Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (4)

4. Синдромът на века

Когато часовникът удари полунощ в петък на 31 декември 1999 г., малцина образовани хора знаеха, че XXI век ще започне едва след една година. Седмици наред средствата за масова информация обясняваха, че тъй като западният календар започва с годината 1, а не с годината 0, XX век имаше на разположение още дванадесет месеца.

Но това не променяше нещата. Психологическият ефект от трите нули беше твърде силен; усещането за fin de ciècle^[1] — твърде завладяващо. Този уикенд беше от огромно значение за хората; 1 януари 2000 г. щеше да бъде прелом за всички с изключение на няколко киномани.

Съществуваше още една практическа причина за истинското значение на датата 1 януари 2000 г. и за нея едва ли биха се сетили около 40 години по-рано. От шестдесетина години насам по-голямата част от счетоводните операции бяха компютризирани. Милиони оптически и електронни памети съхраняваха стотици милиарди операции — на практика целия бизнес на планетата. И разбира се, повечето от тези данни носеха датата на тяхното въвеждане. С началото на последното десетилетие финансовият свят бе разтърсен от нещо като шок. Внезапно и с доста голямо закъснение всички осъзнаха, че повечето от въведените дати не съдържат един съществен компонент.

Банковите чиновници и икономисти, занимаващи се с това, което все още се наричаше „счетоводство“, не си бяха правили труда да записват цифрата 19 преди годината. Тя просто се подразбираше от само себе си — беше съвсем очевидна. Но за нещастие понятието за очевидно е нещо, за което компютрите определено нямат представа. Още с първото появяване на цифрите 00 гъмжилото от тези електронни слабоумници би си казало: „Числото 00 е по-малко от 99. Следователно днес е по-рано от вчера, при това точно с 99 години. На тази база трябва да се преизчислят всички ипотеки, кредити, срочни влогове…“ В резултат от това би настъпил международен хаос в невиждан дотогава мащаб, който би засенчил всички други постижения на Изкуствената глупост, дори Черния понеделник на 5 юни 1995 г., когато един дефектирал чип в Цюрих беше определил лихвения процент на 150, вместо на 15 пункта.

В света не съществуваха достатъчно програмисти и оператори, които да проверят милиардите заложени финансови отчети и да добавят ключовата цифра 19 там, където е била изпусната. Единственото решение би било да се създаде специална програма, която да изпълни задачата им, като се инжектира подобно на доброкачествен вирус във всички счетоводни програми.

През последните години на века повечето първокласни програмисти в света се бяха впуснали в съревнование за създаване на Ваксина ’99, което се беше превърнало в нещо като търсенето на Свещения Граал. Още през 1997 се появиха няколко несполучливи версии и отказаха потенциалните купувачи, които побързаха да ги изпробват, без да си създадат подходящи поддържащи файлове. Адвокатите натрупаха доста пари от последвалите съдебни процеси и контрапроцеси.

Името на Едит Крейг заемаше достойно място в малкия пантеон от прочути програмистки, който започваше с трагичната дъщеря на Байрон Ейда, Лейди Лъвлас, минаваше през контраадмирал Грейс Хопър и достигаше своята кулминация с д-р Сюзън Калвин. С помощта на само дузина асистенти и един компютър „SuperCray“ тя беше програмирала четвърт милиона реда кодове на програмата DOUBLEZERO, която щеше да подготви всяка добре организирана финансова институция да посрещне XXI век. Програмата би помогнала и на зле организираните, въвеждайки компютърния еквивалент на сигнално флагче в опасните сектори, там, където бе необходима човешка намеса.

Още по-добре беше, че 1 януари 2000 г. се падна в събота; така по-голямата част от човечеството имаше на разположение един уикенд да се отърси от махмурлука и да се подготви да посрещне истината в понеделник сутринта.

Последвалата седмица стана свидетел на рекорден брой банкрути сред фирмите, чиито приходни сметки се бяха превърнали в никому ненужен боклук. Оцеляха онези, които бяха проявили предвидливост и бяха инвестирали в програмата DOUBLEZERO, а Едит Крейг беше богата, известна… и щастлива.

Много скоро щяха да й останат само богатството и славата.