Джовани Бокачо
Декамерон (72)

Новела III

Брат Риналдо спи със своята кумица; съпругът й ги заварва в нейната стая, но тя го излъгва, че Риналдо е дошъл да направи заклинание над глистите на своя кръщелник.

Говорейки за партянските кобили, Филострато не успял да се изрази по-меко, затова досетливите дами се разсмели, показвайки явно, че се смеят за съвсем друго. Когато кралят разбрал, че новелата е дошла до своя край, заповядал на Елиса да продължи; тя се подчинила с готовност и започнала така:

— Заклинанието на привидението, за което стана дума в новелата на Емилия, ме накара да си припомня случая с едно друго заклинание; той не е така забавен, както първият, но аз все пак ще ви ги разкажа, понеже не ми идва на ум нищо друго, което да отговаря на избраната от вас тема.

Трябва да знаете, че едно време в Сиена живял приятен младеж от благородно семейство, на име Риналдо; той обичал безумно някаква своя съседка, която била много красива жена и била омъжена за голям богаташ; надявайки се, че ако му падне случай да си поприказва с нея, ще успее да получи каквото желае, Риналдо (понеже не могъл да измисли друго) решил да стане кръстник на детето й, тъй като тя била бременна; той успял да стане близък с мъжа й, намерил подходящ случай да му изкаже своето желание и работата се наредила. Така Риналдо станал кум на мадона Анеза и това му давало по-големи възможности да се вижда и говори с нея; един ден той се осмелил да й намекне за своите намерения, за които тя отдавна се била досетила по погледите, дето й хвърлял, но казаното от него не му донесло никаква полза, въпреки че дамата го изслушала не без удоволствие. Малко след тая случка Риналдо (неизвестно по каква причина) взел, че се подстригал за монах; какво спечелил от тая работа, не се знае, но си останал монах. Вярно е, че след като облякъл расото, за известно време той се отказал и от любовта, що изпитвал към своята кумица, и от някои други свои светски суети; но с течение на времето отново се върнал към тях, без да захвърли расото, и започнал да намира удоволствие в това да се облича в скъпи платове, да бъде наконтен и излъскан, да съчинява канцони, сонети и балади, да пее и да върши безброй други подобни неща.

Но защо ли съм седнала да говоря всички тия работи за нашия брат Риналдо? Та кой ли от братята не прави като него? Ах, тия хора са истински позор за нашия покварен свят! Как не ги е срам да се тъпчат и угояват, лицата им пращят от здраве, обличат се в най-скъпи платове, стремят се във всичко да бъдат най-изтънчени; и не пристъпват смирено, като гълъби, а се перчат като петли с настръхнали гребени и пъчат гърди. Да не говорим за това, че килиите им са отрупани с разни мазила и помади, с кутийки, пълни със сладкиши и лакомства, с шишенца и стъкленици с благовонни води и масла, със стомни и шишета, налети с малвазия^[1], с гръцки и други скъпи вина, та надзърне ли при тях, на човек му се струва, че е попаднал не в монашеска килия, а сред сергиите на разни дрогеристи и продавачи на благовония. Още по-лошо е, че не се срамуват, ако другите разберат, че те имат и подагра; братята си въобразяват, че хората не знаят и не разбират, че великите пости, обикновената и употребявана в умерени количества храна и трезвият живот правят хората слаби и стройни и изобщо по-здрави; или ако все пак се разболеят от нещо, няма да е от подагра, против която обикновено се препоръчва и целомъдрие, и всичко останало, което подобава на скромния живот на един монах. Не стига това, ами мислят другите за глупави, сякаш хората не знаят, че при трезв и умерен живот, още повече при дълги бдения и молитви и самобичуване човек трябва да бъде слаб и да има страдалчески вид; хората знаят, че ни свети Доминик, ни свети Франциск не са имали по четири раса на глава, че са се обличали не в цветни и други най-фини платове, ами са носели раса от най-груба вълна, и то в естествен цвят, за да се запазят от студа, а не да се перчат. Но нека Господ Бог се грижи за тия работи и заедно с това помисли и за душите на простите хорица, дето ги хрантутят!

И така, брат Риналдо заживял отново с предишните си желания и започнал да посещава по-често своята кумица, проявявайки все по-голяма смелост и настойчивост, за да получи каквото искал от нея И понеже брат Риналдо продължавал да я ухажва, а и тя почнала да си внушава, че той е станал по-голям хубавец от преди, един ден, когато монахът се навъртал и й досаждал повече от друг път, добрата жена постъпила така, както постъпват всички, когато решат да дадат каквото им искат, и го запитала: „Как е възможно, брате Риналдо, та нима и монасите се занимават с тия неща?“ Брат Риналдо отвърнал: „Мадона, щом смъкна расото от гърба си — а аз го свалям много лесно, — ще видите, че и аз съм мъж като другите, а не монах.“ Дамата се засмяла и възкликнала: „Та вие сте мой кум, как може такова нещо? Няма да е хубаво, пък и често съм слушала да казват, че било голям грях; ако не беше така, тях да направя каквото искате от мен.“ Тогава брат Риналдо казал: „Вие сте много глупава, ако ми отказвате по тая причина. Аз не казвам, че няма да е грях, но покае ли се човек, Господ му прощава и по-големи прегрешения от това. Но я ми кажете, кой е по-близък на вашия син: аз ли, неговият кръстник, или вашият мъж, който го е създал?“ Дамата отвърнала: „Разбира се, че мъжът ми.“ Монахът одобрил: „Вярно е, но нима съпругът ви не спи с вас?“ Дамата отговорила: „Разбира се.“ Монахът продължил: „Щом е така, аз, който съм по-малко близък с вас, отколкото вашият съпруг, мога да спя с вас, както прави мъжът ви.“ Тъй като дамата не познавала логиката, а освен това не й трябвало кой знае колко, за да се съгласи, повярвала (или се престорила, че вярва) на думите на монаха и отвърнала: „Кой би могъл да възрази на мъдрите ви слова?“ След това, въпреки че й бил кум, тя решила да задоволи неговите желания, и то не веднъж, ами използувайки кумството като прикритие, да не възбудят подозрения, те се срещали и продължили да се срещат още много пъти.

Един ден брат Риналдо отишъл при дамата и като разбрал, че освен нея и слугинята й вкъщи няма друг, казал на своя другар да заведе слугинята (много красиво и мило момиче) на тавана и да я научи на „Отче наш“, а той и дамата, която държала синчето си в ръце, отишли в нейната стая, затворили вратата, легнали на дивана, който се намирал там, и почнали да се забавляват. Не щеш ли, след известно време съпругът й се прибрал, без някой да го усети, влязъл, дошъл до стаята на жена си, почукал на вратата и я извикал. Като чула гласа му, мадона Анеза изтръпнала: „Край, свърши се! Мъжът ми се е върнал и ще разбере причината за нашата близост.“ Брат Риналдо се бил съблякъл, сиреч бил без расо, само по подрасник, и рекъл: „Права сте, ако бях облечен, все нещо щяхме да измислим; но ако му отворите и той ме завари в такъв вид, нищо няма да ни помогне.“

Ала на дамата изведнъж й хрумнала някаква мисъл и тя му казала: „Облечете се и щом се облечете, вземете в ръце кръщелника си и слушайте внимателно какво ще кажа, за да не би вашите слова да се различават от моите; другото оставете на мен.“ Почтеният човек продължавал да чука на вратата, а жена му викнала: „Идвам!“ После станала, засмяла се, отворила вратата и го посрещнала с думите: „Мъжленце мое, знаеш ли кой е тук? Кумът ни, брат Риналдо. Господ ни го изпрати, защото, ако не беше дошъл, сигурно щяхме да изгубим детето си.“ Като чул тия думи, простодушният добряк едва не припаднал и възкликнал: „Какво? Какво?“ Жена му продължила: „Мъжо, детето изведнъж изпадна в несвяст и аз си рекох, че е свършило, и не знаех какво да правя и какво да казвам, добре, че дойде брат Риналдо; той го взе в ръце и каза: «Кумице, това дете има глисти, те са дошли до сърцето му и лесно могат да станат причина за смъртта му; но не се страхувайте, аз ще произнеса над тях едно заклинание и всичките ще ги уморя: ще видите, че още преди да си тръгна, детето ви ще бъде по-здраво и от преди». И тъй като ти много ни трябваше, за да прочетеш някоя и друга молитва, а слугинята не знаеше къде си отишъл, брат Риналдо нареди на своя другар да прочете тия молитви на най-високото място в нашия дом, пък аз и той влязохме тук. Но на това заклинание не бива да присъствува никой друг освен майката на детето, затова се затворихме в стаята, та да не би някой да ни попречи; брат Риналдо още държи детето в ръце и доколкото разбрах, очаква само другарят му да каже молитвите и всичко ще бъде в ред, защото синчето ни вече дойде на себе си.“ Простодушният човек повярвал на думите й; той много обичал детето и вестта за станалото така го объркала, че не могъл да се досети за измяната на жена си, въздъхнал дълбоко и казал: „Искам да го видя.“ Жена му го възпряла: „Недей, че може да развалиш работата! Почакай малко! Ще отида да проверя дали е готово и ще те повикам.“

През това време, докато слушал техния разговор, брат Риналдо имал достатъчно време да се облече, взел детето в ръце, подредил всичко и подвикнал: „Кумице, като че ли чувам гласа на кума?“ Добрият човек отвърнал: „Да, месер, аз съм.“ Брат Риналдо казал: „Елате, елате.“ Простодушният човек влязъл и брат Риналдо започнал така: „Ето го вашето момче; Бог му помогна да оздравее, но по едно време си помислих, че довечера няма да го заварите живо; затова, за прослава на Бога и от благодарност, задето ви оказа тая милост, наредете да поставят една восъчна фигура, висока колкото детето, пред статуята на месер свети Амброзий, който се застъпи за вас пред бога.“

А детето, като видяло баща си, се затичало към него и започнало да го гали, както правят малките деца; баща му го вдигнал на ръце, разплакал се, сякаш от гроба го измъквал, почнал да го целува и да благодари на кума, задето го излекувал.

В това време другарят на брат Риналдо успял да научи слугинята не на една, а на четири, че и повече молитви, подарил й една кесийка от бял канап, която му била подарена от някаква монахиня, и я провъзгласил за своя духовна дъщеря; щом чул гласа на съпруга, който викал жена си, той се промъкнал тихичко и застанал на такова място, че да може да вижда и чува всичко, каквото ставало. Като разбрал, че всичко е благополучно, той се спуснал по стълбите, влязъл в стаята и се обърнал към Риналдо с думите: „Брате Риналдо, аз прочетох и четирите молитви, които ми бяхте заръчали.“ Риналдо го похвалил: „Брате, ти прояви голямо старание и стори всичко както трябва. Що се отнася до мен, до идването на кума, успях да кажа само две молитви; но благодарение на твоите и на моите усилия Господ Бог ни дари с милостта да издери това дете.“

Набожният съпруг наредил да донесат хубави вина и сладкиши и поднесъл на кума си и на неговия другар онова, от което те се нуждаели повече от каквото и да било друго. После излязъл заедно с тях от къщи, изпроводил ги да си вървят с Бога и заръчал веднага една восъчна статуя, която пратил да окачат при другите, пред статуята на свети Амброзий, само че не на тоя, дето е в Милано.