Пол Андерсън
Операция „Хаос“ (30)

Двадесет и девета глава

След като направихме съответната магия и напъхахме негодуващия Сварталф обратно в куфарчето, ние напуснахме „Източниците“ с килима на компанията. Наближаваше четири часът. Ако закъснеем и нашата сянка от ФБР не ни види вкъщи към пет-шест часа, ще заподозре нещо.

Първо се приземихме до църквата „Свети Олаф“ — пастор Карслунд трябваше да вземе някои неща от нея. Седящият зад нас Янис Вензел се приведе напред и зашепна:

— Може би съм несведущ, но нима молбата към светиите от католическата църква често пъти не е по-ефикасна, отколкото молитвата към светиите на лютераните?

Този въпрос беше повдигнат на съвещанието ни. Тогава Карслунд се ограничи да изтъкне разликата между молитвата — молба към Всевишния, заклинанието, което трябва да привлече вниманието на желаещите доброволно да ни помогнат, от една страна, и некромантията, тоест опита да се принудят душите на умрелите да действат по наше искане, от друга. (Второто е забранено със закон, главно за да се успокои общественото мнение. Защото няма достоверни данни, че съществува макар и един случай да са извикали успешно душата на умрял човек. Забраната просто е поредната проява на религиозни предразсъдъци и суеверие.)

— Съмнявам се дали има някакво значение към коя църква принадлежиш — рече Джини. — Какво нещо е душата? Учените получиха безспорни доказателства, че тя съществува, но резултатите са противоречиви и не се поддават на възпроизвеждане в експериментални условия. Както става винаги, когато нещата се отнасят за феномени от свръхестествения свят.

— Това обаче — намеси се доктор Нобу — на свой ред бе причина за бързото развитие на практическата магия. Ние достигнахме същността на практическото разбиране на вълшебството. А за разлика от физическите силови полета — гравитационното, електромагнитното и други, действието на парафизичните силови полета, като например полето на подобието и полето на следствието, не се ограничава със скоростта на светлината. Следователно, те по принцип могат да преместват енергия от една част на Вселената в друга. Ето защо вкарването на нищожно малка мощност на входа може да даде безкрайно голяма мощност на изхода. Оттук следва, че за овладяването на тези процеси разбирането на качествените аспекти има много по-голямо значение от количествените. Именно затова само три дни след като научихме за непостоянното време в Ада, доста уверено можем да кажем, че новите магии ще бъдат ефикасни… Но що се отнася до душата, склонен съм да смятам, че тя по-скоро е парафизично, а не свръхестествено явление.

— А аз не смятам така — възрази Джини. — Бих нарекла душата енергетична структура на параполето… Тя се формира от тялото, но продължава да живее и след смъртта на тази изходна матрица. След като се освободи от него, може лесно да преминава от една вселена в друга. Какво може да е призракът, освен душа, лишена от тялото си и оставаща по някаква причина на определено място. Какво е превъплъщението — не е ли проникване на душата в току-що оплоденото яйце?! А нима спасението не се постига, когато Всевишният позволи на душата да заеме място до него? И накрая — какво друго е вечното проклятие, освен влиянието на Падналия ангел върху душата?!

— Нима? — попита Янис и Джини рязко се засмя.

Барни, който седеше на шофьорското място, се обърна.

— Относно вашия въпрос, Янис, който не зададохте на съвещанието, а едва сега, мога да кажа следното. Лютераните не признават обикновената молитва към светиите^[1]. Но това не означава, че изобщо отричат намесата им в човешките работи. Понякога и това се случва. Вероятно католическият свещеник или равинът по-добре знаят как да молят светиите за помощ. Трябва обаче да отбележа, че поканих Джим Карслунд да ни сътрудничи, защото го познавам от дълги години. Да се говори за пастора като за… — всички пресилено се засмяхме: тъкмо в този момент той се качваше на килима с ръце, пълни с еклезиастични съчинения.

Отново се издигнахме във въздуха, продължавайки пътя си към университета „Трисмегист“. Незабравимите за мен сгради, горички и полянки бяха облени от слънчева светлина. Беше ваканция и тук имаше малко хора. Над Студентското градче цареше тишина, подчертавана от далечния шум на града. Сякаш бяха изминали векове от времето, когато аз и Джини учехме тук, и това се бе случило в някакъв друг цикъл от развитието на Вселената. Погледнах изпод вежди Джини, но изразът на лицето й си оставаше непроницаем.

Дочу се шум от крила — след нас летеше гарван. Предзнаменование? Какво ли предвещава? Приземихме се, гарванът направи кръг и пляскайки с криле, изчезна в далечината.

Влязохме в сградата на факултета по естествени науки. Коридорите и стълбищата тънеха в мрак. Ние точно затова избрахме това място, понеже сега тук нямаше никого. Втората причина бе, че Грисуълд имаше ключове от всички лаборатории и складове. Карслунд би предпочел параклиса, но беше твърде вероятно да ни забележат там. Освен това Джини и Барни се посъветваха и решиха, че религиозната страна на нашето начинание е от второстепенно значение.

Трябваше ни някой, чиято молитва би била едновременно искрена и безкористна. Иначе навярно нито един светец няма да поиска да й отговори. Впрочем, светиите май че рядко се отзовават на молбите — като си представим огромния брой молитви, които всеки ден се отправят към Небето. Всевишният очаква ние сами да се справяме с проблемите си. А ние знаехме как да проникнем в царството на Врага (или поне вярвахме, че знаем) и се надявахме, че това ще бъде взето предвид, както и нашата непреклонна решителност да го приложим на дело. Бяха намесени интересите на Небето и затова едва ли молбата ни щеше да остане незабелязана.

Всичко се люлееше и плуваше пред очите ми. Борейки се със световъртежа си, аз си помислих: ако получа удар, вероятно ще забранят опита ни.

За молитвата избрахме философската лаборатория, наречена на името на Баркли^[2]. Тя се намираше в неотдавна построено крило на древната сграда с жалък вид, в която преди инцидента със саламандъра беше отделът на Грисуълд. Лабораторията бе голяма и великолепно обзаведена. Тук студентите от горните курсове се учеха да използват свръхестествените и параестествените сили при провеждането на естественонаучни изследвания. Тъй че имаше всичко, което би могло да се окаже нужно. Главното помещение представляваше обширна зала с висок таван, покрай стените чинно бяха наредени шкафове и работни маси. През готическите прозорци с тъмнозелени стъкла се лееше прохладна слънчева светлина. Върху тавана, боядисан в наситено синьо, блестеше в златисто схемата на атома на Бор, обкръжена от зодиакалните символи. Едва ли можеше да се намери място, по-различно по дух от катедралата в Силоам. В лабораторията работеха хора, които приличаха на мен, усещах, че дори стените й влияят благотворно на психиката ми.

Грисуълд заключи вратата. Джини развали магията и пусна Сварталф. Той се отправи към ъгъла, пристъпвайки грациозно с меките си лапи, а вирнатата му опашка се люлееше като махало. Карслунд постла върху масата покривката от олтара и постави отгоре разпятие и съдове със светени хляб и вино. Всички останали се хванахме на работа под ръководството на Барни: взехме обичайните мерки срещу шпиони, издигнахме защитно поле и се приготвихме да отворим вратата към другата вселена. Това е изтъркан и неточен израз. Всъщност няма никаква врата, просто човек преминава от един континуум в друг, пък и преходът не зависи от никаква апаратура, важното е само да знаеш как се прави. Предметите — отворена на определена страница Библия, свещник със седем свещи (те бяха огромни и ги запалихме с кремък), колба с чист, без примеси въздух, кутийка със свещена пръст, шише с вода от река Йордан, арфата на Питагор^[3] — имаха повече символично, отколкото магическо значение.

Искам специално да обърна внимание на един факт, който не е известен, а заслужава да го знаят всички. Догматите на петристката църква хармонират с принципите на нехристиянските вероучения и с откритията на съвременната наука. Според тях, не е по силите ни да принудим Небесата за нещо. Небето е твърде велико. Да, може да му се окаже влияние, но ако такава бъде волята на Всевишния.

Нашата молитва беше израз на горещата ни молба, която Бог може би вече бе прочел в сърцата ни. В известен смисъл целта и беше и да се убедим ние самите, че действително искаме да извършим онова, което сме намислили. По същия начин и заклинанията ни могат само да посочат пътя на някой дух, който ще поиска да ни помогне. Но не и да го принудят да помага. Главното бе да направим всичко, зависещо от нас.

Адът е съвсем друго нещо. Във физически смисъл това е вселена на по-ниско енергетично ниво от нашата. А в спиритуален смисъл Врагът и неговите слуги не са заинтересовани да ни оказват някаква помощ, освен когато крайният резултат означава нашата гибел. Само със силата на магьосничеството (ако притежаваш достатъчна мощ) могат да бъдат принудени демоните да сторят това, което би послужило за спасяването на Вал.

Формулите на зова към Небето за помощ не са общоизвестни, но не са и тайна. Могат да се открият в съответния справочник. Ала заклинанието към Адските сили е нещо съвсем друго. Няма подробно да го описвам. Тъй като знаем, че призоваването на силите на Ада с придружено със своеобразен молитвен ритуал (всичко се прави наопаки), ще изредя какво е необходимо: един от апокрифите на „Либер Бенефикардиум“^[4], факла, колба с въздух, взет от ураган, малко прах от мумия, тринадесет капки кръв и меч. Не твърдя, че някъде в изброяването не съм допуснал грешка.

Не мислехме, че тези боклуци ще ни потрябват, но ги имахме подръка и това беше доказателство колко сериозни са намеренията ни. А и да ни потрябват, няма да е веднага. Пък и на Джини й бе необходимо време да опознае тези предмети и дори тя с нейната изострена интуиция трябваше да се позабави, за да разбере как да ги разположи правилно.

Камбанката на Карслунд ни повика — той бе готов. Събрахме се пред импровизирания олтар.

— Първо трябва да осветя това място — заяви пасторът — и да проведа възможно най-пълно обреда на богослужението. — Погледнах часовника си — дявол да го вземе, наближава пет часът! Но не се осмелих да възразя. Необходимо е службата да бъде извършена, както трябва.

Пасторът ни раздаде молитвеници и ние ги отворихме. Обхвана ме странно чувство. Както вече казах, не вярвах в превъзходството на които и да са догми над другите, поне над онези, които еднакво застъпват гностицизма. Рядко ходех на църква, но според мен най-пищни ритуали има епископалното направление. Много ми се поиска да пошепна на Джини: „Ей, какво е това — тайно богослужение или секретна служба?“ Но скоро желанието ми да се шегувам се изпари ведно с обхваналата ме възбуда. От простичкия ритуал върху мен се изливаха покой и неизказано благоговение. Мисълта ми се обръщаше към Бога. Ето какво нещо е религията, мина ми през ума. В този миг ми се стори, че пред всички нас се разкрива Божията мощ.

— Да започнем молитвата.

— Отче наш, който си на небето…

На вратата се почука. В началото не обърнах внимание, но чукането се повтори и през солидния дървен плот се чу глас:

— Доктор Грисуълд, тук ли сте? Викат ви на телефона — мистър Нож от ФБР. Каза, че работата е спешна и важна.

Подът под краката ми се залюля. Усещанията ми изчезнаха. Джини тъй стисна молитвеника, сякаш беше пистолет. Карслунд спря насред думата.

Грисуълд тихичко се приближи до вратата и каза на портиера или който беше там:

— Предайте му, че провеждам важен експеримент и не мога да го прекъсна. Нека остави телефонния си номер и след около час аз ще му се обадя.

„Благодаря ти, благодаря!“ — крещеше едната половина на съзнанието ми, а другата се гърчеше, обвита от студената змия на неразбирането: „Къде е божието милосърдие? Ти ли поиска да се случи това… но какво представлява тогава твоята воля? Не може да е истина… иначе хората ще се окажат само марионетки в една жестока игра.“

Бог не може да желае нашите планове да пропаднат. Не може да иска малкото момиченце да остане в Ада. Той е допуснал всичко това неволно… А може би Всевишният и Падналият ангел са едно и също нещо?! Може би… Не, в теб говори отчаянието — онова отчаяние, с което преди си се сблъсквал. Отчаянието на Ада! Дръж се, Матучек! Не се предавай! Пей със слабичкия си баритон: „Напред, войници на Христа…“ И ако това не помогне, ще опитаме нещо друго.

С големи усилия най-сетне стигнахме края на службата. Ето го и благослова. Думите на Карслунд след приключване на службата с мъка излизаха от устата му:

— Не съм убеден, че ще се получи нещо. Необходимото благоволение, което искахме да измолим, е изгубено.

Неочаквано му отговори Харди:

— Пасторе, вашата протестантска църква смята, че основно значение има вярата. Но за нас, католиците, делата не са по-маловажни.

Карслунд се съгласи:

— Е, добре… Можем да опитаме. За каква точно помощ молите?

Барни, Джини, всички останали се спогледаха загрижено. Разбрах, че в бързината са пропуснали да се уговорят. Вероятно точното определение не беше чак толкова необходимо, понеже Небето не е ограничено като Ада. Във всеки случай молбата ни трябва да е разумна… По възможност разумна. Барни се покашля.

— Ъ… Хм… Нашата идея е, че истинският учен, например един математик, и след смъртта си ще се занимава с научни изследвания, ще повишава квалификацията си и ще натрупва все нови знания. Може да достигне такава висота, която ни е трудно дори да си представим. Трябва ни математик, който е водещ в неевклидовата геометрия.

— Обикновено за такъв смятат Риман^[5] — каза Фалкенберг, — но той е използвал за основа чужди трудове, например на Хамилтън^[6]. Не знаем докъде е стигнал несравнимият Гаус^[7] — публикувани са само откъси от размишленията му. Като цяло бих предпочел Лобачевски. Той пръв доказва, че геометрията няма да се разпадне, ако се откажем от аксиомата за успоредните прави^[8]. Доколкото си спомням, това е станало някъде през 1830–1840 година… макар никога да не съм се увличал от историята на математиката. Всичко, което е създадено след това в областта на неевклидовата геометрия, има за основа идеите на Лобачевски.

— Избираме него — реши Барни. — Само че не знаем дали изобщо можем да склоним някоя велика душа да ни стане съюзник. Там е цялата работа — добави той умърлушено и се обърна към Фалкенберг: — Заемете се с магията, а аз и пасторът ще измислим молитвата.

Всичко това също изискваше време, но пък бяхме твърде заети, за да си изгубим ума: та нали откак службата бе прекъсната, само това правехме. Размахвахме ръце, произнасяхме заклинания, напрягахме волята си и усещахме как се увеличава енергийният поток, устремил се към точката на пробива. Силовото налягане достигна небивали размери. Това не бе обикновена магия, а връх на съвременното научно вълшебство.

Неизвестно откъде се появиха сенки и започнаха да се сгъстяват. Прозорците заприличаха на мътни фенери, запалени в нощта. Пламъкът на седемте свещи се извиси неправдоподобно високо, но не пръскаше светлина.

Символите на тавана заблестяха по-ярко и започнаха бавно да се въртят. От вдигнатите ни ръце и от вълшебната пръчка на Джини заструиха огньовете на Свети Елм. Същите огньове заизлизаха, пращейки, от козината на Сварталф, седнал на рамото на Джини, и от разпуснатите й коси. Арфата засвири сама: струните й повтаряха провлачената мелодия на сферите^[9]. Увлечен във фигурите на ритуалния танц, не забелязах в мрака кой от седмината излезе с бавни стъпки от редицата, само чух вик:

— Алеф! — и доста след това: — Аин^[10]!

При този вик спряхме движението си. Арфата замлъкна. Обгърна ни вечното мълчание на безкрайния Космос. Зодиакалните знаци се въртяха все по-бързо и по-бързо, докато не се сляха, образувайки Колелото на времето^[11]. Вниманието ни изцяло се концентрира върху пастора. Карслунд застана пред олтара, вдигнал ръце нагоре:

— Чуй ни, о, Господи Боже на Небесата, ти знаеш какво чакаме, молим те и желанията ни са чисти. Виждаш как стоят пред тебе този мъж Стивън и тази жена Вирджиния. Те искат да победят твоите врагове и да спасят от плен невинното си момиченце. Ако ти им позволиш това, готови са да изтърпят всички мъки на Ада. Те нямат никаква друга надежда, ако ти не им помогнеш. Молим те, нека в дивите дебри на Ада с тях бъде онзи, който ще ги ръководи и ще ги съветва. Ако не сме заслужили да ни изпратиш ангел, молим те, изпрати твоя слуга, умрелия Николай Иванович Лобачевски, или някого другиго, който приживе се е занимавал с научни изследвания в същата област. Молим те в името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.

Отново се възцари напрегната тишина. Сетне разпятието върху олтара за миг припламна с ярка слънчева светлина. Чу се тънък пронизителен звук. Заля ме радостна вълна, която може да се сравни — и то приблизително — само с радостта от първата любов. Но веднага последва друг звук, подобен на шума от ураганен вятър. Свещите изгаснаха, стъклата на прозорците потъмняха, подът под краката ни се залюля. Сварталф отчаяно зави.

— Джини! — чух се да викам и в същото време ме понесе вихър от образи и спомени.

… Църква с кубета като луковици насред безкрайна равнина. Кален път помежду редици от ниски, покрити със слама къщурки. По пътя препуска конник със сабя на кръста си, амуницията му дрънчи. Ледена зима, сменя я пролет с разтопени ледове и проблясващи разлети нашироко води. Птичите ята се връщат, буковите гори се раззеленяват. Хаос от книги, лица, ръце, отново лица… Жена, която ми е съпруга. Синът ми, умрял твърде рано. Град Казан — половината му е обгърната от пламъци. Холера. Писмо от Ритинхайм. Любов. Неуспехи. Слепота — дебне ме и бавно приближава с всеки изминал ден… И ВСИЧКО ТОВА НЕ Е МОЕ!

Зъбите ни тракаха. Вятърът утихна, пак стана светло. Усещането за надвисналата над нас страшна сила изчезна. Без да разбираме нещо, отново се озовахме в нашия свят. Джини се хвърли в прегръдките ми.

— Любима моя — извиках й на руски. — Не! Любима моя! — на английски. — Господи помилуй! — пак на руски. Пред очите ми вихрено се въртеше калейдоскопът на чужда памет. На масата стоеше Сварталф — изгърбен, с вирната опашка, тресеше се, но не от ярост, а от ужас. Езикът, зъбите и гърлото му странно потреперваха. Издаваше звуци, на които не е способен нито един котарак… Сварталф се опитваше да проговори.