Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (12)

12. Мекотело с необикновени размери

Първата лоша новина дойде скоро след като Брадли беше седнал да изяде изстиналия си вече обед. Авиокомпания „Шеврон“ хранеше добре важните си гости, а Джейсън знаеше, че щом кракът му стъпи на Сейнт Джон, ще има малко време за редовно и спокойно хранене.

— Съжалявам за безпокойството, господин Брадли — каза стюардът, — но се обаждат спешно от главната квартира.

— Може ли да ме свържете тук?

— Боя се, че не… има и видеосигнал. Ще трябва да минете отзад.

— По дяволите! — Брадли отхапа къс от разкошната тексаска пържола. С неудоволствие отмести чинията и отиде в кабината за свръзка в задната част на самолета. Видеовръзката беше едностранна, затова продължи да дъвче, докато Роулингс го запознаваше с отчета си.

— Направихме някои проучвания за размера на октоподите, Джейсън. Хората от платформата не се зарадваха особено, когато ти им се изсмя на прогнозата.

— Много съжалявам. Проверих го в енциклопедията. Най-големият октопод е под десет метра.

— Тогава по-добре виж това.

Макар че образът, появил се на екрана, беше очевидно доста стара снимка, качеството беше отлично. Показваше група мъже на плажа, наобиколили някаква безформена маса, но какво представляваше, не се разбираше.

— Ако трябва да се обзаложа — каза Брадли, — това навярно е разложен труп на кит. Виждал съм и съм помирисвал подобни неща. Изглеждат по същия начин; не можеш да разбереш какво точно е, освен ако не си морски биолог. Така се раждат морските змейове.

— Чудесна догадка, Джейсън. Това са предполагали и повечето експерти по онова време, а годината впрочем е 1896. Снимката е направена във Флорида, а именно на плажа Свети Августин.

— Пържолата ми изстива, а този разговор, боя се, никак не изостря апетита ми.

— Няма да ти загубя много време. Това „мъниче“ е тежало около пет тона; за щастие къс от него е бил запазен в „Смитсониън“, така че 50 години по-късно учените са могли да го изследват отново. Няма съмнение, че е бил октопод и то поне седем метра в ширина. Така че хипотезата на нашите водолази може би не е толкова абсурдна.

Брадли помълча няколко минути, премисляйки тази много неочаквана и нежелана информация.

— Ще повярвам, когато го видя — каза, — макар че не съм сигурен дали искам.

— Между другото, не си споделял с никого, нали?

— Разбира се, че не — тросна се Джейсън, който кипна само при мисълта за това.

— Все пак информационните средства са понаучили нещо; вестникарските заглавия вече го наричат Оскар.

— Добра реклама. Но какво толкова те тревожи?

— Надявахме се, че ще можеш да ни отървеш от звяра, без всички да те гледат в ръцете. Сега трябва да внимаваме; може би не бива да закачаме скъпия малък Оскар. Хората от Световната организация за защита на дивите животни бдят на своя пост. Да не говорим за „Блупийс“.

— Тия ненормалници!

— Може би си прав, но защитниците на дивите животни трябва да се приемат на сериозно: спомни си кой е президентът им. Не искаме да ядосваме Двореца.

— Ще направя всичко възможно, за да пипам внимателно. Обещавам ти да няма ядрени заряди.

Първата хапка от вече съвсем безвкусната пържола породи нелепа мисъл в съзнанието му. Брадли си спомни, че няколко пъти бе ял октопод и той му беше харесал.

Надяваше се, че няма да се случи обратното.