Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (24)

24. Лед

— Намираме се в условията на засилено предлагане — каза Като с нескривано тържество. — Американският и съветският морски флот се опитват да си подбият взаимно цената. Ако сме достатъчно умни, мисля, че и двете страни ще платят именно на нас, за да измъкнем радиоактивните играчки от ръцете им.

От другата страна на света семейство Крейг го гледаха посредством последното чудо на комуникационната техника. Въведен с голям шум само преди няколко седмици, ПОЛАР 1 беше първият кабел от оптични влакна, прокаран под арктическите ледове. Елиминирайки дългото препращане на сигнала в геостационарна орбита и неговото кратко, но досадно закъснение, телефонните връзки в света постигнаха значително подобрение; говорещите вече не се прекъсваха и не губеха време в изчакване на отговор от другия край. Както бе отбелязал генералният директор на ИНТЕЛСАТ, усмихнат смело през сълзи: „Сега можем да оставим комуникационните спътници да вършат предписаната им от Бога работа — да служат на самолетите, корабите и автомобилите, както и на всеки, който обича да излиза на чист въздух.“

— Сключихте ли вече сделката? — запита Доналд.

— И това ще стане към края на седмицата. С един руснак и с един янки. След това двамата ще се конкурират помежду си кой ще ни служи по-добре. Нима това не е за предпочитане, вместо да се замерят с атомни бомби?

— Много по-добре е.

— Англичаните и французите също се опитват да се намърдат в операцията, което само подобрява положението ни на избираща страна, разбира се. Можем да наемем и една от техните подводници като резервен вариант или в случай, че решим да ускорим акцията.

— Само за да бъдем в крак с Парки и Сие? Или за да извадим първи нашата част?

Настъпи кратка тишина — време, достатъчно, за да може въпросът да пропътува разстоянието до луната и обратно.

— Наистина, Едит! — каза Като. — Мислил съм за непредвидените препятствия. Но помнете, не сме на състезание. Освен това обещахме на МОМД да вдигнем нашата част между 7 и 15 април 2012 г. Искам да сме сигурни, че ще спазим графика. Това е всичко.

— И ще го спазите ли?

— Нека ви покажа нашето малко домашно филмче — само ще ви помоля да излезете от режима на запис. Това не е окончателната версия, така че очаквам мнението ви за евентуални корекции.

Японските студия, припомни си Доналд, заслужено се славеха със специалните си ефекти и образцовата си работа. (Колко ли пъти най-страшни чудовища бяха разрушавали Токио?) Детайлите от кораба и дъното на океана бяха толкова съвършени, че не се получаваше усещането за мащаб; всеки, който не знаеше, че видимостта под водата не надхвърля в най-добрия случай сто метра, можеше да помисли, че това е самата действителност.

Смачканата задница на „Титаник“ — около една трета от общата дължина на кораба — лежеше върху плоска равнина от кал, заобиколена от отломки от разцепения на две кораб. Самата кърма беше в сравнително добро състояние, макар че палубата беше отчасти разрушена, но по-нататък сякаш някакъв гигантски чук се бе стоварил върху кораба. Едва половината от руля стърчеше от дъното; две от трите огромни витла бяха напълно затънали. Тяхното изваждане само по себе си представляваше значителен проблем.

— Никак не изглежда добре, нали? — каза бодро Като. — Но гледайте нататък.

Една акула премина лениво през екрана, внезапно забеляза въображаемата камера и панически свърна встрани. Чудесен детайл, помисли си Доналд, поздравявайки наум режисьора.

Сега времето полетя бързо. Вдясно на екрана се появяваха цифри, отбелязващи датата; 24 часа преминаваха за една секунда. Тънки напречни ферми се спускаха от безцветното небе и се сглобяваха в отворено скеле край разрушения кораб. Дебели кабели се виеха като змии около разбития корпус.

400-ният ден — изминала е повече от година. Водата, незабележима досега, бе станала млечно бяла. Първо горната част на отломката, след това изкривената броня, след нея всичко друго до самото дъно бавно чезнеше в огромен облак от блестяща матова белота.

— 600-ният ден — гордо обяви Като. — Най-големият леден блок в света, само дето не е съвсем с формата на куб. Помислете си за всички хладилници, които ще се продадат след тази жива реклама.

В Азия може би — помисли си Доналд, — но не и във Великобритания, особено в Белфаст. Вече се дочуваха протести, викове „Светотатство!“ и дори заплахи за бойкот на всичко японско. Точно това беше проблемът и Като добре го осъзнаваше.

— 650-ият ден. По това време дъното също е укрепено на няколко метра дълбочина под тройните витла. Всичко е запечатано в здрав леден блок. Сега единственото, което ни остава, е да го издигнем на повърхността. Ледът ще ни осигури само част от нужната товароподемност. Ето защо…

— …ще помолиш Парки да ти продаде няколко милиарда от своите топчета.

— Колкото и да не ти се вярва, Доналд, отначало мислехме да си ги произведем сами. Но да копираме западна технология? Забрави за това!

— Добре, и какво измислихте в замяна?

— Нещо далеч по-просто: ще използваме истински революционен подход. Не казвайте още на никого… но ще извадим „Титаник“ с ракети!