Антъни Бърджес
Портокал с механизъм (9)

2

Влизането на новия человек бе всъщност начало на моето излизане от Дупката, потому що той се оказа толкова омерзителен и свадлив заключон, с грязни помисли и извратени намерения, че започнахме да си патим още от първия ден. Беше и болшой фукльо и взе да ни продава номера с насмешка на лицето и с висок наперен голос. Обяви, че е единственият настоящи переступник, страшилище в цялата зверилница, като раздуваше как бил совершил едно и друго, как бил очистил десет кримпатрула само с опакото на руката си и какви ли не още гадости. Само че никто не му се хвана на удочката, братлета. Тогда той се заяде с мен, потому що бях най-младият там и според него най-младият заключон трябвало да спи на пода, а не той. Но все осталнъйе бяха с мен, кричейки: „Не го закачай, грязна сволоч“, а той-захленчи, че никто не го обичал. И так, през същата ноч се събудих и с ужас заметих, че мръсникът е легнал до мен на нара ми, който беше на най-долния от трите реда, но и най-тесен, и ми болтае мръсотии за любов, като ми пуска грязни руки. Тогда обезумях и му оперих един, макар да не смотрех очен хорошо на единствената маленка красна лампичка в коридора. Но знаех, че е същото вонящо копеле, а когато работата стана сериозна и запалиха некоторие лампи, увидих грязното му лицо с кров, която течеше от рота му, дето го бях фраснал с кулак.

Тогда стана тя каквато стана, щом съкилийниците ми се проснуха и взеха да се включват в мелето, като раздаваха толчоци напосоки в полусумрака и врявата разбуди целия етаж, та скоро се разнесе кричане и тропот на жестянени канчета по стената, сякаш заключоните из всички килии решиха, че начинает болшое междучасие, братлета. Потом светнаха лампите и часовите пристигнаха по рубашки, брюки и шляпи, размахали болшие тояги. Увидихме покраснелите си лица и размаханите руки в пестници, без да преставаме да кричим и да псуваме. Тогда аз се оплаках, братлета, но всички часови заявиха, че вероятно вашият смирен разказвач е начинал все таки пръв, щом по мен нямаше ни белег, ни драскотина, а от оня мръсник течеше красная кров, дето го бях фраснал по рота. Падна ми перде от тая работа. Заявих, че няма да спя нито една ноч в тая килия, ако властите на пандиза допускат разни грязни извратени преступници да посягат върху тялото ми, когда не съм в состояние да го защитя, защото спя.

— Потърпи до сутринта — казаха те. — За твоя милост ще има отделна стая с баня и телевизия. Утре ще се погрижим за всичко. Но засега, маленкий друг, положи голова на сламената си подушка и да не сме чули гък от някого. Ясно ли е?

Изметоха се с най-строги предупреждения към нас и после светлините изгаснаха, а аз заявих, че няма да мигна цяла нощ, като се обърнах първо към гадния преступник:

— Върви, лягай на нара ми, щом хочеш… Не го ща вече. Ти и без това го освини с грязната си плот.

Но другите възроптаха. Големия Жид, още разгорещен от маризенето в мрака, се обади:

— Не на нас тия, братле. Как ще му се дадем на тоя фукльо!

Новият не му остана длъжен:

— Я заткнис, Юда!

Което значеше да млъкне, само че много обидно. Тогда Жида скокна да го толчокне. Но Доктора го спря с изискания си голос:

— Престанете, джентълмени. Нали не щем неприятности.

Ама новият просто си го ишчеше. Личеше му как си въобразява, че е болшая клечка и е под достойнството му да дели килия с още шестима, пък и на пода да спи, ако не бях му направил етот жест. И се залови да се подиграва на Доктора:

— Я го скивай ти него, не щял да си има неприятности, а? Ташак!

Тогда Джрджон, зъл и лукав и наежен, се обади:

— Я като няма да има сон, да се повъзпитаваме малко. Нашият нов приятел има нужда от един добър урок.

Макар да бе специализирал изнасилване, той говореше изискано, тихо и делово. Новият заключон му се надсмя:

— Ау, че ме е шубе! Мухльовци!

Тогда се започна, но съвсем потихонко, без никой да повишава голос. Новият закрича маленко, но Стената му фрасна няколко по рота, докато Големия Жид го натискаше в решетките, та да го увиждаме хорошо на маленката красна светлина от коридора, и той делаеше само оо оо оо. Не беше силен человек и очен немощно се опитваше да ответи на ударите, та сигурно затова бе толкоз гръмогласен и нафукан. Аз пък, като увидих опят кров да аленее на червената светлина, усетих как в червата ми се надига знакомата радост и рекох:

— Оставете го на мен.Хайде, дайте ми го, братлета. Евреинът отвърна:

— Йес, йес, момче, пада ти се по право. Наложи го хорошенко, Алекс.

И всички стояха наоколо, докато маризех преступника в мрака. Блъсках му кулаци, удрях му шутове със сапогите си, а като го бутнах странично, той се срина на пода. Потом му забих един ритник в головата, той каза само оооох и отхърка като заснул.

— Достатъчно — сказа Доктора. — Мисля, че за днес урокът му стига. — И присви глаза да увиди по-хорошенко рухналия и претрепан человек на пода. — Нека сега да сънува как за в бъдеще става по-сговорчив молодец.

Тогава всички се подняхме по наровете, много устали вече. И аз сънувах, братлета, че съм в един очен болшой оркестър, от стотици и стотици музиканти, а диригентът му е нещо между Лудвиг Ван и Г.Ф.Хендел, очен глух, сляп и изнемощял. Аз бях между духовите инструменти, но свирех на един розово-бял фагот, направен от плът, която излизаше от моята, Точно от средата на корема, и като духнах в него, се разхохотах, защото гъделичкаше, а Лудвиг Ван Хендел обезумя от гняв. Той се приближи до лицото ми и изкрича силно в ухото ми, при което аз се събудих изпотен. Силният шум, разумеется, беше звънецът на тюрмата дзърррр дзърррр дзърррр. Беше зимна утрин, глазите ми бяха очен гурелясали и когато ги отлепих, засмъдяха ме от електрическата светлина, блеснала по цялата зверилница. Погледнах надолу и увидих новия преступник да дежи на пода, цял в кров и синини и все още не на себе си. Тогава си спомних за прошлата вечер и ме напуши смях.

Но като се надигнах от нара и го потропах с босия си ног, усетих го леден и вдървен, та отидох до нара на Доктора и го разтресох, потому що той очен трудно се будеше сутрин. Етот раз обаче скочи бъйстро, също и останалите, освен… Стената, който спеше като заклан.

— Много жалко — сказа Доктора. — Сърдечен удар трябва да е. — И добави, като ни огледа: — Не биваше така да се нахвърляте върху него. Крайно неразумно.

— Какви ги дрънкаш, Док — каза Джоджон, — и ти не чакаше да те подканят. Малко ли юмруци му заби?

Тогава Жид се обърна към мен:

— Ти като че най-много се беше разпенил, Алекс. Оня последен ритник май беше доста гаден.

Взех да се нервирам от това и сказах:

— Кой пръв започна, а? Аз се намесих чак накрая, не помните ли? — И като посочих Джоджон, заявих: — Ти даде знак. — Стената хъркаше яко, та добавих: — Я събудете оная грязна сволоч! Той го маризеше в зубите, докато Жид го държеше до решетките.

Тогава Доктора отсъди:

— Никой не може да отрече, че се е поизпробвал над човека, колкото да му даде добър урок, тъй да се каже, но явно е, че ти, мило момче, с цялата необузданост и, бих казал, безогледност на младостта, си му нанесъл смъртния удар. Колко жалко.

— Предатели! — викнах им. — Предатели и лъжци! — защото виждах, че всичко се повтаря, като две години тому назад, когато тъй наречените ми друзя ме оставиха в лапите на кримпатрулите. Ясно ми беше, че на тая земля не можеш да вярваш на никого. Тогда Джоджон отиде да събуди Стената и Стената беше готов да се закълне, че най-подлите толчоци и грубости са били нанесени от вашия смирен разказвач. А когато цъфнаха часовоите и шефът им, че и Директорът, всичките ми съкилийници се надкричаха да разправят врели-некипели и измишльотини какво съм бил сделал, за да убия етот ненужен обратен тип, чието окървавено туловище лежеше като мешок на пода.

Очен особъй ден беше, братлета. Изнесоха мъртвото тяло и всички ние из цялата каталажка трябваше да стоим заключени до втори приказ, без да ни раздадат нито пишча, нито стакан горещ чай. Седяхме си ей така, а надзирателите и часовоите толко шагаеха нагоре-надолу по коридора, като изкричаваха от време на време: „Млъквай“ или „Затвори си плювалника“, щом чуеха дори и шепот от някоя килия. Към единайсет часа всичко живо замръзна и се разтрепера и като че засмърдя на шубе от килиите, а потом увидихме Директора и Главния шеф заедно с няколко болшие очен важни человеци, които кричаха бъйстро, увлечени в разговор като сумашедши. Като стигнаха до конеца на коридора, чу се, че се връщат, тоя път по-медлено, а Директорът, очен потен, мазен, русоляв человек, толко повтаряше: „Но, сър…“, „Добре, как да постъпим, сър?“, и тъй нататък. Тогда цялата им толпа спря пред нашата килия и Главният часовой отвори. Веднага си личеше кой е най-важната клечка — очен висок, със сини глази и с очен хорошие платя, по-готин костюм не съм скивал, братлета, последна дума на модата. Той толко посмотри през нас, горките заключони, и каза с очен файнски, много образован голос:

— Правителството не може повече да търпи тези отживели наказателни теории. Натъпквате престъпниците по много заедно и ето какво става. Получавате концентрирана престъпност, престъпления насред наказанието. Скоро може би целите затвори ще са ни нужни за политически затворници.

Това изобщо не разумявах, братлета, но в конце концов той не говореще на мен. После добави:

— Към обикновените престъпници, като тая противна тълпа тук (тоест мен, братлета, както и останалите, които си бяха настоящие преступники и изменници при това), — трябва да се прилага само лечение. Изкорени рефлекса им за престъпление, и толкова. Пълен ефект след една година. Не виждате ли, че тъй нареченото наказание не значи нищо за тях? Те го понасят с готовноет. Започват да се избиват помежду си. — И извърна към мен строгите си сини глази.

Аз събрах кураж и сказах:

— Моите уважения, сър, но възразявам остро срещу онова, което току-що казахте. Не съм нито обикновен престъпник, нито съм противен. Другите може да са противни, но аз не съм.

Главният часовой стана целият морав и изкрича:

— Затваряй си плювалника, че ще те науча аз тебе! Ти знаеш ли кой е това?

— Стига, стига — каза тоя болшой человек. После се обърна към Директора и рече: — Използувайте го за опитен образец. Той е млад дръзък злодей. Бродски ще се заеме с него утре, а вие стойте там и наблюдавайте Бродски. Действува безпогрешно, не се бойте. Този покварен хлапак ще стане неузнаваем.

Ети тежки слова, братлета, бяха началото на моята свобода.