Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (37)

Глава 37

Тара прекара четвъртък сутрин в болницата, а Кетрин застъпи следобедна смяна.

В девет часа, когато Тара и семейство ОТрейди влязоха в болничната стая, Сандро вече бе там. Двамата с Финтан си бъбреха интимно, допрели глави. Изглеждаха толкова близки и щастливи, че на останалите не им се искаше да ги безпокоят.

— Съжалявам, че ви притесняваме — извини се Джейн Ан, като се чудеше защо не ревнува от Сандро.

— Няма проблеми — усмихна се Сандро. — Аз съм тук от часове.

— Не могъл да спи — обясни Финтан.

— Леглото е толкова голямо без него — оплака се Сандро, после по лицето му се изписа ужас.

Беше ли обидил Джейн Ан?

Но макар и леко шокирана, тя не можеше да му се сърди. Нито пък на сина си. Вече нямаше кой знае голямо значение, независимо какво твърдеше църквата по въпроса.

След минути пристигна и Лив, която остана за малко, защото трябвало да отиде да работи в Хемпшир.

— Ще пропуснеш „Пазаруване в супермаркета“ — подкачи я Майло.

— Вие ще го гледате и после ще ми го разкажете — свенливо се усмихна тя.

„Пазаруване в супермаркета“ се бе превърнало в традиция сутрин и по обед. Два пъти на ден в продължение половин час действителността биваше забравена и ги обединяваше нещо друго, освен зловещата болест.

— Нормализираме ненормалното — обясни експертът по поведение Лив. — Това е техника за оцеляване.

— Аз пък си мислех, че го гледаме, защото харесваме Дейл Уинтън — усмихна се Сандро.

— Не говори глупости — сгълча го Лив. — Това е начин да преодолееш травмата.

За разлика от предишния ден Финтан лежеше апатично и безмълвно.

Внезапно саркастичните му забележки им се сториха много по-приятни. Финтан се размърдваше само когато някоя от сестрите влезеше в стаята и веднага започваше да си навива ръкава. Вече бе един от обитателите на странния свят на болните. Тара се ужаси от огромната пропаст, която се бе отворила между тях. Никога не би могла да почувства онова, което горкият Финтан преживяваше. Нито пък можеше да стане част от връзката му със сестрите. Той вече принадлежеше на други хора.

 

В един и половина, докато Кетрин седеше зад бюрото си, неспособна да реши дали да обядва сандвич със сирене или с пилешко, телефонът звънна и прекъсна обърканите й мисли. Сирене! Точно така. Сирене. Несъмнено това бе правилният избор.

Дезмънд, дежурният портиер, й съобщи, че във фоайето стои един джентълмен, който иска да я види. Ироничният тон, с който бе произнесена думата „джентълмен“, я обърка. Тя слезе бързо с асансьора. Майло й се усмихна весело.

— Как стигна дотук? — изненадано го попита тя.

— Взех метрото до площад „Пикадили“ — отвърна спокойно той с мекия си ирландски акцент. — После до площад „Оксфорд“. Финтан спи, Джейн Ан се моли пламенно, Тимъти чете, а аз реших да преживея малко приключение.

— Познавате ли този човек? — попита я Дезмънд, като огледа презрително рошавата коса на Майло, избелелия му гащеризон и огромните кубинки.

— Да, Дезмънд, благодаря ти.

Портиерът поклати невярващо глава, сякаш искаше да каже нещо за тихите води, но Кетрин му обърна гръб.

— И не си се загубил никъде — похвали го тя. — Браво на теб!

— А, загубих се. Тръгнах в обратната посока от „Саут Кенсингтън“, но слязох на „Ърлс Корт“ и помолих една жена да ме упъти.

— И тя ти помогна? — учуди се Кетрин.

— Не, не ми помогна. Каза нещо от рода… чакай да си спомня точните думи… а, да… Приличам ли ти на шибана карта?

— О, Майло! — нежно го докосна по ръката Кетрин и не забеляза Джо Рот и Брус, които минаваха през фоайето. — Съжалявам.

— Няма проблеми — ухили се Майло. — Стори ми се адски смешно. Вече започвам да свиквам с Лондон. Тук всеки дрънка каквото му дойде наум. Не е лошо. Приличам ли ти на шибана карта? — засмя се той. — Не ти ли харесва? Е, аз сега тръгвам към Хамърсмит да видя Тара. А ще посетя и Лив в работата й.

Кетрин го погледна развеселено.

— Тя е чак в Хемпшир.

— С кой влак да стигна дотам?

 

Джейн Ан се молеше неуморно. Стискаше броеницата си и често посещаваше параклиса в болницата, придружавана понякога от Сандро, Опитвайки се да спечели одобрението й, той й бе надрънкал безброй лъжи за религиозните си преживявания и посещения по католическите свети места. Но когато й намекна, че дори е имал видения, осъзна, че прекалява.

— Дете! — възкликна пламенно Джейн Ан. — Трябва да разкажеш на пастора си. Длъжен си. Не можеш да го пазиш в тайна.

Сандро бързо би отбой и обясни смутено, че виденията му вероятно се дължат на прекаляване с алкохола. Джейн Ан толкова се разочарова, че той започна да я придружава при всяко ходене до болничния параклис.

— Няма начин молитвите ви да не помогнат на Финтан — отбеляза Кетрин.

— Не е така — подсмръкна Джейн Ан. — Страх ме е, че молитвите нямат желания ефект, защото параклисът в болницата не е само католически.

— Но нали Господ е само един? — объркано попита Тара.

Джейн Ан я изгледа отвратено и промърмори:

— Научи катехизиса, дете. Обясни й, Сандро.

 

В петък сутринта, когато излязоха от апартамента на Кетрин, Джейн Ан пусна бомбата.

— Умирам от нетърпение да дойде неделя — каза тя — и да отидем на църква.

Кетрин и Тара се спогледаха ужасено. И двете нямаха представа къде се намира най-близката католическа църква. За пръв път от дни се разтревожиха за нещо друго, освен за резултата от биопсията. При първата появила се възможност изскочиха от стаята на Финтан и започнаха да се съвещават в коридора.

— Защо просто не й кажем, че не знаем? — предложи Кетрин.

— Не — уплашено отвърна Тара. — Шокът може да я убие. В момента се нуждае от нещо сигурно в живота си. А ако разбере, че не сме ревностни католички, направо ще се съсипе.

Лив се носеше по коридора, развяла дългата си руса коса. Погледна двете притеснени приятелки и се закова намясто.

— Готов ли е резултатът от биопсията?

— Не, не е чак толкова сериозно. Джейн Ан иска да иде на църква в неделя.

Лив не разбра какъв е проблемът.

— Защо не я заведете в „Сейнт Доминик“? Намира се на две минути от апартамента на Кетрин — точно зад ъгъла.

Тара и Кетрин бяха сащисани. Откъде знаеше?

— Адски си странна — оплака се Тара. — Остава да ни кажеш, че от време на време ходиш на църква.

— Ходя.

— Но ти не си католичка!

— Какво от това? В търсенето на щастие посещавам и синагоги, джамии, индуски храмове, канапета на психоаналитици. И винаги ме посрещат топло.

— Случайно да знаеш имената на някои от свещениците? — полюбопитства Кетрин.

— Разбира се. Отец Гилигън. Поздравете го от мен. Сега отивам до тоалетната. Ще се видим след минутка.

Когато Лив се върна, всички столове около леглото бяха заети. Майло се надигна бързо.

— Заповядай — отстъпи й мястото си той.

— Не, няма нужда.

Майло се притесни и Джейн Ан предложи на Лив:

— Седни тогава в скута на Майло.

Лив се изчерви.

— Прекалено едра съм.

Майло се развесели.

— И аз съм едър. Мястото е повече от достатъчно — успокои я той, като се потупа по коляното.

— Наистина не мога.

— Хайде, сядай — обади се Финтан.

— Давай! — извикаха едновременно Тара и Кетрин. — Хайде, Лив, сядай!

Лив свенливо кацна на коляното на Майло, а останалите се сбутаха.

По-късно Джейн Ан промърмори тихичко:

— Господ затваря една врата, но отваря друга. Ще се погрижа от идването ни в Лондон да излезе нещо добро, ако ще това да е последното ми дело на земята.

 

Дори и най-закоравелите атеисти сред тях, а конкуренцията беше сериозна, откриха, че се молят пламенно, когато наближи време да чуят резултата от биопсията.

Бяха им казали да очакват сведения към четири следобед и от два нататък всички погледи бяха приковани към вратата. Всеки път, щом някой в бяла престилка влезеше в стаята, цялата група скачаше на крака. Разговорът не вървеше.

Най-после, в четири без десет, когато търпението им вече се изчерпваше, доктор Сингх се приближи към тях.

— Мога ли да поговоря с пациента си? — запита учтиво той.

— Искам и те да слушат — настоя Финтан.

Лекарят отстъпи.

— Страхувам се, че имам лоши новини.

Сърцето на Кетрин заби лудо.

— Няма да получим резултата днес — продължи доктор Сингх. — В лабораторията имат прекалено много работа и ще се наложи да изчакате до понеделник.