Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (41)

Каменните надписи

— Какво е това? — посочих аз.

— Камъни — промърмори под носа си Тату.

— Та това е надпис! — наежи се Селиверстов.

Тату си замълча.

Мина време, докато се досетим, че не иска да говори пред Лан-Вин-Е. По-късно той сам спря колата и ни показа камъни, върху които бяха гравирани неразбираеми надписи. Издебнах мига, когато Лан-Вин-Е завря главата си в двигателя, отведох Тату настрана и го разпитах за надписите.

— Това са призиви към Шамбала — обясни той. — Направени са като заклинания и са предадени навремето от Шамбала на хората. Ролята им в Тибет е велика още от древността. Тогава хората са умеели да използват силите на Кайлас, но им била отнета способността да използват заклинанията. И те започнали да ги забравят. Само ламите се стараят да запазят спомена за тях, като ги гравират върху камъни или ги подреждат с камъни по склоновете на хълмовете, макар и те самите да не разбират смисъла им… А хората чакат, надяват се Шамбала отново да пробуди способността им да ги използват. Затова я призовават, показвайки, че не са забравили предадените им навремето заклинания.

— А има ли случаи Шамбала да дари някого с умението да произнася заклинания и чрез тях да овладее тантрическите сили на Кайлас?

— Да, Шамбала е давала такива способности на отделни хора, но много отдавна. Например йогата Миларепа я е притежавал — още с произнасянето на заклинанието камъкът ставал лек като перо. На съвременните хора обаче Шамбала не дава такива способности.

— Да се надяваме, че ще даде — промълвих неуверено.

Продължихме по пътя. Налегна ни тягостно мълчание. Зад стъклата виеше вятър. Една след друга ни застигаха пясъчни бури и ни засипваха. В един миг, когато бурята стихна съвсем неочаквано, както беше и започнала, пред очите ни като призрак се показа малка, издигната от необработени камъни, къщурка. Спряхме и влязохме вътре.

Крайпътната странноприемница беше толкова мизерна, че ни стана неловко да помолим за храна. Селиверстов предложи да хапнем от нашите продукти, а на домакина да платим за подслона. Така и сторихме.

На стената забелязах две необикновени картини от коприна, изобразяващи скелети.