Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (30)

30. Пиета

Джейсън Брадли беше виждал нещо подобно в някакъв научно-фантастичен филм, чието име не си спомняше. Обгърнат от загадъчни механични ръце, един загинал астронавт пътуваше към вечността и звездите… Но този робот-Пиета се издигаше от дълбините на Атлантика към кръжащите надуваеми лодки, които бяха готови да го посрещнат.

— Това е последният труп — каза мрачно Паркинсън. — Момичето. Все още не знаем името му.

Точно като руските моряци, мислеше си Брадли, които бяха положени на същата палуба преди повече от тридесет години. Не можа да избегне глупавото клише, което проблесна в съзнанието му: „Ето тук излизам на сцената аз.“ И подобно на много от моряците, извадени по време на операция ДЖЕНИфЪР, тези мъртъвци сякаш бяха просто заспали. Това беше най-учудващото, дори невероятно в цялата история, завладяла въображението на света.

И то след всичкия труд, който положихме, обяснявайки на хората, че не е останала и следа от загиналите…

— Изненадан съм — каза той на Паркинсън, — че успя да идентифицираш някои от тях подир толкова изминали години.

— От тогавашните вестници, семейни албуми. Дори бедните ирландски емигранти са имали поне една снимка през живота си. Не мисля, че в Ирландия през последните няколко дни е останал някой таван, непретършуван от средствата за информация.

ДУС беше предал товара си на облечените в гумени костюми водолази от надуваемите лодки. Те го вдигнаха внимателно и с нежност към люлката, провесена от едната страна от крановете на „Иксплорър“. Очевидно беше много лек; един човек бе достатъчен да го направлява.

Водени от едновременен спонтанен импулс, Паркинсън и Брадли се отдръпнаха от парапета; и двамата бяха видели достатъчно от тъжния ритуал. През последните 48 часа двама мъже и една жена бяха извадени от гробницата, в която са лежали повече от век, и то явно незасегнати от времето.

Когато останаха сами в апартамента на Паркинсън, Брадли му подаде малък компютърен модул.

— Всичко е там — каза той. — Лабораторията на МОМД работи извънредно. Все още има някои загадъчни подробности, но общата картина като че ли е ясна.

— Не зная дали някога си чувал историята за „Алвин“. Още в самото начало той се изгубил в дълбоки води. Екипажът едва успял да се измъкне, без дори да си довърши обеда. Когато няколко години по-късно извадили потъналата подводница, обедът си стоял точно там, където го били оставили. Това бил първият сигнал, че в студената вода, при ниско съдържание на кислород, разлагането на органичните вещества почти спира. Освен това са открити тела от останките в Големите езера, които изглеждат съвсем добре след десетилетията, прекарани във водата. Представяш ли си изумените лица на моряците! Така че първото изискване е трупът да бъде в затворено пространство, за да не могат да го докопат морските хищници. Точно това се е случило на „Титаник“. Хората са били хванати като в капан, опитвайки се да се измъкнат навън. Бедните, навярно са се заблудили в първа класа! Разбили са ключалката на луксозния апартамент… но не са могли да отворят другата, преди да ги стигне водата… Има обаче и нещо друго освен студената застояла вода. И именно тук е цялото очарование. Чувал ли си някога за Блатните хора?

— Не.

— И аз не бях чувал до вчера. Но от време на време датските археолози откривали почти идеално запазени трупове… от жертвоприношения… преди повече от хиляда години. Непокътнати до последната бръчки, до последния косъм… изглеждат като скулптури. Каква е причината? Заровени са в торфени блата и танинът ги предпазва от разлагане. Спомняш ли си ботушите и обувките, разхвърляни край останките на „Титаник“ кожата им не е мръднала?

Паркинсън не беше глупак, макар че понякога се опитваше да мине за герой на П. Дж. Удхаус; за секунди направи връзката.

— Танин ли? Ами да, разбира се — сандъците с чай!

— Точно така. Някои от тях са съвсем запазени. Но нашите химици твърдят, че танинът е само една от причините. Корабът е бил току-що боядисан, така че анализираните водни проби показват значителни количества арсеник и олово. Съвсем нездравословна среда за бактериите.

— Сигурен съм, че това е отговорът — каза Паркинсън. — Каква невероятна ирония на съдбата! Листата чай са се запазили много по-добре, отколкото би могло да се предположи. Боя се, че нашият прадядо ни донесе лош късмет. Точно когато нещата тръгваха на добре.

Брадли знаеше какво има предвид. Към старото обвинение за оскверняването на историческа гробница сега се добавяше и това за ограбване на гробове. И по странен парадокс — пресен гроб.

Отдавна забравените Томас Конлин, Патрик Дули, Мартин Галахър и техните трима все още неизвестни спътници изведнъж бяха променили всичко.

Това беше парадокс, който би доставил удоволствие на всеки истински ирландец. С откриването на мъртвите „Титаник“ внезапно бе оживял.