Волтер
Човекът с четиридесетте екю (4)

ГЛАВА IV
АУДИЕНЦИЯ ПРИ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

С моето екю в джоба отидох да връча прошение на господин министъра на финансите, който него ден приемаше просители.

Чакалнята му беше пълна с най-различни хора. Имаше главно хора е по-пълни лица, с по-издути кореми и с по-горди физиономии от моя човек с осемте милиона. Не смеех да се приближа; виждах ги, а те не ме виждаха.

Един монах, събирач на църковния десятък, беше завел дело срещу някои граждани, които той наричаше „моите селяни“. Този духовник разполагаше с доход, по-голям от доходите на всичките му енориаши, взети заедно, и при това беше феодален земевладелец. Той твърдеше, че тъй като с голям труд превърнали в лозя своите пустеещи земи, неговите крепостни му дължали десятък от виното си, което, като се пресметне стойността на труда, на коловете, на бъчвите и на избите, възлизало на повече от една четвърт от реколтата.

— Но понеже десятъкът е — казваше той — божествено право, аз искам четвърт от приходите на моите селяни в името на Бога.

— Виждам колко сте милосърден! — рече му министърът.

Тогава един прекупчик на данъци, който много разбираше от налози, му каза:

— Ваше превъзходителство, това село не може да даде нищо на този калугер, защото миналата година принудих енориашите му да платят трийсет и два данъка върху виното си и след това ги осъдих да платят това, което бяха изпили в повече, така че сега те са напълно разорени. Разпродадох добитъка и покъщнината им, но те все още са ми длъжници. Противопоставям се на искането на преподобния отец.

— Вие имате право да бъдете негов съперник — отговори министърът. — И двамата еднакво обичате ближния си и думите ви са много назидателни за мен.

Един трети просител, калугер и земевладелец, чиито селяни нямат право да завещават имуществата си, чакаше решение от Съвета, което да го постави във владение на цялото имущество на един парижки заплес, който имал неблагоразумието да живее една година и един ден в някаква къща, оградена отвсякъде от именията на този духовник — следователно подлежаща на същия сервитуд, и който умрял в тази къща. Сега монахът настояваше да получи цялото имущество на този заплес, и то по божествено право.

Министърът намери, че този калугер носи в гърдите си не по-малко нежно и справедливо сърце от първите двама просители.

Един четвърти, финансов контрольор, представи прекрасно изложение, с което се оправдаваше за това, че е докарал до просяшка тояга двайсет семейства. Те били наследили имущества от чичовци, лели, братя или братовчеди и трябвало да платят наследствени данъци. Контрольорът им изтъкнал с преизобилни доказателства, че не са оценили точно наследствата си, че в същност са много по-богати, отколкото си мислят, и на това основание ги осъдил на глоба, тройно по-висока от стойността на наследените имущества, съсипал ги със съдебни разноски и успял да натика в затвора главите на семействата, след което купил най-добрите им, имоти, без дори да развърже кесията си.

Финансовият министър му каза (вярно, с малко горчив тон):

— Euge, контрольоре, bone et fidelis, quia super pauca fuisti fidelis, te constituam^[1] главен прекупчик на данъците. (Накарах един учен, който има доход четиридесет екю, да ми обясни тези думи. Те много ме зарадваха. Вижте Евангелие от Матея, глава XXV, стих 21 и 23.)

Но все пак министърът каза съвсем тихо на един докладчик по жалбите в държавния съвет:

— Трябва да накараме тия свети пиявици и тия мирски пиявици да повърнат каквото са нагълтали. Време е да облекчим бремето на народа, иначе, без нашите грижи и нашата справедливост, той ще може да живее само на онзи свят.

Страшно гениални хора му представиха разни проекти. Един беше измислил да наложи данък върху остроумието.

— Всички ще побързат да платят — казваше той, — защото никой няма да иска да минава за глупак.

Министърът му каза:

— Освобождавам ви от този данък.

Друг му предложи да установи единен данък върху песните и смеха, тъй като нашият народ е най-веселият на света и с една песен се утешава за всичко. Но министърът му обърна внимание, че от известно време вече не се съчиняват шеговити песни и че се страхува да не би хората да станат прекалено сериозни само за да се отърват от данъка.

След това дойде един мъдър и почтен гражданин, който предложи да предаде на краля три пъти повече пари, като същевременно събира от народа три пъти по-малко. Министърът го посъветва да научи аритметиката.

Четвърти, воден от приятелски чувства, доказваше, че кралят може да събере само седемдесет и пет милиона, но той самият можел да му събере двеста двадесет и пет милиона.

— Вие ще ми доставите това удоволствие — рече министърът, — когато изплатим държавните дългове.

Най-после пристигна един служител на новия автор, който направи законодателната власт по божествено право съсобственица на всичките ни земи и даде на краля един милиард и двеста милиона доходи. Познах човека, който ме тикна в затвора, загдето не бях платил двадесетте екю. Хвърлих се в краката на господин министъра на финансите и поисках правосъдие. Той избухна в смях и ми каза, че просто са ми изиграли една шега. След това заповяда на тези жестоки шегобийци да ми дадат сто екю като обезщетение и ме освободиха от данък до края на живота ми.

— Господ да ви благослови, ваша светлост — рекох му аз.