Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (44)

Глава 44

В събота вечер Лив и Майло официално станаха гаджета. Започнаха връзката си, като съобщиха загадъчно, че отиват на късно кино, на което Тимъти възкликна жизнерадостно:

— Страхотно! Хайде да отидем на някой уестърн. Дават ли нещо с Клинт Истууд?

Настъпи неловко мълчание, после Лив се изчерви и промърмори:

— Всъщност ние с Майло отиваме сами.

Джейн Ан засия от щастие.

— Всяко гърне си има похлупак — заяви тя усмихнато. Знаех си, че Майло ще си намери жена някой ден. Той е прекрасен човек, но в Нокавой няма подходяща за него. Вярно е, че пътешествията разширяват кръгозора. Той заслужава свястно момиче, особено след като бе така разочарован от Елинор Дивайн. Предупреждавах го — продължи тя разпалено. — Казах му да не се доверява на никого от онези в Куинард. Познавам и рода, и семейството им. Като нищо биха могли да ти откраднат кравата, а после да обвинят бедните скитници. Но човек допуска грешки. Е, на Лив много ще й хареса в Нокавой — усмихна се тя замечтано.

Тара и Кетрин се спогледаха изненадано. Джейн Ан вече бе оженила Лив и Майло.

— А най-чудесното е, че е ревностна католичка — продължи Джейн Ан.

Всъщност Лив бе и добра будистка, индуска, евангелистка и атеистка, когато й изнасяше, но никой не посмя да разруши илюзиите на Джейн Ан.

— Не смяташ ли, че ще й е доста трудно в Нокавой, толкова далеч от дома? — попита Тара.

— Тя бездруго е далеч от дома си — с необорима логика отвърна Джейн Ан.

— Ами работата й?

— Майло има предостатъчно, за да се грижи за нея. Няма да й липсва нищо.

— Може пък Майло да се премести в Лондон — предположи предпазливо Кетрин.

Джейн Ан избухна в смях.

— Прояви малко разум, дете — каза тя, като избърса сълзите от очите си. — Майло има великолепна ферма. Как така ще живее в Лондон!

 

— Защо Финтан ми причинява подобно нещо, Мъдра фейо? — обърна се Тара към Лив. — Защо иска да съсипе живота ми? А уж е мой приятел.

Беше неделя следобед и Тара, Кетрин и Лив бяха избягали за малко от болницата и седяха в близката кръчма.

Проблемът бе, че Финтан отново отправи странните си молби. А после, сякаш за да влоши нещата, сподели със Сандро и семейството си какво иска.

Джейн Ан изгледа шокирано Тара и Кетрин.

— Момичета — промърмори тя измъчено, — трябва да изпълните желанията му. Иначе ще ви тежи на съвестта.

Тара и Кетрин затърсиха съюзник из стаята, но видяха само Майло, Тимъти, Сандро, Лив и Джейн Ан, които ги гледаха заклеймяващо, сякаш бяха убийци.

— Финтан осъзна, че е смъртен — обясни Лив на Тара, като цитираше „Силна мъка“, настолната й книга в момента. — Знае, че му остава малко време и то му се струва изключително ценно. И не само неговото, но и на близките му.

И трите посърнаха за момент, после се оживиха.

— Всъщност Финтан няма да умре — каза Тара с надежда. — Лекуват го със силни химикали, а при болните от Ходжкин има висок процент на възстановяване.

Лив не се съгласи.

— Буцата на врата му не намалява, а изследванията не показват положителна реакция към лекарствата. А ти отричаш. Не успяваш да се справиш с тежката ситуация.

— Всичко това може да премине до няколко дни — намеси се Кетрин с оптимистичен тон. — Финтан преживя кошмарни моменти. Нищо чудно, че не е съвсем с всичкия си.

Лицето на Лив помрачня.

— Не е луд. Аз мисля, че е прав. Ти трябва да напуснеш Томас — обърна се тя към Тара. — А ти — завъртя тя глава към Кетрин, — ти имаш нужда от едно добро чукане!

Повечето клиенти в кръчмата се вторачиха в тях. Преди ужасената Кетрин и бясната Тара да успеят да пратят Лив на майната й, тя изхвърча от заведението.

— Какво й става? — възкликна Тара.

— Откъде да знам, по дяволите? — разгорещено отвърна Кетрин.

Останаха по местата си и се умълчаха. Тара пушеше нервно, а Кетрин си играеше с ключовете от колата й.

— Престани най-после! — извика Тара и плясна приятелката си по ръката. — Подлудяваш ме!

Кетрин я погледна разгневено, но остави ключовете.

— Трябва да се върнем в болницата — най-после каза Тара.

— Не още.

— Добре. И на мен не ми се връща. Страх ме е, че отново ще ни подхванат.

— Могат да вървят на майната си — изсумтя Кетрин.

— Какво ще кажеш ти да изоставиш Томас, а аз да спя с Джо Рот — предложи Тара.

Засмяха се нервно.

— Мислиш ли… — започна Тара. — Мислиш ли, че Финтан ни кара да правим тези неща, защото е болен, а ние не сме? Вьзможно ли е това да е един вид отмъщение? За да съсипе и нашия живот.

На Кетрин започна да й писва.

— Според мен е просто някаква прищявка — рязко отвърна тя. — Финтан е под силен стрес и малко е мръднал.

— Надявам се да е така — заплашително каза Тара, — защото ако не престане, повече няма да ходя при него.

— Как можа да го кажеш! — извика Кетрин, която също бе мислила по въпроса.

— Лесно ти е на теб — защити се Тара. — Получаваш изгодната чест от сделката. Лягаш си с жестоко гадже, а аз напускам мъжа, когото обичам.

— Въобще не е така — раздразнено възрази Кетрин. — Само като си помисля за това и се парализирам.

— Да бе!

— Точно така е! Знаеш, че не бих могла да го направя.

— Кое не можеш да направиш? Да се усмихнеш на готин тип, който си пада по теб? Опитай се да зарежеш двегодишна връзка и да останеш сама на тридесет и една. Тогава наистина ще се парализираш. А и не мога да разбера защо не искаш да свалиш онзи Джо.

Преди Кетрин да успее да отговори, Тара си пое раздразнено дъх и внезапно разбра какво точно трябва да каже.

— Ще бъда откровена с теб, Кетрин — започна решително тя. — Не исках да го казвам, но трябва. Финтан е прав. Време е да започнеш да живееш и да си намериш мъж. — Тара усети, че не може да спре. Натрупаните емоции се изляха като водопад. — Начинът, по който живееш, е абсурден! Изрядно подредени нощнички и гащички, кошмарен самоконтрол, идеално чист апартамент и никакво гадже! Финтан не е откачен. Напълно прав е! Обича те и иска да си щастлива!

Лицето на Кетрин придоби зловещо изражение, но Тара не му обърна внимание.

— Каквото и да се е случило в Лимерик, не можеш вечно да се оправдаваш с него. Не че знам какво е било. Уж съм най-добрата ти приятелка, а нямам никаква представа!

Кетрин най-после успя да събере сили.

— За мен ли говориш? — извика възмутено тя. — Финтан е прав за мен? Глупава крава! Възнамерявах да си замълча, но няма да го направя. Финтан мисли най-вече за теб. А ти знаеш, че трябва да напуснеш Томас, и затова си му толкова ядосана…

— Не съм му ядосана…

— Казваш, че моят живот е абсурден! Ами ти? — разгорещи се Кетрин. — Предпочиташ гадняр като Томас, само и само да не останеш сама. Виж се колко си жалка! И погледни колко си дебела! — Тара потръпна. Кетрин — също, но не можа да спре. — Тъпчеш се като свиня, защото Томас те тормози. После имаш наглостта да твърдиш, че Финтан се опитва да унищожи живота ти. А той само иска да ти помогне, защото те обича.

— Как е възможно да ме обича — гневът от последните седмици изскочи на повърхността — и да ме моли да напусна човека, когото аз обичам?

— Не мога да се сетя за нищо по-хубаво от това да напуснеш Томас — горчиво каза Кетрин. — Бих дала мило и драго да видя изражението на гнусното му лице, когато го изриташ.

— Защо си толкова гадна към него? — процеди Тара през зъби.

— Томас още ли пази малкото си кафяво портмоне? — презрително попита Кетрин.

— Защо да не го пази?

— Е, това не ти ли стига.

— Тръгвам си — заяви Тара и грабна ключовете от колата. — Няма да седя тук и да слушам как обиждаш мен и приятеля ми.

— Не съм те обиждала.

— Нарече ме крава — възрази Тара с разтреперан глас. — А после ми каза, че съм дебела.

— Ти започна — извика Кетрин след нея. — Ти се заяде с гащите ми.

Но Тара вече бе изчезнала от кръчмата, обзета от дива омраза към Кетрин, която остана разтреперана на мястото си. Какво ставаше? Трябваше да се подкрепят в подобен момент. Защо се настройваха една срещу друга? Бяха толкова близки приятелки.