Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (57)

Глава 57

Роб би се разхлипал, ако подозираше, че приятелят му е похабил безценния билет, за да се мляска през целия мач. За негово щастие Джо и Кетрин се целунаха само веднъж.

Но пък каква целувка, помисли си Кетрин.

Очите й бяха затворени, пръстите й нежно галеха лицето на Джо. Леко ухание на лимон и чист мъж достигна до ноздрите й и я замая. Разсеяно забеляза колко твърди и сухи са устните му. Джо я придърпа към себе си и целувката се задълбочи. Горещината на трескавите им устни контрастираше със студенината на лицата им.

Но всичко свърши прекалено бързо. Двамата отвориха неохотно очи и се отдръпнаха един от друг, макар и полудели от желание.

— Извинявай… не трябваше да го правя… мястото не е много подходящо — прошепна Джо.

— Прав си — съгласи се тя.

Почувства се адски объркана, когато откри, че двамата не са сами на света.

Догледаха нетърпеливо мача. „Арсенал“ спечели.

После хванаха такси до апартамента на Кетрин.

Веднага щом пристигнаха, тя се паникьоса. Беше едва пет п половина, прекалено рано за лудории. Това беше грешка.

Присъствието му изпълни апартамента й и внезапно й се прииска да го отпрати. Ненавиждаше чувството, че е хванала тигъра за опашката, че е лапнала повече, отколкото може да преглътне.

— Това е всекидневната — нервно каза тя. — Седни, а аз ще сложа чайника.

Замълча рязко, когато Джо я хвана за колана на джинсите.

— Ела тук — нежно каза той и я придърпа към себе си.

Кетрин усети как краката й се придвижват напред, тялото й се притиска към него. Джо сведе глава към нея с многозначителен поглед. Кожата й запламтя от горещия му дъх. След миг устните му се озоваха върху нейните.

Тя затвори очи и й се стори, че тялото й разцъфва като цвете. Прекалено е рано, каза си тя. Прекалено е рано и трябва да спра.

Джо бе този, който се отдръпна пръв. Усмихна се весело и каза:

— Длъжен съм да споделя с теб, че никога не спя с жена на първата среща.

— Аз също — бързо отвърна Кетрин.

— За щастие днес имаме и втора среща — ухили се той.

— Не си мисли, че…

— Не си мисля — прекъсна я той. — Просто се пошегувах.

— Аха! Значи спиш с жените на първата среща?

— Не, аз… а, разбирам, още една шегичка.

Двамата се усмихнаха щастливо.

— И какви са плановете за втората среща? — попита Кетрин.

— Обещах да те нахраня.

— И?

— Мислех да излезем някъде. Искаш ли?

— Къде?

— Ами… в „Айви“ — отговори той, леко притеснен, че Кетрин може да отхвърли тузарското заведение.

— Чудесно — кимна тя. — Ще имаш ли нещо против да се видим направо там?

Мисълта, че Джо ще я чака в съседната стая, докато се преоблича, й се стори непоносима. Още не бе готова за това.

Той я погледна разочаровано, но отвърна:

— Добре. Масата е резервирана за осем часа. Ще се видим там.

Целуна я по бузата и си тръгна. След като затвори врата зад гърба му, Кетрин затанцува въодушевено. Знаеше колко е трудно да резервираш маса в „Айви“.

После се втурна в спалнята си и издърпа още една торба изпод леглото. Извади елегантна къса черна рокля. Все пак Джо щеше да я води в „Айви“, а не къде да е.

Разтреперана от вълнение, скъса първия чифт черни чорапи. За щастие беше от жените, които винаги имат по няколко чифта в чекмеджето си. После, обзета от колебание, се зачуди кои обувки да избере — черните сатенени боти с високи токчета или черните кожени сандали. Накрая се спря на ботите, защото със сандалите се чувстваше прекалено уязвима. Отгоре щеше да облече красивото палто от „Джил Сандърс“, което си бе купила на разпродажба през януари.

Не можа да се въздържи и звънна на Тара. Знаеше, че приятелката й умира от любопитство да разбере как вървят нещата. Но когато Тара вдигна телефона, Кетрин реши, че е набрала грешен номер. Не позна странния дрезгав глас, който изхърка:

— Ало?

— Тара? — колебливо попита Кетрин.

— О, Кетрин! — изхълца гласът.

Наистина беше Тара, но плачеше толкова силно, че не можеше да говори.

— Какво има? — уплаши се Кетрин. — С Финтан ли е станало нещо?

— Не. Няма нищо.

— Не може да няма.

— Заради Томас е. Такъв гадняр е.

— Какво е направил? — ужаси се Кетрин.

— Просто е пълен гадняр.

— Да, но…

Разбира се, че беше такъв. Нищо ново. Но сигурно бе станало нещо.

— Не ти изневерява, нали?

— Защо? Мислиш ли, че по света има и други тъпанарки като мен? А, току-що си спомних. Ти си на среща. Моля те, кажи ми, че всичко е наред.

— Остави това. Кажи ми какво стана.

— Утре. Моля те, Кетрин, наистина искам да знам дали всичко е наред.

— Джо ме целуна два пъти и ще ме води на вечеря в „Айви“.

— В „Айви“! Страхотно се радвам. Очевидно намеренията му са сериозни — с пресилено въодушевление каза Тара. — Хапни един голям шоколадов мус и си мисли за мен.

— Не искаш ли да дойда при теб?

Кетрин стисна палци, затвори очи и се помоли на Бога.

— В никакъв случай — засмя се Тара.

— Ще се оправиш ли?

— Разбира се. Съжалявам, че ти развалих настроението. Пожелавам ти приятно прекарване довечера.

— Сигурна ли си?

— Кълна се в живота на баба си. Сигурна съм.

 

Таксито я остави пред „Айви“ точно в осем и Кетрин реши да се поразходи малко. Нямаше проблеми да чака сама в ресторант, когато се срещаше с Тара или другите си приятели, но сега бе различно. С огромни усилия на волята успя да закъснее десет минути.

— Имам среща с господин Рот — съобщи тя на салонния управител.

Той провери списъка с резервациите.

— Съжалявам, но няма маса на името на господин Рот.

Стомахът на Кетрин се сви от ужас. Тя огледа уплашено ресторанта и с облекчение забеляза Джо в едно от сепаретата. Той също я видя и скочи на крака.

— А, ето го там. Всичко е наред — усмихна се тя и посочи Джо.

— Това е господин Сталоун — отвърна салонният управител с непроницаемо лице.

— Така.

Джо стигна до тях.

— Гостенката ви пристигна, господин Сталоун — учтиво съобщи салонният управител.

— Благодаря. Насам, Кетрин.

— Господин Сталоун? — прошепна тя, докато Джо я настаняваше на стола.

— Това бе единственият начин да резервирам маса за толкова кратък срок — промърмори той.

Кетрин замълча объркано за момент, после се усмихна.

— Господин Сталоун! — повтори тя и избухна в див смях, от който й потекоха сълзи. — Господи, не съм се смяла така от години — изхълца накрая тя.

— Надявах се да не разбереш. Не свалях очи от вратата, но проклетият параван закрива гледката.

— Не можеш да си представиш колко се радвам, че разбрах — каза тя искрено, като се наведе към него. — Кълна се в Бога.

Менютата пристигнаха и си поръчаха храна и вино. Имаше невероятно много неща, които не знаеха един за друг, но въпреки това говориха основно за храната. Джо й описа панираното си бри, а тя му разказа подробно за топлата салата с бекон, която си бе поръчала. Все едно, че си бъбря с Тара или Финтан, помисли си Кетрин изненадано. Най-вече с Тара.

Това всъщност не бе никак лошо.

След малко пристигнаха основните ястия и Кетрин попита любопитно:

— Хубава ли е писията?

— Да — кимна Джо. — Искаш ли да опиташ? — протегна й вилицата си.

— Ами… не — промърмори тя засрамена и се изчерви.

— Хайде де — настоя той. — Великолепна е.

Възбудена от гласа му и интимния жест, Кетрин се наведе и лапна вилицата.

— Харесва ли ти? — попита той многозначително.

— Хубава е — свенливо се съгласи тя.

Джо я гледаше как се храни, фокусирал поглед върху устните й. Кетрин бе едновременно засрамена и възбудена и преди десерта изтича до тоалетната, за да си поеме дъх от сексуалното напрежение на масата.

В чест на Тара си поръча голям шоколадов мус. Докато облизваше лъжичката с тъмен шоколад, вдигна очи и забеляза, че Джо я гледа напрегнато. Комбинацията от великолепния шоколад и обещанието в погледа му я накара да потръпне, сякаш бе изпитала миниоргазъм.

Тялото й настръхна в очакване. Можеше да се получи тази вечер. Наистина бе възможно.