Алфред ван Вогт
Битка за вечността (29)

XXIX

Останал без дъх, Модиун нахълта в своята каюта. „Сега — замисли се, — когато Нунули вече не може да действа срещу мен, трябва да внимавам и да очаквам евентуално пряко нападение непосредствено от комитета.“

Той се съблече, легна в постелята, овърза се с ремъците и… заспа.

…събуди се, защото ремъците остро се бяха врязали в тялото му.

Нещо витаеше във въздуха.

„Силата на тежестта е към 3 G!“ — приблизително определи.

Не се чувстваше никак добре, но… продължаваше да гледа философски на нещата. Теоретически, силите на привличане и отблъскване в черната дупка можеха да достигнат хиляди гравитационни единици. Двигателите и механизмите в кораба бяха предвидени за такива екстремни ситуации. Което, в съчетание с възможностите им за ускорение, правеше маневрирането и смяната на позиция сравнително лесно — нагоре, надолу, наляво, надясно. Компютърът избираше винаги най-оптималната позиция…

„Няма защо да се безпоя. Трябва да се доверя на…“

Четири пъти се увеличава максималната сила на тежестта. Модиун лежеше в тъмнината — или по-скоро плуваше в размазаното пространство около него, — и осъзнаваше колосалното ускорение на кораба, а после забавянето. Гигантският звездолет преминаваше разстояние, еквивалентно на десетки парсека.

И прелетя през черната дупка.

В момента, в който се изтръгна от нея, Модиун беше заспал. В съзнанието му се рееше образът на Судлил, разсъблечена, такава, каквато без никакъв помен от страст той я бе наблюдавал първия ден. Ала сега, в съня, подсъзнанието му раздвижи древни, първични импулси и мъждивият, блед спомен разбуди у него… ново усещане. Модиун вече се канеше да изследва що за чувство можеше да бъде това, когато изведнъж с изумление проумя, че той, човекът, действително сънуваше!

Събуди се поразен. Сън? Не беше за вярване! Нима той можеше да сънува? Сънуваха животните, за да решат подсъзнателно своите проблеми и да се избавят от ежедневните си конфликти!

„Навярно умирам!…“

Главата му се замая от това първо, внезапно и неочаквано съждение. Сънят беше първият симптом, че здравият, философски настроен разум вече не се справя.

В началото Модиун не обърна внимание на съдържанието на съня. Уплаши го по-скоро самият факт на съновидение. Но бързо разбра, че сънят е породил възбуда в половия му орган, каквато преди бе наблюдавал при животните, по-точно у мъжките индивиди.

„Интересно! Значи така се получава всичко?“

Безкрайно заинтригуван, той стана и се зае да изучава явлението пред огледалото в банята. Но не можа да проведе сериозно изследване. Органът му много бързо омекна.

Развеселен, Модиун започна да се облича. На няколко пъти мислено се връща към съня с една-единствена цел, както скоро се досети — заради еротическото му съдържание. Оправяше прическата си, когато неочаквано и късно в съзнанието му нахлу друг, зловещ импулс: можеше ли необичайното събитие, подобно на сън, да има друг смисъл?

Нова атака?

Може би докато мозъкът му бе погълнат от първата страст, нещо друго се бе случило, а той не бе забелязал? Разтревожен и объркан, той активира системата на възприятия.

Корабът кротко браздеше космическото пространство, поел курс към близката слънчева система. В полето на своя обхват умствената енергия на Модиун долавяше една-единствена тъмна област: Нунули. Всъщност, дори и тя вече не беше така тъмна, както по-рано.

„Ако нещо се е случило — с тъга реши Модиун, — то вече е и приключило. Значи не е толкова важно, че да се мисли за него!“

Такъв сън, разбира се, би бил идеална атака срещу човек като него.

Той се облече и продължи да размишлява за възможната природа на нападението, когато на вратата се позвъни. Реакцията му бе мигновена. Той инстинктивно тръгна да отвори. Но почти веднага след това го обзе колеблива тревога… Модиун се спря насред пътя.

„Крайно време е да престана да бъда безупречен и да разбера, че техният план е насочен срещу един-единствен човек — срещу мен! — разсъди. — Изглежда невероятно, но не подлежи на съмнение. Започна се с двете нападения на хората-хиени и достигна висшата си точка с колосалното явление: атаката с неправдоподобното безумие — мощната черна дупка, където човешката раса в лицето на един-единствен мъж, се оказа мишена!“

Да, те бяха предизвикали у него този сексуален сън. Очевидно нещо им бе необходимо, за да отвлекат напълно вниманието на Модиун, докато не подготвят поредното покушение. След като Модиун бе вързал ръцете на Влемогъщия Нунули и той не можеше нищо да предприеме срещу него… сега „те“ съвсем явно намесваха в играта член на комитета.

Все още бе трудно за вярване, че един Зувг проявява личен интерес към съдбата на някакъв си човек от неголяма планета. Но съмнение в горното твърдение нямаше. Съществото с червени и злобни очички, което за съвсем кратък миг бе контактувало с Модиун по време на атаката на черната дупка, бе разкрило своята идентичност, беше позволило на човека да го види. От голямо значение беше и фактът, че те бяха готови да изоставят своя роб Нунули да се разбие с кораба — нали не го бяха предупредили за атаката! Реалност, граничеща с фантастиката, но не можеше да се отрече!

„Каквото и да се случи, готов съм на всичко!“ Неподвижен, Модиун провери всички нива на своите възприятия. Искаше да е сигурен, че ако заработи едно, ще се включат и останалите.

Така успокоен, той уверено тръгна към вратата и я отвори. Както и бе предположил, на прага с притеснени усмивки стояха четиримата му приятели-животни.

— Хей! — извика ги Модиун. — Влизайте!

Едва бе произнесъл тези думи и вече се бореше за живота си.