирате?

След подобни обяснения чак ме хващаше яд на традиционната витиеватост, характерна за източното мислене. Едва по-късно си спомних: по време на първата ни хималайска експедиция през 1996 година ламите също твърдяха, че не е имало само един Буда, че са били много. Изглежда и сега служителите в храмовете разбираха под „Буда“ хора от предишната цивилизация, а с израза „Буда не е като всички“ подчертаваха особения произход на пророците. Отначало бях убеден, че пророците са излизали от засекретени пещери в Хималаите и Тибет, където хилядолетия са пребивавали в състояние на сомати. Смущаваше ме обаче наличието на орнаменти около всяка статуя на Буда — в пещерите едва ли е имало смисъл да се обграждат с тях. В тази връзка си помислих, че е напълно възможно до неотдавна на Земята да е съществувал надземен град на последните от атлантите, в който са се извисявали прекрасни храмове с великолепни орнаменти. Може би точно оттам са идвали пророците и са обучавали хората как да строят храмове и дворци.

Идеята обаче ми се стори толкова фантастична, че я отпъдих. Оказа се, че не съм бил прав!

По-късно забелязахме, че във всяка от статуите ръцете на Буда изразяват определен жест, който от своя страна беше характерна, строго определена комбинация, способна да привлече тантрическата сила на Кайлас.

— Що за сила е това? — разпитвах аз служителите, насочили вниманието ни към загадъчната символика на жестовете.

— О-о-о… — извисяваха глас те и внезапно замлъкваха.

— На какво е способна тя? — настойчиво продължавах да разпитвам.

— На всичко.

— Може ли да съживи човек?

— Свещената Кайлас може всичко.

— Защо различните Буди са представени с различни жестове?

— На различните Буди свещената Кайлас дава различна тантрическа сила.

След подобни думи замлъквах.

В един от храмовете срещнахме човек с дълга коса, облечен в екзотични дрехи. На челото си имаше причудливо изображение. С дясната си ръка той направи странен жест, напомнящ на една от статуите на Буда.

— Хей! — подвикна ни той.

— Може би е йога? — наивно се учуди Равил, докато оглеждаше непознатия.

— По-точно — псевдойога — категорично отсече Селиверстов. Спрях се, посочих ръката му и попитах:

— Какво означава този жест?

— Небе — отвърна псевдойогата.

Направих произволна комбинация с пръстите си, показах му я и попитах:

— А това какво е?

— Също небе.

— На тоя все небе му се привижда — промърмори Рафаел Юсупов и състави сложна комбинация от пръстите на двете си ръце.

— И това е небе — кимна псевдойогата.

Селиверстов порови в чантичката си на кръста, измъкна една рупия и я протегна към него. После също направи сложна комбинация и му я показа.

— И това е небе — тъжно рече отшелникът.

Орнаментите в различните храмове едва ли са създадени случайно и вероятно изпълняват определена функция, но каква? По принцип бях запознат с формотропността на фините енергии и тяхната зависимост от формата на материалните обекти. Затова предполагах, че оказват влияние върху тях. Възможно е орнаментите да усукват около себе си онези видове фини енергии, които са необходими за човека, по-точно — за душата му, и по този начин да ги концентрират в храма, където хората не случайно усещат благотворното дихание на Бога.

Колко многообразен е финият свят! Колко е грандиозен и противоречив! За да може нематериалният живот да бушува и да се изпълва със страсти, Бог е създал бялото и черното и ги е накарал да се борят помежду си, като ги е подтикнал към постоянно движение напред, без да проявява милост към слабите и принасяйки в жертва безпътните човешки същества в името на великото понятие прогрес. За нас, обикновените земни хора, е непозната страстта на Оня свят — до нас достигат само отгласи от нея. Ние, физическите хора, все още сме неспособни да издържим на бурята на тези страсти, все още трябва да бъдем пазени от черното и негативното. Затова посещаваме храмовете и в мълчание поемаме положителните енергии, танцуващи под покривите им прекрасния танц на Доброто. Нашата душа също пее и танцува и няма постоянната грижа да се брани от вездесъщото черно. Там сме защитени от орнаментите, създадени в резултат на продължителни научни търсения от древните учени.

Навсякъде разпитвах за произхода на орнаментите и символите в непалските храмове.

— Не знаем — най-често отговаряха младите лами. — Питайте по-старите лами.

Старите лами се замисляха, дълго ни изучаваха с проницателен поглед и ако им вдъхвахме доверие, кратко и ясно отговаряха:

— Орнаментите и символите на храмовете в Непал са създадени в Кайлас.

— Нима планината сама ги е създала? Не са ли дело на хората от свещената Кайлас. Къде са те? Под Кайлас ли живеят или някъде другаде?

Старите лами се подсмихваха и уклончиво отговаряха:

— Те живеят и на Земята, и под Земята.

— Кои са те?

Ламите свеждаха поглед и оставяха въпроса ми без отговор.

— И досега ли съществува техният град? Къде се намира той? — досаждах им аз.

— Съществувал е и съществува.

— Как да ви разбирам?

— Съществувал е, но е станал невидим.

— Преместил се е в друго измерение?

От специализираните литературни източници знаех, че янтрите са мистични фигури, предадени на Земята от Висшия разум. Само хималайските йоги са наясно с тяхната роля и умеят да медитират с тяхна помощ. Как го правят, никой не знае. Та в литературата се твърдеше, че орнаментите и символите на Непал са разработени на базата на янтрите. И затова навсякъде разпитвах къде днес се съхраняват най-точните и автентични янтри.

— При хората — отговаряха ламите.

— При кои хора?

— При съвременни и при древни.

— Къде? В Шамбала?

— Това е известно само на Кайлас.

Един по-възрастен лама, виждайки отчаяния ми поглед, разказа, че комплексът на свещения Кайлас е бил изграден според плана на знаменитата янтра „Калачакра“ и затова оказвал силно положително влияние върху цялата земя.

— Откъде се е появила янтрата „Калачакра“? — попитах аз.

— Предадена е от Висшия разум.

— Защо казахте „комплексът на свещения Кайлас“, а не просто — свещения Кайлас? Около него е разположен град, така ли? Градът на боговете?

— Защо казахте, че комплексът на свещения Кайлас е бил изграден? Кой го е изградил?

Веднъж видях младеж, който изчукваше върху цилиндър някакъв орнамент. Разпитах го за източника на знанията му, за характера на орнамента. Задавах му въпрос след въпрос.

— Така повеляват учителите — неизменно отговаряше той.

— Кои са учителите?

Момчето замълча, сведе глава и продължи работата си.