Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (34)

34. Буря

Щяха да изминат десетилетия, преди метеоролозите да успеят да докажат, че голямата буря през 2010 е едно от поредицата природни бедствия, започнали през 80-те години на XX век като предвестник на климатичните промени през следващото хилядолетие. Преди да изчерпи енергията си, опустошавайки западните склонове на Алпите, Глория нанесе щети за 20 милиарда долара и взе повече от хиляда жертви.

Метеорологическите спътници неизменно изпращаха предупреждения няколко часа преди бедствието, иначе броят на жертвите би бил многократно по-голям. Но, за нещастие, мнозина не чуваха прогнозите или пък не ги вземаха на сериозно. Особено в Ирландия, където първо се стовари жестокият чук на небето.

Доналд и Едит Крейг работеха върху редакцията на последните метри от „Операция дълбоко замразяване“, когато Глория удари замъка Конрой. Не усетиха нищо зад масивните стени, не чуха дори зловещия трясък, когато бурята помете с един замах тъмната стаичка на върха на замъка.

Ейда вече храбро признаваше факта, че е безнадежден случай в чистата математика — онази, която според прочутия тост на Дж. X. Харди нямало да послужи никому за нищо. Без сам някога да узнае — тъй като тайните на програмата за разшифроване на кодовете ЕНИГМА бяха отрити десетилетия по-късно, — Харди се бе оказал удивително неправ още приживе. В ръцете на Алън Туринг и неговите колеги дори нещо толкова абстрактно като теорията на числата се оказа силен коз.

По-голямата част от висшата математика и тригонометрията и буквално цялата теория на символната логика останаха затворена книга за Ейда. Просто не я интересуваха; беше отдала сърцето си на геометрията и свойствата на пространството. Вече се забавляваше с петмерни пространства, тъй като четиримерните й се сториха прекалено елементарни. Подобно на Нютон, тя „плуваше в непознати морета на мисълта — сама“.

Но днес се намираше в обикновеното тримерно пространство благодарение на подаръка, който чичо Брадли току-що й бе изпратил. Тридесет години след появата си кубът на Рубик се бе завърнал отново за човечеството — в много по-дяволски вариант.

Както всяка чисто механическа конструкция, оригиналният куб имаше един недостатък, за който пристрастените към него трябваше да бъдат благодарни на изобретателя. За разлика от съседните си стени, шестте централни кубчета бяха фиксирани. Останалите 48 можеха да се въртят около тях в една от възможните 43 252 002 274 489 856 000 комбинации.

„Марк II“ не притежаваше тези ограничения и всичките петдесет и четири малки кубчета можеха да се движат, без да подскажат верните ходове на вече вбесените запалянковци. Само развитието на микрочиповете и екраните от течни кристали направи възможно съществуването на това чудо; в действителност нищо не се движеше, но многоцветните квадрати можеха да се местят по повърхността на куба само с едно докосване с пръст.

Отпусната в малката си лодка в компанията на Лейди, Ейда късно забеляза помръкналото небе. Бурята вече я връхлиташе, когато най-сетне запали мотора на лодката и се насочи към навеса. Не й минаваше през ум, че може да има някаква опасност; в крайна сметка езерото Манделброт беше дълбоко едва три фута. Но Ейда не обичаше да се мокри, а Лейди просто ненавиждаше.

Още преди да стигне западния бряг на езерото, бурята се разрази и грохотът й стана почти оглушителен. Ейда се изуми: това беше истински вълнуващо! Но Лейди се ужаси и се опита да се скрие под седалката.

Насочвайки се към Шипа между алеите от кипариси, момиченцето бе отчасти защитено от природната ярост. Но за първи път се разтревожи; големите дървета от двете страни се люлееха като тръстики от вятъра.

Оставаха му десетина метра до сигурния бряг и навеса за лодки, някъде между най-крайния Изток на М-множеството и границата с безкрайността на минус 1,999, когато опасенията на Патрик О’Брайън за пресадените кипариси трагически се сбъднаха.