Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (13)

13. Силата на пирамидата

Когато ридаещата Ейда бе изпратена в стаята, Едит и Доналд се спогледаха с недоумение.

— Нищо не разбирам — каза Едит най-сетне. — Никога не е била непослушна; даже се разбираше чудесно с госпожица Айвс.

— Освен това именно такива тестове, без уравнения, само за избор на правилен отговор и с разни картинки, винаги са й се отдавали с лекота. Я дай да прочета пак писмото.

Едит му го подаде, като продължи да разглежда изпитната работа, която бе предизвикала цялата тази драма.

Уважаеми господин Крейг,

Със съжаление Ви уведомявам, че днес трябваше да отстраня Ейда за непослушание.

Тази сутрин класът проведе тук приложения Стандартен тест за зрително възприятие. Тя се справи изключително добре (95%) с всички задачи, с изключение на въпрос № 15. За моя най-голяма изненада, тя беше единственото дете в класа, което даде неверен отговор на този прост въпрос.

Когато й обърнах внимание върху това, тя възмутено отрече, че отговорът й е грешен. Дори когато й показах отпечатаните отговори на теста, тя отказа да признае грешката си и продължи упорито да твърди, че всички останали грешат! Именно тогава, заради дисциплината в клас, се наложи да я отпратя вкъщи.

Искрено съжалявам за случилото се, тъй като иначе Ейда е добро момиче. Моля Ви, поговорете с нея и се опитайте да я убедите, че не е права в твърденията си.

 

Искрено Ваша:

Елизабет Айвс

Директор.

— Като че ли нарочно е искала да се провали — каза Доналд. Едит поклати глава:

— Не мисля. Въпреки грешката, резултатът й е много добър.

Доналд се загледа в подредените ярко оцветени геометрични фигури, причинили всичко това.

— Единственото, което може да се направи, е да отидеш и да поговориш с нея. Опитай се да я успокоиш. На мен са ми нужни само десет минути с ножица и картон, за да реша този спор веднъж завинаги и да няма повече разправии.

— Боя се, че това ще означава обсъждане само на симптомите, а не на болестта. Трябва да разберем защо е настоявала, че е права. Та това е почти патологично. Може би ще трябва да я заведем на психиатър.

Доналд също бе обмислил възможността, но на секундата я бе отхвърлял. По-късно с ирония щеше да си спомня за този момент.

Докато Едит утешаваше Ейда, той бързо размери с молив и линия нужните триъгълници, изряза ги от картон и съедини ръбовете, за да онагледи трите примера на възможно най-простите геометрични фигури два тетраедъра и една пирамида с еднакви стени. Приличаше на детска игра, но това беше най-малкото, което бе готов да направи за любимата си и сега разстроена дъщеря.

„15 (а), зачете условието. Дадени са два еднакви тетраедъра, всеки от които има за стени четири едностранни триъгълника, което прави общо 8. Ако които и да е две от стените се наложат една върху друга, колко стени ще има новата фигура?“

Беше толкова просто условие, че всяко дете да може да го реши. Тъй като две от стените се сливаха в новополучената фигура, отговорът бе очевидно 6. Ейда беше се справила поне с това условие.

Държейки между палеца и показалеца малката, подобна на диамант фигурка, Доналд я повъртя и я пусна върху масата с въздишка. Тя се разпадна на двете си части.

„15 (б). Дадени са тетраедър и пирамида с еднакви ръбове. Пирамидата се състои от квадратна основа и четири триъгълни стени. Следователно двете фигури имат общо 9 стени. Ако се насложат които и да е две триъгълни стени на фигурите, колко стени ще има новата фигура?“

„Седем, разбира се, промърмори Доналд, тъй като две от първоначалните девет стени ще се заличат в новата…“

Мързеливо долепи две триъгълни стени на картонените модели.

Изведнъж примигна, невярващ на очите си. Челюстта му увисна.

Остана така известно време, едва съобразявайки какво точно вижда. На лицето му бавно изпълзя усмивка и той тихо и бавно произнесе в домашната съобщителна уредба:

— Едит… Ейда… елате да ви покажа нещо.

Когато Ейда влезе със зачервени очи и все още хълцаща, той се протегна и я сграбчи в прегръдките си.

— Ейда — прошепна в ухото й, като я галеше нежно по косата, — много се гордея с теб.

Удивлението върху лицето на Едит го зарадва повече, отколкото обикновено.

— Никога нямаше да повярвам — каза. — Отговорът е толкова прост, че съставителите на теста не са си направили труда да го проверят. Вижте…

Той взе пирамидата и допря четиристенния тетраедър до едната й стена.

Новата фигура имаше само пет стени, не „очевидните“ седем…

— Въпреки че открих отговора — продължи Доналд с нещо като дълбока почит в гласа, загледан в усмихващата се вече Ейда, — не мога да си го представя. Ти откъде разбра, че другите стени се подреждат точно така?

Ейда го погледна учудено:

— А как иначе?

Настъпи дълго мълчание, докато Доналд и Едит успеят да осъзнаят този отговор и почти едновременно да стигнат до един и същи извод.

Ейда може би нямаше представа от логика и анализ, но усетът й за пространство — нейната геометрична интуиция — беше изключителен. За деветгодишната й възраст той бе значително по-добре развит от този на родителите й. Да не говорим за авторите на теста…

Напрежението в стаята бавно спадна. Едит започна да се смее и малко след това всички се запрегръщаха в някаква детинска радост.

— Бедната госпожица Айвс — хилеше се Доналд. Как ли ще се почувства, като й кажем, че в класа си има своя Рамануджа^[1] на геометрията.

Това беше един от последните щастливи моменти в семейния им живот; през следващите години често щяха да се връщат към спомена за него.