Игор Бунич
Лешояди в Кремъл (5) (документална хроника)

* * *

С денонсацията на Беловежкото споразумение упоеният от победите си Зюганов извършва въпиеща глупост. Фактически той губи шансовете си да стане президент и предоставя на Елцин трамплин за невероятен скок напред. Заприличал на разярена мечка, президентът Елцин започва да ръфа със зъбите си комунистически измишльотини и митове. Сега вече всички виждат Елцин от 1991 година — кипящ от енергия, съчетана със здравия разум.

А Зюганов като по поръчка продължава да върши глупост подир глупост. Ту в разговор със западни кореспонденти ще каже: „Аз ви осигурявам фантастични условия за инвестиции. Само не се намесвайте в нашите вътрешни работи.“ Ту пък пред ветерани от войната ще изтърси, че в сегашните учебници по литература го нямало Пушкин. Е, щом толкова лекомислено дрънка щуротии и се подлъгва, тогава му е много рано да става държавен глава.

При посещението на патриарх Алексий в Сиктивкар шефът на местната администрация Спиридонов (бивш първи секретар на репкома на КПСС) изслушва проповедта на светейшеството с вид на праведен енориаш. Но сетне се отправя да полага венци на паметника на Ленин, което не е правил от три години.

В центъра на Москва величествено са издигнали отново храма на Христос-Спасител, взривен някога от болшевиките. Другарят Анпилов тържествено обещава на трудещите се пак да го взриви. И около храма вече събират подписи с искане на неговото място да се възстанови откритият басейн, където „хората имаха възможност да се къпят по всяко време на годината“.