Пол Андерсън
Операция „Хаос“ (29)

Двадесет и осма глава

Успях да се довлека до вкъщи. Бях трупясал от умора, но трябваше да дам подробен отчет на Джини. Тя легна до мен и с настойчив шепот ме подкани незабавно да й разкажа всичко. С въпросите си измъкна и най-малката подробност, дори онова, което беше преминало покрай съзнанието ми и не му бях обърнал внимание. Слънцето изгря, когато Джини ми приготви закуска и чак след това ми позволи да си почина. Заспах веднага и спах цяло денонощие. От време на време се събуждах, хапвах нещичко и сънливо се озъртах, после отново заспивах.

Междувременно Джини обяснила на нашия фебереец, че състоянието ми е предизвикано от силно нервно изтощение. Впрочем това не беше далеч от истината. После го убедила, а ведно с него и непосредствения му началник (Блестящия нож по това време беше във Вашингтон), че ако искат да запазят всичко в тайна, не бива да ни държат затворени. Съседите знаеха нещичко и вече бяха плъзнали слухове. Разбира се, те могат и да се пресекат, но все пак до приятелите и деловите ни партньори ще стигнат. И ако познатите ни се разтревожат, тяхното врачуване може да причини куп неприятности.

В крайна сметка ни позволиха да приемаме гости. Когато мисис Делакорт долетя с метлата си, за да поиска назаем стотина грама сяра, ние представихме феберееца като братовчеда Луи. Между другото споменахме, че докато издирват крадците, влезли в къщата ни, сме изпратили Вал извън града. Произшествието бе останало почти незабелязано, само местният всекидневник помести на една от вътрешните си страници малка бележка. Тъй или иначе, на мен отново ми позволиха да ходя на работа, а на Джини — да пазарува в града. Дадоха ни един телефонен номер, на който можехме да се обаждаме в случай на нужда. Но и дума не обелиха за „опашките“, които ни следваха като сенки по петите. Те имаха отлична подготовка и ако не бяха някои наши хитрости, може би нямаше и да ги забележим.

И тъй, на третия ден сутринта се появих в компанията. Разказах всичко на Барни Сторласон и той ми позволи този ден да си клатя краката. Това и направих: в кабинета си пушех и пусках колелца дим (езикът ми заприлича на рашпила), разхождах се, пиех кафе, докато то не забълбука в стомаха ми. Така си прекарвах времето и чаках срещата, определена за следобед. Знаех, че тя наистина ще помогне да се решат много неща. Когато по радиоуредбата съобщиха, че съвещанието започва, едва се размърдах. Трябваше да си напомня, че е наложително да отида, за да се срещна с хората, които могат да помогнат за издирването на Вал.

Стаята, определена за съвещанието, се намираше на горния етаж и бе защитена с магии както срещу промишления шпионаж, така и срещу надзора на властите. Начело на масата се извисяваше огромното туловище на Барни — яката му бе разкопчана, от устата му висеше запалена пура. Бяхме единадесет души — известна гаранция, че сред нас няма Юда… Освен Барни познавах още трима — Грисуълд, Харди и Янис Вензел, и съвсем слабо доктор Нобу, метафизик, с когото понякога фирмата се консултираше. Останалите не познавах. Единият, Хю Чарлз, се оказа запасен адмирал, специалист по разузнаването. Другият бе математик, наричаше се Фалкенберг. Третият бе пасторът от църквата на Барни. Всички изглеждаха много изморени, сякаш допреди миг са работили като роби на някоя господарска галера. С изключение на последните двама, които имаха твърде свеж вид и с нищо не биеха на очи, освен дето единият подмяташе малко куфарче, което постави на масата.

Преди да ни представи един на друг, Барни направи няколко жеста и произнесе заклинание.

— Окей — рече, — полето на тайната ще ни закриля. Сядай и се присъединявай към нашето сборище — той ми се усмихна. — Стийв, позволи ми да те запозная с мистър Смит и мистър Браун, те са представители на компанията, чието делово предложение днес ще обсъждаме.

Телата и лицата на Смит и на Браун се размазаха, сетне отново се проясниха — действието на магията свърши. От падащата през прозореца светлина косите на Джини блестяха като медени. Доктор Ашман отвори куфарчето си — от него се измъкна Сварталф и скочи на пода. Вече оздравял, огромен, черен и както винаги, самонадеян. Протегна се и разкърши гръбнак.

— Мър-р-р — сърдито съобщи той. Пасторът посегна да го погали. Не успях да го предупредя. Добре, че доктор Ашман имаше навика да носи винаги със себе си аптечка. Сварталф се изпъна до Джини и захвана да се ближе.

— Как успяхте да направите това? — с професионален интерес запита адмиралът.

Джини сви рамене.

— Много лесно. Както знаете, Барни се свърза с доктор Ашман. Определили си кога докторът да отмени приемането на пациенти и да отиде във ветеринарната лечебница да вземе Сварталф. Когато е необходимо, котаракът ми може да мирува, дори да лежи свит на кълбо в куфарче. Уверихме се, че след доктора няма „опашка“. — Сякаш в подкрепа на думите й Сварталф самодоволно врътна своята. — По същото време аз отидох в града. Днес в магазина на Бергман има сезонна разпродажба. Най-лесното нещо на света е да се изгубиш в тълпата. Пък там кой би забелязал твоите магьоснически трикове? Така промених външността си, после се срещнах с доктор Ашман и промених и неговата. — При тези нейни думи Сварталф замислено се втренчи в доктора. — Сетне дойдохме тук. Барни знаеше точно времето на нашето идване и намали активността на полето, за да не се ликвидира маскировката ни.

Джини млъкна, отвори чантичката си с размерите на пощенски плик, извади козметичните си принадлежности и се погледна в огледалцето. Лек грим, скромно облекло — човек трудно можеше да заподозре, че е вещица от висок ранг. Само ако не забележи, че всичко това е нарочно, търсено като ефект.

— Да минем на въпроса — рече Барни. — Незабавно информирахме събралите се тук за всичко, което си успял да научиш, Стийв. От чисто научна гледна точка твоето откритие при йоанитите и нашите проучвания имат извънредно важно значение. Дори бих казал — революционно значение. — Той направи пауза. — Но това означава, че вече сме се намесили в политиката.

— Или в религията — каза Янис Вензел.

— Съмнявам се — рече пастор Карслунд — дали в дадения случай между двете има някаква разлика.

Пасторът беше висок светлокос мъж с външност на истински учен.

— Ако йоанитската църква действително е рожба на дявола… — Грисуълд се намръщи. — Хич не ми се иска да повярвам в това. Не съм съгласен с догмите й, но твърдението, че вероучението й не е просто погрешно, а е създадено от злите сили, ми се струва пресилено. Убеден ли сте, мистър Матучек, че наистина сте се срещнали с Врага?

— Във всеки случай с един от неговите най-високопоставени приближени — рекох. — Или ако предпочитате — с един от най-нископоставените. Всичко, което съм видял и преживял в предишните ситуации, сега се подрежда в завършена картина.

— Все пак… предполагам, че сте изпитали много силен стрес. Халюцинациите могат да бъдат твърде реални, в случай че очакваш да видиш нещо определено.

— Ако йоанитите са действали законно — прекъсна го жена ми, — защо се спотаиха? Вече са разкрили Стийв, имали са достатъчно време да се свържат с него или да подадат жалба до властите. А те — сякаш нищо не се е случило! Служителят, когото Барни изпрати за метлата, я взел от мястото, където е била паркирана, и никой не му е задал никакви въпроси. Сигурна съм, че те не искат да рискуват с едно съдебно разследване.

— Може би ще се опитат да влязат в контакт с отвъдните сили, за да върнат дъщеря ви? — произнесе Харди, но личеше, че не е убеден в думите си.

Адмирал Чарлз се изсмя.

— Как не! Не се съмнявам, че им се иска нищо да не се е случвало. Само че това е невъзможно! Мистър Матучек, казвате, че той можел да върне дъщеря ви, като анулира времето, прекарано от нея в Ада? Това е поразително! Тъй или иначе, не мога да си представя, че е по силите му да промени миналото: времето, преминало без нея, е вече изживяно.

— Ако сме мирни и тихи, това само ще помогне за освобождаването й — рече Харди. — Цената на откупа ще бъде нашето мълчание.

— Кой човек ще се съгласи да сключи подобна сделка? — реагира адмиралът.

— Във всеки случай с Долния свят не са възможни никакви споразумения — отбеляза Карслунд. — Споразумението предполага взаимно съгласие и намерение да се спазва постигнатата договореност. Тъй като е нечестен, дяволът не е способен да повярва, че човекът от своя страна ще пропусне да го измами при първа възможност.

— И тъй — обобщи Чарлз, — ако освободи Валерия, той няма да спечели нищо, а ще изгуби ценен заложник.

— Той вече почти постигна успех, като разедини силите на доброто — горчиво каза Ашман. — Имам впечатлението, че срещата ни всъщност е заговор и неподчинение към правителството. Дали постъпваме разумно?

— Както разбирам, вие смятате, че следва да споделим всичко с Чичо Сам и да оставим изцяло в ръцете му решението? — насмешката ми бе родена от болката, която изпитвах.

— Сравнете нашите възможности с тези на властите — каза Ашман. — Правилно ли постъпваме, като крием събраната от нас информация? От нея зависят благото и животът на цялото общество.

— Позволете ми аз да отговоря на този въпрос — рече Барни. — Имам връзки във Вашингтон и… Адмирал Чарлз, чиито връзки са по-големи, потвърди предположението ми как ще се развиват събитията там. Изходният момент е следният: официално отвличането се пази в тайна. Шефът на нашето местно ФБР е умен човек. Той веднага разбра каква политика ще се провежда и започна да действа в съответствие с очакваните директиви. Причините за тази политика са сложни и объркани, но основни са два момента. Първият е, че за Адската вселена не е известно почти нищо. Този е един от малкото… дори може би единствен случай на непосредствено физическо нападение от света на демоните. Не намеса, а нападение. Никой не знае със сигурност какво предвещава то. При тези обстоятелства е необходимо да се действа предпазливо.

Държавният департамент изтъква, че истинската причина ни е напълно неизвестна. Хората от Министерството на отбраната твърдят, че не бива да се обвързват с никакви решения, докато не получат повече информация и особено докато не бъдат увеличени средствата за военни нужди. Президентът, Министерският съвет, ръководните дейци от Конгреса са единодушни, че сега няма защо да се вдига шум. От това следва, че широката общественост не трябва да се информира, за да не се предизвика паника.

Вторият момент се отнася до йоанитската църква. Този проблем не е толкова страшен, но все пак следва да бъде решен. САЩ е демократична държава, мнозина избиратели или са запалени йоанити, или смятат, че йоанизмът е просто едно обикновено вероучение. Към едните или към другите спадат много хора с високо обществено положение. Спомнете си историята с разследването, което се опитваше да извърши комитетът на Конгреса. Колко шум се вдигна заради него! Инцидентът, който ни събра тук, поражда мисълта: прави са онези, които твърдят, че църквата на йоанитите е създадена от Падналия ангел^[1] като средство за дискредитиране на религията, за подкопаване на обществото и насъскване на всички един срещу друг. В създалата се деликатна ситуация последното, което правителството би желало, е да разгледа още веднъж всички възможности, а те в крайна сметка се свеждат до две: падане на правителството или използване на сила. Опазването на тайната сега-засега позволява да се живее в мир и спокойствие, пък и да се спечели време.

Барни спря, за да запали изгасналата си пура. В стаята беше много тихо, въздухът бе тежък и спарен, из него на пластове плуваше синкав дим. Аз и Джини се споглеждахме отчаяно през масата. Вчера трябваше да сляза в мазето, за да сменя един изгорял бушон, а жена ми тръгна с мен, защото напоследък се стараехме да ходим навсякъде заедно. На една полица бяха наредени някои неща на Валерия — не й бяха нужни вече, защото бе пораснала, но още не ги бяхме изхвърлили: шишенце с несвършващо мляко, крилата автоматична лъжичка за хранене, нощно гърне с небесна дъга вместо дръжка. Като ги видяхме, не издържахме, качихме се обратно горе и помолихме феберееца да смени бушона. И сега юмруците на Джини върху масата бяха побелели от стискане. Дори Сварталф се галеше в ръката й, без да претендира за ответна ласка.

— Изводът е — обобщи Барни, — че независимо дали има възможности или не, правителството в момента не иска да се обвърза с активни действия. А може и въобще да не поиска. Що се отнася до тук събралите се, наше право и задължение е да направим всичко, зависещо от нас. Разберете, докторе, от чисто формална гледна точка ние не вършим нищо незаконно. Стийв не е арестуван. Той има пълното право да напуска дома си и да се връща в него, ако ще през прозореца и в пелерина невидимка. Аз съм в правото си да му заема метлата си, без да давам отчет никому. Катедралата е отворена за посещения. Ако, търсейки необходимите му сведения, Стийв е проникнал в затворената й за външни хора част, той е извършил най-многото гражданско правонарушение. Виновен ли е? Тогава нека църковното началство го преследва по съдебен ред в рамките на закона. Не забравяйте, че той може да им отвърне с обвинение за криминално нападение. Не е позволено да се използва смъртоносно оръжие за защита на собственост, а в него са стреляли и са го удряли с тояга. И тъй като Стийв не е извършил никакво престъпление, не могат да ни смятат за съучастници или укриватели. Никой от нас не замисля нищо престъпно и не участва в заговор. Уверявам ви, че скоро ще бъде приет закон за националната сигурност и всичко, което президентът сметне за нужно, ще бъде прието. Тогава ще ни е трудно да действаме както сега, защото действията ни все още не са ограничени с никакви официални забрани. А според конституцията съдопроизводството „постфактум“ е забранено.

— Хм — обади се Ашман.

— Що се отнася до укриването на важна за правителството информация — продължи Барни, — не бива да се безпокоите. Ние не правим нищо такова. Просто внимателно анализираме събраните сведения. Като съзнателни и с чувство за отговорност граждани не желаем да ни обвинят, че не сме обърнали достатъчно внимание на някой аспект. И ще се погрижим всичко, което сме открили, да попадне там, където трябва.

— Необходимо ли е толкова да бързаме? — възрази Ашман. — Щом момиченцето може да бъде върнато в същия миг, в който се е появило… там… не ще ли бъде най-добре за нея да оставим правителството да действа в неин интерес? Макар и това да става бавно и предпазливо, не е ли по-добре така, отколкото да не постигнем нищо? Ние нямаме нужната подготовка, апаратура и екипировка и можем да провалим всичко.

Напрегнатото лице на адмирал Чарлз потъмня.

— Честно казано — започна той, — не мисля, че властите биха пожелали да действат, ако не се случат други инциденти. Когато в някоя враждебна нам страна ограбват, арестуват и убиват американци, включително и официални лица, правителството се задоволява само да изрази протест. От къде на къде ще се нагърби със смъртоносен риск, за да спаси някакво си малко момиченце? Съжалявам, мисис Матучек, но нещата стоят точно така…

— Както и да е — бързо изрече Фалкенберг, след като погледна Джини (лицето й беше страшно!) — доколкото разбирам… враговете ни сега са объркани. Действията на мистър Матучек се оказаха неочаквани за тях. Очевидно… маговете на йоанитите могат да вършат чудеса, но не са всезнаещи и всемогъщи. Не знаят какво точно сме успели да открием и какво имаме намерение да правим. Ала ако им дадем време да се окопитят, те ще засилят защитните мерки и вероятно ще предприемат някакви действия в отговор.

Лицето на Джини все повече наподобяваше ужасяващото изображение на горгоната Медуза^[2].

— Каквото и да решим тук — рече тя, — аз и Стийв няма да стоим със скръстени ръце.

— Не, дявол да го вземе! — избухнах аз, а Сварталф сви уши, оголи зъби и козината му щръкна.

— Виждате ли? — обърна се Барни към останалите. — Познавам ги тези двамата. Невъзможно е човек да ги спре, освен ако не ги пъхне в дранголника, и то до живот. Но не съм убеден, че съществува затвор, от който да не избягат. Навярно може да им се попречи само ако бъдат убити. Ще допуснем ли да се случи това или ще им помогнем, докато все още имаме възможност?

Гласовете на седящите около масата преминаха във викове, размятаха се ръце. Най-силно от всички крещеше Вензел: „И аз имам деца, Вирджиния!“ Погледите се насочиха към Ашман. Той почервеня.

— Нямам намерение да ви предам. Просто всичко беше твърде неочаквано за мен и бях длъжен да кажа онова, което мисля. Не вярвам, че ще постигнете нещо, като подстрекавате родителите на Валерия към самоубийство. Тяхната смърт няма да донесе нищо добро.

— Какво имате предвид? — попита Барни.

— Правилно ли съм разбрал?… Нима искате да изпратите Стийв и Вирджиния… в Адската вселена?

Сякаш ме заляха със студена вода. Бях готов на всичко, кипях и изгарях от желание да действам, но при тези думи като че ли неочаквано се оказах на ръба на пропаст. Погледнах Джини — тя ми кимна.

Всички — кой повече, кой по-малко — замръзнаха от ужас. После се надигна ропот, който стихна при жеста на Барни. Аз едва възприемах заобикалящата ме действителност. Най-сетне в стаята се възцари напрегнато мълчание.

— Трябва да ви се извиня — каза Барни. Гласът му звучеше като камбана — равномерно и басово. — Задачата, която ви поставих, се състоеше главно в събирането и анализирането на цялата достъпна информация за Долния континуум, за да намерим пътя за спасението на детето. Вие се справихте великолепно. Като получихте сведенията, които Стийв успя да набави, направихте голяма крачка напред в изследванията си. Развихте концептуалната страна и може би сте близко до изработването на методика. Но обширният обем на работата не ви позволи да видите какво именно се крие зад непосредствените ви задачи. Не можехте да си представите, че това не са просто изследвания с далечна перспектива и че работата не се ограничава само с издигането на хипотези. В крайна сметка, изследванията се свеждат до търсенето на възможни пътища за защита срещу нападение от страна на обитателите на Адската вселена. Казаното важи за повечето от присъстващите. По същия начин и онези, чиято дейност представляваше проучване на политическите и религиозните аспекти на проблема, не забелязаха колко близко са до разбирането, че трябва да се влезе в схватка с Долния континуум. И аз преди не разбирах вероятните резултати от нашата работа. Но се срещнах тайно с мисис Матучек, обрисувах й цялата картина, ние я обсъдихме подробно и начертахме план за действие — Барни направи къс поклон към Ашман. — Приемете поздравленията ми, докторе, много сте проницателен.

Значи тя е знаела всичко, се мярна в ума ми, и въпреки това никой нищо не подозираше, дори аз. Никой не подозираше нищо чак до тази минута — защото тя е искала така. Като схванах това, ума ми прониза още една откъслечна мисъл: дали на другите мъже им се е налагало някога да се сблъскват с подобни проблеми и изненади?

Джини вдигна ръка.

— Положението е такова — рече тя, — че шансове за успех има само една малка група. — В гласа й звучеше онази решителност, която познавах от първата ни среща. — Голяма група хора без нужните умения няма никакви шансове. Безспорно, първата ще бъде по-маневрена и ще успее да преодолее препятствия, недостъпни за армейско подразделение или за цял отряд от фаустовци.

— Смърт, осакатяване, плен в Ада с всички произтичащи от това последици… — прошепна Ашман. — Смятате ли, че Стийв ще е съгласен?

— Познавам Стийв достатъчно добре — отвърна Джини.

Думите й ми помогнаха да дойда до известна степен на себе си. Не бях чак дотам стъписан, че да не набележа възхищението в очите на околните, но цялото ми внимание беше насочено към Джини.

— По-добра група от мен и Сварталф няма да намерите. Ако някой изобщо има надежда за успех, това сме ние. Всички вие ще ни помогнете да се подготвим и ще чакате завръщането ни. В случай че не се върнем, ще ви остане събраната информация. Пазете я, защото има важно значение за нашето общество. Съгласете се, че въпросът не се отнася само за нашата дъщеря. Далеч не само за нея… Тази е главната причина, поради която сте длъжни да ми помогнете. Направете всичко, зависещо от вас, та вашите деца и внуци да не наследят много по-лош свят от този, в който живеем ние. — И моята вещица бръкна в чантичката си. — Дявол да го вземе, нямам цигари!

Няколко пакета се протегнаха към нея, но тя предпочете моя и ръцете ни се докоснаха за миг. Сплел пръсти, Ашман втренчено ни гледаше. Внезапно стана, върху лицето му се появи нещо подобно на усмивка и каза:

— Добре, извинявам се. Но вие трябва да разберете, че реакцията ми беше естествена. Може би сте прави да предполагате, че ще намерите начин да отидете в Ада и да се върнете обратно. Ще ви помагам с всичко, което е по силите ми. Мога ли обаче да ви запитам какъв е планът за действията ви?

Барни се поотпусна, угаси фаса си и запали нова пура.

— Можете — рече, — пък и се налага да обясним същото и на останалите. Отначало ще ви изложа плана в общи линии. После в зависимост от това, в каква научна област сте специалисти, вие ще го развиете и допълните.

Нашата Вселена е с обичайна геометрия на пространство-времето навсякъде, освен в точките с необикновени свойства — например ядрата на белите джуджета. Демоните могат безпрепятствено да се придвижват в нашия свят. Нещо повече, те са способни да правят разни номера с времето и пространството, което в древността им е създало репутацията на свръхестествени същества. Това е така, защото тяхната собствена вселена е извънредно сложно устроена — структурата й постоянно се променя. Съвременните учени откриха начини да се проникне в нея, но никой не знае на какви закони там се подчинява движението, как човек може да се придвижва и как да я напусне. И то цял, невредим и напълно с ума си.

Стийв узна, че може да се влезе в която и да е точка по времеизчислението на Ада. Това е изход от задънената улица. Ние получихме възможност да намерим съотношението между нашия и Долния континуум, като то бъде изразено математически. Доктор Фалкенберг състави съответните уравнения и вече започна да ги решава. Изследванията на доктор Грисуълд ни позволиха да очертаем как се реализират физическите закони в тази вселена. Бил Харди прави същото в областта на химията и атомната физика. Работата е едва в началото си, резултатите още не са проверени експериментално. Но поне аз като инженер практик и доктор Нобу като метафизик получихме възможност да създадем заклинание. Тази сутрин го завършихме. Според плана трябва да изпратим експедиция в Ада, като вълшебството ни ще й осигури там известна защита, и бързо да я върнем обратно. Никога и никой досега не си е поставял такава грандиозна цел.

— Планът не е задоволителен — сега пък възрази Харди. — Вие не разполагате с пълно описание на Адската вселена… Та ние не сме в състояние да опишем дори собствения си Космос… Абсолютно неизвестно е и не може да се предвиди по какви налудничави закони се променя метриката там във всяка една точка.

— Правилно — съгласи се Барни.

— Следователно защитните мерки, подходящи за една точка от пространство-времето, ще се окажат напълно негодни за всички останали.

— Но не и в случая, когато преместването в пространствено-времевата конфигурация бъде изразено математически като едно цяло. Тогава може да се подбере подходящо вълшебство.

— Какво?! Но това е невъзможно! Такова нещо… Нито един смъртен…

— Вярно — каза Джини.

Ние изумено се втренчихме в нея.

— Ключът за решението са сведенията, които Стийв успя да събере в подземията на катедралата — каза тя. — Адмирале, забележката ви е абсолютно правилна. С подобна задача не може да се справи нито един смъртен човек. Но все пак най-големите геометри, които историята познава, са мъртви.