Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (39)

39. Блудният син

Роботи на стойност милиарди долара изоставиха инструментите си на дъното на Атлантика и заплуваха към повърхността. Никой не бързаше; не беше заложен човешки живот, макар да бяха обвързани доста съдби. Дяловете на „Титаник“ вече падаха рязко на световните фондови борси, давайки на хумористите от масмедиите добра възможност за плоски шеги.

Големите нефтодобивни платформи също действаха предпазливо. Макар че разположените в сравнително плитки води „Хиберния“ и „Авалон“ нямаше защо да се притесняват, всички дейности бяха спрени временно и се извършваха двойни и тройни проверки на аварийните и защитните системи. Не оставаше нищо друго, освен да чакат и да се възхищават на величественото сияние, което бе превърнало поредните слънчевите изригвания в най-зрелищното събитие, наблюдавано някога от човечеството.

Малко преди полунощ — напоследък всички почти не спяха — Брадли стоеше на хеликоптерната площадка на „Иксплорър“ и съзерцаваше падащите над северното небе огромни завеси от рубинени и изумрудени отблясъци. Не беше член на екипажа; ако шкиперът или някой друг имаше нужда от помощта му, винаги можеше да го потърси. По време на аварии хората не обичаха някой — колкото и добронамерен или висококвалифициран да беше — да стои зад тях и да ги гледа в ръцете.

Повикването дойде не от мостика, а от Центъра на операциите:

— Джейсън? Операции. Имаме проблем. Дж. Младши отказва да разпознае сигнала ни за отзоваване.

Брадли прие информацията със смесени чувства. Първото беше загриженост от загубата на едно от най-обещаващите и скъпи съоръжения на лабораторията. След това изникна неизбежният въпрос „Какво ли може да се е случило?“, последван от „Какво може да се направи?“

Но имаше и още нещо. Джейсън Младши представляваше огромна инвестиция на човешки потенциал, време, мисъл, усилия, дори чувства. Спомни си всички шеги за правото на бащинство над робота; в тях имаше известна доза истина. И все пак в създаването на един истински син (какво ли се беше случило с онзи от плът и кръв?) се влагаше много по-малко енергия.

По дяволите, помисли си Брадли, та това е само машина! Можеше да се построи отново; всички програми и чертежи бяха запазени. Единствената истинска загуба би била информацията, събрана по време на тази мисия.

Не, ще загубят много повече. Съществуваше възможност да се спре целият проект; разработването на Дж. Младши бе надхвърлило отдавна бюджета на МОМД. В най-добрия случай проектът НЕПТУН щеше да бъде отложен за няколко години, може би дори след смъртта на Цвикер. Ученият беше един стар проклетник, но Джейсън го обичаше и му се възхищаваше. Загубата на Дж. Младши щеше да разбие сърцето му…

Забързан към Центъра на операциите, Брадли получаваше и анализираше данните, постъпили в комуникатора на китката му.

— Сигурни ли сте, че Младшия функционира нормално?

— Да… връзката е отлична, последният отчет за работата му преди петнадесет минути сочи, че всички системи са в ред. Но отказва да отговори на сигнала за отзоваване.

— По дяволите. В лабораторията се кълняха, че този алгоритъм е поправен. Продължавайте да опитвате. Усилете мощността на сигнала до възможния максимум. Какви са последните данни за земетресението?

— Лоши. Вулканът Монт-Пеле тътне, евакуират Мартиника. Отвсякъде постъпват предупреждения за цунами.

— А по-точно за Големите плитчини? Има ли признаци за започналата подводна лавина?

— Сеизмографите играят като луди — вече никой не знае какво точно става. Чакай за момент да видя сводката. Да, ето нещо ново. Мрежата на Службата за борба с подводниците към военния флот — не знаех, че още съществува! — се е разпаднала. Както и всички кабели в Атлантика — точно както през 29-а година. Да, идва насам.

— Колко време остава, докато ни стигне?

— Ако дотогава не си изпусне парата, около три часа. Дори четири.

Достатъчно време, помисли си Брадли. Знаеше точно какво трябва да направи. Свърза се с дежурния на палубата:

— Подгответе Дълбокия Джип. Слизам долу.

 

 

Това наистина ми харесва, казваше си Брадли. За пръв път имам желязна причина да отида с Дълбокия Джип до останките, без да ми се налага да подавам молба в три екземпляра по каналния ред. По-късно ще имам достатъчно време да оформя всички документи или да попълня електронната паметна записка…

За да се ускори потапянето, Дълбокия Джип бе натоварен с тежести; сега не му беше времето да се грижат за замърсяването на дъното с изхвърлени баласти. Само двадесетина минути след като блестящото сияние бе избледняло във водите над него, Брадли видя първите фосфоресциращи отблясъци около носа на „Титаник“. Нямаше нужда от тези илюминации; знаеше отлично разположението, а корабът не беше неговата цел сега. Стана му приятно, че светлините са запалени в чест на неочакваното му посещение.

Джейсън Младши беше на около половин километър и вършеше работата си със скромна съсредоточеност и всеотдайност. Монотонният опознавателен сигнал „пинг… пинг-пинг“ звучеше на всеки десет секунди и търсещият хидролокатор лесно го откриваше.

Без особена надежда Брадли препредаде аварийния сигнал за отзоваване и продължи да го повтаря, докато се приближаваше се към отказващия да се подчинява робот. Не беше изненадан или разочарован от абсолютно никаквата реакция от страна на робота. Няма защо да се тревожа, каза си. Имам още хиляди хитрости в торбата.

Приложи една от тях, когато между тях оставаха десетина метра. Дълбокия Джип с лекота изпревари Младшия и препречи изчисления му с компютър път. Подобни подводни конфронтации се извършваха често, за да се изпитат алгоритмите на Младшия за избягване на препятствия — те поне работеха безотказно.

Джейсън Младши спря и прецени създалата се ситуация. От разстоянието, на което се намираше, Брадли долови дори с невъоръжено ухо подобния на пиколо звук, докато роботът сканираше препятствието пред себе си и се опитваше да го идентифицира.

Възползва се от случая и предаде сигнала за отзоваване отново; никакъв успех. Безсмислено беше да продължава; навярно повредата беше в софтуера.

Джейсън Младши се завъртя на 90 градуса наляво и продължи да се движи под прав ъгъл по курса си. Измина десет метра и поднови отново работата си, надявайки се, че е избегнал препятствието. Но Брадли вече го чакаше там.

Докато роботът обмисляше новото предизвикателство, Брадли опита нова хитрост. Включи звуковия предавател.

— Джейсън Младши, чуваш ли ме?

— Да — отговори бързо роботът.

— Познаваш ли кой съм?

— Да, господин Брадли.

(Дотук добре…)

— Имаш ли някакви проблеми?

— Не. Всички системи работят нормално.

— Изпратихме ти „Отзоваване“ — подпрограма 999. Получи ли сигнала?

— Не.

(Каквото и да твърдят авторите на научна фантастика, роботите никога не лъжат, освен ако не са програмирани за това. Надявам се никой не е изиграл на Дж. Младши този мръсен номер…)

— Изпращам ти сигнала сега. Повтарям: подчини се на Код 999. Потвърди.

— Потвърждавам.

— Сега го изпълни.

— Не разбирам командата.

(По дяволите, движим се в кръг. И можем да продължим така и в буквалния смисъл, докато се изчерпи захранването — или търпението и на двама ни.)

Докато Брадли обмисляше следващия си ход, „Иксплорър“ прекъсна диалога им:

— Брадли, за съжаление нямаме никакъв резултат до този момент. Но се получи съобщение за теб. От професора.

— Казвайте.

— Изпускаш фойерверките тук горе. Току-що стана… изригване е най-точната дума, на около 40 запад 50 север. Доста е дълбоко, за да причини някакви щети на платформата, за щастие, но гърмящият газ е тръгнал нагоре по милионите кубически метри стъклени топчета. И гори — чак тук се вижда блясъкът, да не говорим за сиянието над нас! Да беше видял снимките от спътника — сякаш целият Северен Атлантик гори!

— Убеден съм, че гледката е неописуема. Но какво е съобщението от доктор Цвикер?

— Помоли да ти предадем, че Томи Голд е бил прав. Каза, че ти ще разбереш.

— Откровено казано в момента хич не ми е до доказването на научни теории. Колко ми остава, преди да тръгна нагоре?

Брадли не изпитваше тревога, а известно притеснение. Можеше да пусне оставащия баласт и да запали двигателите за няколко секунди, за да тръгне нагоре, дълго преди да го е застигнала някаква си подводна лавина. Но искаше да завърши успешно мисията си по причини, които сега вече бяха едновременно лични и професионални.

— По последни данни около час — може би малко повече. Имаш много време.

Един час беше напълно достатъчен; можеха да му стигнат дори пет минути.

— Джейсън Младши — обърна се към робота, — задавам ти нова програма. Команда 527.

Това беше командата за изключване на главното захранване, която щеше да остави да функционират единствено поддържащите системи. На Младшия не му оставаше нищо друго, освен да тръгне нагоре.

— Команда 527 приета.

Добре, това мина! Външните светлини на Дж. Младши пробляснаха и малките витла за контролиране на потапянето спряха да се въртят. За миг роботът като че ли замря. Дано не съм го пресилил, помисли си Брадли.

Малко след това светнаха прожекторите и витлата се завъртяха отново.

Дотук всичко вървеше по плана, но беше невъзможно човек да помни всичко за такава сложна система, каквато беше Дж. Младши. Брадли беше забравил една малка подробност. Някои команди работеха само в лабораторията; по време на операции действието им се анулираше автоматично. Предишното отменяне бе автоматично отменено.

Оставаше една-единствена възможност. След като не можеше да успее с добро, налагаше се да използва груба сила. Дълбокия Джип беше много го по-силен от Дж. Младши, който във всеки случай нямаше дори крайници, с които да се отбранява. Всяка схватка между двамата щеше да бъде гарантирана победа за единия от тях.

Но и недостойна същевременно. Винаги можеше да се измисли нещо по-добро.

Брадли обърна Дълбокия Джип, така че да не препречва повече пътя на Младшия. Роботът прецени новата ситуация за няколко секунди, после отново се зае търпеливо с работата си. Възхитителна беше всеотдайността му, но понякога май прекаляваше. Дали беше вярно, че археолозите са открили римски страж на своя пост в Помпей, затрупан от пепелта на Везувий, тъй като центурионът не дошъл навреме да го освободи от наряд? Като че ли тъкмо това щеше да се случи и с Дж. Младши.

— Съжалявам — промърмори Брадли, когато се изравни с нищо не подозиращата машина.

Тласна манипулатора на Дълбокия Джип в бронята и във всички посоки се разлетяха парчета метал. Помощните перки завъртяха Джейсън Младши в полукръг, после бавно спряха.

Изходът беше един, но роботът не престана да спори с човека.

Непрекъснатият сигнал премина в тревожно пиукане, което означаваше „Елате да ме приберете!“

Подобно на бомбардировач, който пуска товара си, Джейсън Младши хвърли железните тежести, които го държаха на дъното и започна бързо да се издига.

— Младшия тръгна най-сетне — съобщи Брадли на „Иксплорър“ — Ще е при вас след около двадесет минути.

Роботът отиваше в сигурни ръце. Половин дузина системи щяха да го засекат при излизането над водата и да го приберат на кораба, преди да се е завърнал Дълбокия Джип.

— Мисля, че разбираш — промълви Брадли, докато Джейсън Младши чезнеше във водното небе над него, — че това наскърби повече мен, отколкото теб самия.