Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (31)

31. Въпрос на мегавати

— Стигнахме до отговор — каза измореният, но ликуващ Като.

— Чудя се дали вече има смисъл — отвърна Доналд Крейг.

— О, цялата тази истерия няма да продължи дълго. Нашите момчета от изследванията вече работят здравата, тези на Парки — също. Проведохме няколко срещи на високо равнище, за да разработим обща стратегия. Може да извлечем дори взаимна изгода.

— Не разбирам…

— Сигурно. Благодарение на нашето… добре де, на Парки… внимателно проучване, тези нещастници най-сетне ще получат християнско погребение в своята родина. На ирландците ще им хареса. Не казвай на никого, но вече разговаряхме с папата.

Доналд намираше насмешливия тон на Като за обиден. Той несъмнено би разстроил Едит, която бе очарована от прекрасната жена-дете, наречена от света Колийн.

— По-добре е да внимаваш. Някои от тях може да са били протестанти.

— Не ми се вярва — всички са от южните части, нали?

— Да, от Куинстаун. Няма да го намериш на картата. Подобни имена са били променени след извоюването на независимостта. Сега градчето се нарича Коб.

— Как се пише?

— К-О-Б.

— Добре, ще поговорим с архиепископите или с когото е нужно там, както и с кардиналите, просто за да сме сигурни. Но да ти кажа какво са намислили нашите инженери. Ако стане, ще се окаже по-добро от хидразина. И трябва да накара дори „Блупийс“ да вдига лозунги за нас.

— Това ще е добра промяна. Истинско чудо.

— Чудесата са наш специалитет, не знаеш ли?

— И какво е поредното от тях?

— Първо, ще направим нашия айсберг по-голям, за да е по-товароподемен. Така ще ни е нужна допълнителна товароподемност само от десет килотона. За целта можехме да минем по пътя на Парки и отначало се уплашихме, че ще ни се наложи. Но съществува по-чистичък и по-интелигентен начин да прокараме газ долу. Електролизата. Ще разложим водата на кислород и водород.

— Това е стара идея. Няма ли да са нужни огромни количества ток? И какво ще кажеш за риска от експлозия?

— Глупав въпрос, Доналд. Газовете ще минат през отделни електроди и ще им сложим мембрана да ги разделя. А за тока си прав. Гигаватчасове! Но ние ги имаме… когато атомните ни подводници си свършат работата с охлаждащите елементи на Пелтие, ще ги превключим за електролизата. Макар че може би ще ни се наложим да наемем още един съд… защо ли наричат подводниците „съдове“? Споменах ти, че англичаните и французите проявяват желание да участват, така че и с това нямаме проблеми.

— Доста елегантно изпипано — похвали го Доналд. — Сега разбирам с какво ще угодиш на „Блупийс“. Всеки е луд по кислорода.

— Точно така. И когато изпуснем балоните при излизането им от водата, целият свят ще диша по-леко. Поне така твърдят изследователите.

— А водородът ще отиде направо в стратосферата, без да безпокои никого. Но какво ще стане с добрия стар озонов слой? Някаква опасност от нови дупки?

— Проверили сме и това, разбира се. Положението му няма да стане по-лошо, отколкото е сега. А то, признавам, никак не е розово.

— Добре де, не е ли по-разумно да се бутилират газовете. Започвате със стотици тонове гърмящ газ при 400 атмосфери. Сигурно е доста скъп, защо да се хвърля на вятъра?

— Да и това сме проучили. Много е сложно, разходи по превоза в контейнери и така нататък. Може би си струва да се опита, поне като експеримент.

— Погрижил си се за всичко, а? — каза Доналд с искрено възхищение.

Като поклати бавно глава.

— Нашият общ приятел Брадли веднъж ми каза: „Когато си се погрижил за всичко, морето ще измисли нещо друго.“ Мъдри думи и аз никога не ги забравям. Сега трябва да затварям. Поздрави Едит.