Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Decameron, –1353 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 91гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(29 декември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD(9 март 2008 г.)
Допълнителна корекция
NomaD(2024 г.)

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1970

Никола Иванов — превод

Драгомир Петров — превод на стиховете

 

При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.

История

  1. —Добавяне
  2. —Допълнителна корекция

Започва книгата, наименувана „Декамерон“ — наречена още „Принц Галеото“[1], която съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже.
Бележки

[1] Принц Галеото — герой на френски рицарски роман, сводник в любовната връзка между кралица Джиневра и рицаря Ланселот. В своята „Божествена комедия“ (Ад, песен V) Данте отбелязва, че прочитането на тази книга е станало причина за любовта между Франческа и Паоло и за тяхното грехопадение. Така постепенно името Галеото става синоним на сводник. Давайки това прозвище на „Декамерон“, съвременниците на Бокачо или по-точно онези, които не са могли да разберат дълбокото хуманистично и общочовешко значение на творбата, са искали да изтъкнат, че новелите на това произведение са повърхностни, несериозни и нарушаващи морала.