Метаданни
Данни
- Серия
- Свидетели на времето
- Включено в книгата
- Година
- 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Magna Aura(2008)
Издание:
Георги Стоев. СИК. Книга първа
Поредица: Свидетели на времето
Под редакцията на: Владо Даверов
Издателство: Световит, 2007
ISBN: 9549761223
История
- —Добавяне
- —Добавяне на третата книга
- —Отделяне на втора и трета книга като самостоятелни
Глава VI
Излязохме от ресторант „Олимп“ и докато се намествахме в колата от тъмното подобно призрак изскочи Крейзи. Изкара ми акъла. Никеца толкова се ядоса че отново скочи да го бие. На мен обаче ми дожаля и го възпрях.
— Видяхте ли какво стана? — проплака Крейзи. — Уволниха ме заради вас, момчета!
— Добре де, качвай се! — казах му аз. Той мина първо от моята страна, после от другата, сетне отново от мойта страна. В началото мислех, че съвсем е полудял, докато се сетя, че колата ми е двувратка и Крейзи трябва да седне на задната седалка при Никеца. Предпочиташе аз да му отворя и евентуално да го защитавам, ако онзи дивак отново му налети. В крайна сметка стигнахме до споразумение.
— Ела, бе кретен! — махна му великодушно Никеца. — Няма да ти направя нищо!
По пътя Крейзи за пореден път смени няколко цвята — пребредня, почервеня, стана на петна и когато се убеди, че наистина повече няма да яде пердах възвърна нормалния си вид. Както и вроденото си нахалство.
— Гладен съм — изтърси той.
— Еба ти нахалника! — отново подскочи Никеца.
— Спокойно — разделих ги аз, ще те заведем в една денонощна кръчма да хапнеш.
Наближаваше три през нощта и сервираха предимно скара. Крейзи се нахвърли върху кебапчетата, сякаш никога през живота си не бе виждал подобно нещо. Когато се позасити изненадан установи, че Никеца си е направил две линии кокаин и без да му пука от околните, най-спокойно си шмърка.
— Дай малко! — надникна любопитно зад гърба му той.
— Натъркай си венците с остатъка — великодушно му разреши нашият човек. — Повече ще ти дойде множко.
Крейзи разтърка венците си, а през това време Никеца опъна още две линии. Остатъците отново отстъпи на Крейзи. И той изведнъж стана изключително приказлив. Започна да говори за неща, за които никой не го питаше.
— Копелета, ще ви кажа една тайна.
— Не ни викай, копелета — сряза го на момента Никеца.
— Добре де, симпатяги… Ще ви кажа една голяма тайна. Напоследък в ресторанта идва някакво ново шефче на СДС — Иван Костов, за да манджари постни ястия.
— Ние не се занимаваме с политика — прекъснах го аз.
— Ти само чуй! Славчо ни е наредил, когато се появи същия тоя Костов да го извикаме в ресторанта, дори да се намира на Луната. Смята че един ден ще стане голям шеф. Да не кажа — най-големият.
— И какво от това? — намеси се Венци.
— Засега нищо особено. Лимонада седи до вратата и не смее дори да приближи масата на Седесарчето. А онзи, момчета, е голям грандоман. Поздравява го малко преди да излезе, но съвсем небрежно. Най-много да му кимне: „Здрасти, Славе!“ После си тръгва.
— Голяма новина ни каза.
— Тайната между двамата е, че Костов яде за осемдесет лева, а Славчо редовно му издава фактури за сто и шейсет, като първи кокошкар, а на другият скръндзлъка не му позволява да му опрости цялата сметка и да почне да го купува на едро.
Никой от нас не знаеше кой е тоя Иван Костов. Историята мина и замина покрай ушите ни. Крейзи обаче продължи:
— Седесарчето има някаква булка Елена, която също идва отвреме навреме. Дори води приятелки. Хапват, пийват но не плащат абсолютно нищо.
— И какво от това? — почеса се зад врата Венци. — Ние го правим всеки ден.
— Нали знаеш, че Слави си купи един вехт мерцедес-пура?
— Знам.
— През лятото — същата тази Елена, дотолкова се сприятели с Лимонадата, че поиска от него да закарам дъщерите и до морето.
— Хубави ли са?
— Гола вода.
— И какво друго стана?
— Ами Славчо усети накъде духа вятъра и за първи път подхвърли на Елена, че някой ден може да помогне чрез мъжа си, да заделят някой лев.
— Брей! — опули се Никеца беше вече тотално надрусан. — Става интересно!
— В политиката има много пари, момчета — заключи мъдро Крейзи. — Лимонада може да ви изглежда тъпак, обаче е голям хитрец.
Аз разбира се си давах сметка, че това, което ни съобщава Крейзи е информация с голяма стойност. Венци също. Макар и надрусан Никеца без съмнение оцени по достойнство казаното от вече поизветрелия бивш охранител на „Олимп“.
— Ставай да те черпя една проститутка — вдигна го той за яката.
— Откъде ще ми я намерите? — изненадващо се сви на кравай онзи. Направо се уплаши.
— Как откъде, бе? Ние контролираме един куп заведения с курви.
— Щом искате! — умърлуши се окончателно Крейзи. Закарахме го в един от най-модерните клубове и накарахме сводниците да строят всички проститутки пред него.
— Избирай — посочи му ги Никеца.
Крейзи ги погледна бегло, после сведе глава. Виждахме как се смалява пред очите ни. Направо изчезна.
— Какво ти става бе, Крейзи? — повдигна му брадичката Никеца.
— Водете ме на Лъвов мост, братко, там ще си избера! — хвана ме за ръката той.
Въпреки късния час пред един от хотелите стърчаха две изключително красиви и наточени циганки с прекрасни перуки. Ставаха за всичко.
— Избери си, която искаш — посочи ги Венци.
— Не стават, братко! — за пореден път отказа Крейзи.
— Бе, ти, луд ли си? — нахвърли се върху него Никеца.
— Нещастен съм — клюмна съвсем Крейзи и ни разказа такава история, че изпопадахме от смях.
Оказа се, следното: Крейзи то този момент беше общувал единствено с първата си братовчедка и само тя можеше да го възбуди. Смяташе се за изключително грозен, какъвто си беше и се притесняваше от красивите жени. Нямаше никакъв опит. Комплексите му надхвърляха височината на Айфеловата кула.
— Давай по-надолу, към булевард „Христо Ботев“ — скърши умолително ръце той. — Там си имам едно място, което добре познавам.
Ние вече бяхме доста подпийнали и решихме да изкараме нощта докрай с него. Мястото му беше нещо средно между градинка и разчистено за строеж пространство. Около него се въртяха две три абсолютно неугледни момичета, от които той избра най-грозната. Нямаше повече от метър и петдесет и само от разстояние двайсет сантиметра можеше да се досетиш за пола й.
— Голям ненормалник си! — огледах я аз.
— Вкус, братко! — повдигна рамене той.
— Нямаш проблем, обаче ще го свършиш на капака на колата, пред нас! С тая смръдла вътре не те пускам.
— Както кажеш — смъкна си гащите Крейзи и хвърли грозотията върху капака.
Ебането изобщо не му вървеше и той започна да я лиже. Направо ни се доповръща. Никеца допиваше някаква бира и с отвращение гледаше голото му дупе. В един момент изля остатъка и завря бутилката в задника му. Това изглежда помогна на Крейзи. Навири краката на проститутката и за малко да влязат в двигателя. Едва тогава започнахме да се забавляваме, но изненадващо се появи репортер от „Нощен труд“. Крейзи побесня. Настигна го, взе му фотоапарата и го захвърли в реката.
Когато се върна, проститутката вече беше изчезнала. Крейзи ни се разсърди и дори не пожела да го закараме до Орландовци, където живееше. Така завърши нощта.