Волтер
Човекът с четиридесетте екю (5)

ГЛАВА V
ПИСМО ДО ЧОВЕКА С ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ЕКЮ

Макар че съм три пъти по-богат от вас, тоест притежавам триста и шейсет ливри или франка доход, все пак ви пиша като на равен, без да говори гордостта на големите богаташи.

Прочетох историята на вашето нещастие и на справедливото решение, което господин министърът на финансите е издал; поздравявам ви. За нещастие току що прочетох „Финансистът-гражданин“, въпреки отвращението, което ми вдъхва това заглавие; впрочем на мнозина то изглежда противоречиво. Този гражданин има двадесет франка от вашите доходи и шестдесет от моите; на всички жители той оставя само по сто франка. За сметка на това един друг, не по-малко заможен мъж надува нашите доходи до сто и петдесет ливри виждам, че вашият геометър е избрал златната среда. Той съвсем не е от онези великолепни благородници които с едно драсване на перото населяват в Париж един милион жители и след всичко, което сме загубили през последните войни, пуща в обращение един милиард и петстотин милиона звонкови монети в кралството.

Понеже много обичате да четете, ще ви заема „Финансистът-гражданин“, но да не би да повярвате всичко: той дава откъси от завета на великия министър Колбер^[1], без да знае, че това е една смешна смесица, съставена от Гасиен дьо Курти^[2]; дава записки от „Десятъкът“ на маршал дьо Вобан^[3], без да пише, че той е от Боагийбер^[4]; споменава завета на кардинал дьо Ришельо^[5], без да знае, че той е написан от дьо Бурзеис^[6]. Той измисля, че кардиналът е твърдял, че когато месото поскъпне, на войника се плаща повече. Обаче при неговото управление месото поскъпни много, а войнишките заплати не се увеличиха никак, и това доказва, независимо от всички други доказателства, че тази книга, призната за фалшификат още когато е била публикувана и по-късно приписана на кардинала, е толкова от Ришельо, колкото тъй наречените завети на кардинал Алберони^[7] и на маршал Бол-Ил^[8] са написани от самите тях.

Мамите се през целия си живот от завети и теории; и аз, като вас, съм пострадал от тях. Ако модерните солиптици^[9] и ликурговци^[10] са се подиграли с вас, новите по-жестоко се подиграха с мен. Щях да умра от глад, ако не бях получил едно малко наследство, благодарение на което можах да се съвзема.

Притежавам четиристотин и осемдесет декара работил съм в най-хубавия край, който природата е създала и който има най-неплодородната почва. След като се приспаднат всички разноски, четири декара в моя край са чист доход едно екю, тоест три ливри. Щом прочетох вестниците, че един прочут специалист по земеделие изобретил нова сеялка — сеял през надупчени дъски и така, пръскайки по-малко семе, събирал по-голяма реколта — бързо взех пари в заем, купих си такава и почнах да сея през дъските. Целият ми труд отиде на вятъра; пропаднаха ми и парите; същото се случи и на знаменития специалист, който вече не сее през дъски.

Злата ми съдба пожела да прочета Стопанския алманах, който се продава в Париж в книжарницата. Попаднах на опита на един изобретателен парижанин, който за забавление заповядал да изорат градината му петнадесет пъти и вместо да посади в нея йота, я засял с пшеница: получил много изобилна реколта. Пак взех в заем пари. „Стига да изора земята и тридесет пъти — казах си аз, — и ще получа двойно повече от реколтата на този достоен парижанин, който е усвоил основите на земеделската наука, като е посещавал операта и театъра, и така ще забогатея благодарение на неговия пример и неговите препоръки.“

Да изореш дори и четири пъти земята си в нашия край, е нещо невъзможно; суровият климат и внезапните промени на времето не позволяват това, пък и поради нещастието, което ме сполетя, когато сеех през надупчени дъски, както препоръчваше знаменитият земеделски специалист, бях принуден да продам впряга си.

И така, изорах тридесет пъти моите четиристотин и осемдесет декара с всичките рала, които можах да намери на четири левги наоколо. Да изореш три пъти един декар, струва три ливри и това е установена цена, а трябваше да ора тридесет пъти. Оранта на всеки декар ми излезе тридесет ливри, а моите четиристотин и осемдесет декара ми струваха четиринадесет хиляди и четиристотин ливри. Реколтата, която в тоя проклет край при средна година достига до триста крини, се покачи действително на триста и тридесет крини, което, пресметнато по двадесет ливри крината, ми даде шест хиляди и шестстотин ливри. Загубих седем хиляди и осемстотин ливри. Вярно е, че ми остана сламата.

Щях да се разоря, да пропадна, ако един прочут лекар, разсъждавайки в областта на медицината така добре, както аз в областта на земеделието, не беше пратил набързо на оня свят една моя стара леля.

Кой би повярвал, че пак ще проявя слабост да се подведа по вестника на Буде? Но в края на краищата този човек не се е заклел да ме погуби — казвах си аз. Прочетох в неговия сборник, че достатъчно било да засадиш ангинари за четири хиляди франка, за да изкараш четири хиляди ливри печалба. Сигурно Буде ще ми върне с ангинарите това, което ме накара да загубя от жито. Изразходвах четири хиляди франка и ето че полските плъхове изядоха моите ангинари. В цялата околия дюдюкаха по мен като след дявол, който е показал среден пръст на папата.

Написах на Буде писмо, пълно с гневни упреци. Но единственият отговор на този измамник беше статия в неговия вестник, в която се забавляваше за моя сметка. Той най-нахално отричаше, че жителите на островите в Караибско море са червенокожи и трябваше да му изпратя писмото на един бивш кралски прокурор в Гваделупа, който заявяваше, че Бог е създал караибците червени, както е сътворил негрите черни. Но тази малка победа не ми помогна, загубих до последното су цялото наследство, което бях получил от леля си, понеже прекалено вярвах на новите теории. Още веднъж ви повтарям, драги господине, пазете се от шарлатаните.