Георги Стоев
СИК 1 (8)

Глава VIII

Бизнесът с хероин тръгна стремително нагоре. Дрогата пристигаше в големи продълговати пакети увити с кафяв скоч. Миризмата блъскаше право в главата. Търговията се оказа по-лесна от всички останали, въпреки че ни създаде много проблеми. Женята побърза да приватизира полицайчето Тошко Слона. Завря го в някакъв апартамент под наем, уж да го пази, а всъщност го използваше, за да купуват двамата стоката и Никеца изведнъж стана по-долна ръка. Женята купуваше на едро грама за десет марки. Продаваше го на Никеца с осем марки по-скъп, от които тридесет процента отиваха директно за Поли, а в останалите той участваше като партия. Никеца продължаваше по веригата към Невестулката. Там един грам вече излизаше двадесет и две марки. Поли отново взимаше тридесет процента от четирите марки и участваше като партия. От Никеца хероина се прехвърляше към Невестулката. Той го пласираше на улицата по тридесет марки и печелеше най-много от всички. Освен това измисли някакъв нов пиниз: Мешеше наркотика с кодеин и паркизан, след което го продаваше на най-различни порции — от пет до двайсет лева.

За отрицателно време Невестулката забогатя неимоверно много. Купи си мощен мотор Ямаха, с който дефилираше по цял ден по централните софийски улици. Когато кокаинът съвсем го възнасяше из облаците си биеше по една спринцовка хероин, за да се приземи.

С времето Невестулка толкова се забрави, че бизнесът започна да запада. Той беше странен човек. Имаше апартамент в центъра на София и се славеше като изключителен домошар. Почти не излизаше, освен когато трябваше да се изфука с мотора си. По цял ден гледаше видео, готвеше, чистеше, переше и изобщо се държеше като госпожица. Към наркоманите обаче беше безмилостен. Прибираше им всякакви вещи за неплатени дългове, от транзистори до хладилници. Към дилърите също се отнасяше като феодал. Плащаше им само с дози и никога не се бъркаше за пари. Експлоатираше ги докрай. Милост проявяваше единствено когато искаха да се обзаведат. Подаряваше им фризери, микровълнови печки и всякакви други уреди. Постепено те започнаха да го лъжат, той избиваше загубите с намаляване на дозите и все повече мешавица, докато накрая стигна до пълен крах. Наложи се да се намеси Поли.

Срещата се състоя на пазара Илиянци. Мето излезе сбригадата си от сто човека, а Поли пристигна с двадесет. Двамата се прегърнаха като истински босове, макар че все още бяха най-обикновените служители на фирмите. Без съмнение високопоставени, но все още чиновници. Оттеглиха се в най-близкото кафене.

— Как си? — приятелски попита Поли. Даваше си сметка, колко е важно да бъде дипломатичен и същевременно вече кроеше планове за бъдещето. — Идвам да се разберем, вместо да се караме.

— Казвай — посрещна го доста приветливо Мето.

— Предлагам ти да разделим улицата на две. Колкото за теб, толкова и за мен.

— Как да стане това?

— Ще определим мешавицата. Нашите дози и вашите дози, трябва да бъдат еднакви, а кой колкото купи. Ако продавате по-чист хероин, ще ни отнемете клиентелата.

— Съгласен съм, стисна му ръката Мето.

След тази договорка улицата се успокои. Бизнесът потръгна. Шибаното на наркотиците е, че скарват най-добрите приятели. Така се случи между Женята и Никеца. За месец се намразиха до смърт. На всичко отгоре Никеца започна да шмърка кокаин, а Поли не одобряваше.

— Не можеш дрогиран да вършиш сериозен бизнес — караше му се той. — Ще изпуснеш конците.

По това време Поли беше открил нова дискотека в центъра на София и Никеца често я посещаваше. Понеже не смееше да се дрогира обикновено се напиваше като свиня. Имено там се запознах с новия любимец на Поли — някакъв полуграмотен идиот, помак от Родопите. Виках му Чарли, а как се казваше в действителност никой не знаеше.

Лятно време ходехме заедно на море. Отсядахме в най-хубавите хотели. Чарли успя да влезе под кожата на Поли до такава степен, че дори спеше в неговата стая. Водеше се нещо като охрана. Тази година отседнахме в Гранд-хотела на курорта „Свети Константин“. Ние вече знаехме, че Чарли е точно толкова прост и глупав, колкото изглежда, но Поли още се заблуждаваше. Нужен му бе един единствен ден, за да стигне до нашия извод.

— Шефе — похвали му се на сутринта Чарли. — Тия балъци бяха напълнили хладилника докрай и аз го ометох.

— Балък си ти, тъпанар такъв! — избухна Поли. — Сега трябва да плащам всичко, което си изпил и изял, на тройни цени.

Поли продължаваше да мъкне Чарли след себе си. Ползваше го като куче-слуга. Нощем в дискотеката двамата се напиваха, колкото могат да издържат. Освен това шмъркаха кокаин.

Никеца също се появяваше, по-късно. На него му беше забранено да се друса, за да си върши работата. Той обаче не се съобразяваше особено, както направи и тази вечер. Влезе в тоалетната, затвори кабинката и опъна две линии кока върху капака на тоалетната чиния. Поли веднага го усети. Нахлу след него и с мощен ритник изби вратата. Никеца разбира се го чу, но не му се разделяше с ценния материал. Успя да изшмърка само едната линия.

— Аз какво съм ти наредил бе, глупак? — започна яростно Поли, след което се засмя. Явно беше в добро настроение. — Защо шмъркаш боклуци? — извади той от джоба си сто грама чист кокаин. — Ей сега ще ти направя две линии, а това, „майката на майките“.

Кокаинът наистина беше абсолютно чист. Никеца изшмърка своите линии и подаде свитата на тръбичка банкнота на Поли. Той също приключи със своя дял. Явно беше прекалил тази вечер, защото сополите му потекоха като реки. Точно в този момент влезе Чарли.

— Ти пък какво търсиш тук? — опита се да го спре Никеца.

— Има ли и за мен? — ухили се селяндурът. После видя, че Поли е целият в сополи и предано започна да ги ближе.

Никеца бе виждал много неща през живота си, но никога подобна низост. Стана му лошо. Върна се в дискотеката, където го последваха Поли и верният слуга Чарли. Всички бяха толкова надрусани, колкото позволяваше човешкият организъм. Курвите около тях се кикотеха, без да знаят защо.

— Аз съм Царят на улицата и всички ченгета работят за мен! — крещеше Поли.

— Не си цар, крал си — целуваше го Чарли.

Никой от тях не забеляза, че Женята е влязъл в дискотеката и ги наблюдава абсолютно трезвен. Огледа обстановката внимателно, обиколи заведението и тихо приседна до Никеца. След като Женята бе приватизирал Слона вече не се обичаха особено. Разговорите им бяха свързани предимно с бизнеса. Този път обаче Женята му заговори като приятел на приятел:

— Дребният е деградирал напълно. Виждаш ли го на какво прилича? — кимна той към Поли.

— Ние работим за него — възрази Никеца. Изглеждаше доста учуден от злостните думи на Женята. Все пак той минаваше за най-верният човек на Поли.

— Може и да работим, само че ми кажи за какво? Прибира ни всичко.

— Предлагаш ли ми нещо?

— Предлагам ти да те снабдявам с материал. Тошко Слона вече е изцяло мой човек. Ще работим отделно, ще спечелим много пари.

— Ами, ако Поли разбере?

— Как ще разбере, не го ли виждаш какъв парцал е?

— Откъде ще взимам стоката?

— От един гараж в нашия квартал.

Женята си тръгна толкова незабележим, както и дойде. Измъкна се без да пийне нищо и без да се сбогува с никого. Никеца остана като замаян. Явно беше един от добрите му дни. Опита кокаин от „майката на майките“ и получи страхотно бизнес предложение. На всичко отгоре от съседното сепаре му намигна Елена-барманката от дискотека „Нерон“. Седеше там с мъжа си от началото на вечерта. Елена беше известна хубавица и макар, че минаваше трийсет години, нямаше наебаване. Докато работеше в „Нерон“ я чукаха всички шефове, а след това винаги по двама бригадири, защото един не й стигаше. За да не им бърка имената, тя ги наричаше Вихър и Балкан. Тази вечер киснеше тук със своя законен мухльо, за да проси работа от Поли.

— Седни в съседното сепаре — беше и казал той. Поръча бутилка уиски и добави: — По някое време ще се разберем.

После съвсем забрави за нея покрай кокаина, пък и не беше от мъжете, които предпочитат жените пред пиенето.

— Да те изчукам ли в сепарето? — веднага подаде Никеца.

— Мухльото може да се събуди — кимна Елена към мъжа си.

— Да вървим в тоалетната тогава?

— Трябва ти още един, Вихъре! Сам няма да се справиш, намери си Балкан…

— Чакайте малко — настани се между Чарли и Поли Никеца.

Двамата тъкмо се убеждаваха колко са велики и как ще превземат целия свят.

— Какво искаш, лъвчето ми? — изгледа го с мътен поглед Поли. — Не виждаш ли, че си говорим за бизнес.

— Искам да си поговорим малко за курви.

— И за коя курва по-точно?

— За Елена барманката. Седи в съседното сепаре с мъжа си.

— Аз май я забравих — поклати глава Поли, но хич не се развълнува. — Чарли ще е единият ебач, а ние двамата ще хвърляме чоп — извади монета той. — Ези или тура?

— Ези.

— ОК — хвърли монетата Поли и загуби. После великодушно отпрати двамата към тоалетната, където Елена вече ги чакаше.

Награбиха я още с влизането. Никеца й скъса бикините, а Чарли й подаде кура си, за да го налапа. И двамата бяха достатъчно дрогирани. Можеха да продължават така с часове. Елена точно това искаше. Тя беше ненаситна. Мъжът и обаче се пробуди и тръгна да я търси. Размина се с Чарли на вратата на тоалетната. Вътре беше доста сумрачно и той сънливо погледна към някакъв мъж, който се клатеше.

— Има ли тук някаква Елена? — попита махмурлийски мухльото.

— К’ва Елена бе? Не виждаш ли че пикая? — изгони го Никеца.

Рано сутринта всички излязоха от дискотеката, сякаш са играли на кегли. Нямаше нито един нещастен.