Едгар Уолъс
Лице в мрака (18)

19

Междувременно Шенън бе отишъл на Портън Скуеър. Тонгър му отвори и заяви:

— Маршълт го няма!

Без да обяснява, Дик го изблъска в преддверието и затвори входната врата.

— Не идвам само заради Маршълт — каза той спокойно. — Спомняте ли си жената, която дойде тук преди осем дни и която изхвърлихте?

Тонгър кимна и отвори вратата към всекидневната.

— Влезте, капитане — рече той, като запали осветлението. — Аз току-що се връщам от едно пътуване със самолет. Какво се е случило с дамата?

— Днес следобед в Грийн Парк е била намерена мъртва жена и имам причини да смятам че е същата, която е разиграла театъра тук.

Тонгър го изгледа със зяпнала уста.

— Не мога да си го представя — увери го той. — В парка? Аз не знам нищо за нея.

— Но вие споменахте, че била някаква си жена от „Четиринадесетте потока“.

— Да, тя си каза името. Между другото, от какво е починала тази жена?

— Предполага се, че от отрова.

Все още бе на стъпалата и говореше, когато вратата се затвори съвсем тихо. „Ама че невъзпитан тип!“ — помисли си Шенън. Когато стъпи на тротоара, изведнъж се спря и извика полугласно:

— Госпожа Елтън?

Тя също спря и се обърна.

— Кой… — започна тя с разтреперан глас. — А, вие ли? Капитан Шенън, видяхте ли господин Маршълт?

— Не.

— Исках да отида при него, но бравата на задната врата трябва да е сменена. Затова не успях да вляза в къщата. О, Боже, какво ще стане сега!

— Защо?

— Мартин го няма, нали? Не? О, колко я мразя тази лицемерка! Сигурно той е с нея. Какво прави или знае Мартин, ми е все едно, но ако Лейси… — тя изхълца силно.

— За кого говорите? — каза Дик объркан.

— Имам предвид Лейси и Одри — проплака Дора и побягна, сякаш я гонеха.

Изгубил дума, той изгледа след нея. После продължи и срещна Одри.

— Моля ви, не влизайки вътре — помоли тя, когато стигна пред номер 551.

— В никакъв случай няма да ви пусна да влезете сама! — обяви той твърдо.

— И на мен ще ми е по-добре, но ми се струва, че не е честно спрямо стареца — промълви тя и почука на вратата.

— Кой е? — попита суровият глас по домофона.

— Госпожица Бедфорд.

Вратата веднага се отвори и те се вмъкнаха вътре. В преддверието светеше само една слаба лампа.

— Чакайте тук — прошепна Одри, когато вратата се затвори след тях.

Той кимна, но когато Одри застана горе и вдигна ръка да почука, го видя да се качва безшумно по стълбите. После почука два пъти и когато посегна да чукне трети път, вътре в стаята се чуха два изстрела близко един след друг.

Дик се появи до нея за секунда и блъсна с рамо вратата. Тя се отвори веднага. Шенън стоеше в ярко осветен коридор пред вратата на тъмна стая.

— Има ли някой тук? — извика той високо и долови слабо движение.

— Кой е там? — извика той още веднъж и в същия миг се светна на две места: лампа върху едно бюро и провесена крушка над малка маса и стол.

По средата на стаята, с лице към пода, лежеше някакъв мъж.

Шенън се втурна в стаята. Една тел го удари през гърдите друга, опъната по-ниско, почти го накара да падне. Но в лъча на джобното си фенерче забеляза третата и я скъса с един ритник. След това клекна край неподвижната фигура и я обърна.

Беше Лейси Маршълт и ризата над сърцето му бе почерняла от изстрел, даден от съвсем близо.

— Мъртъв! — извика Дик.

— Какво има? — прошепна Одри, примряла от страх.

— Не мърдайте оттам! — заповяда Шенън тихо. — Не напускайте стаята!

После заобиколи бюрото и откри зад него малкото командно табло за вратите. Натисна един след друг бутоните и тогава се върна при Одри.

— Мисля, че вратите сега ще са отворени — рече той, като я хвана за ръка и забърза надолу с нея.

— Какво е станало? — попита тя още веднъж. — Кой е този мъж?

— Това ще ви кажа по-късно.

Входната врата стоеше широко отворена и те изскочиха на улицата. Едно такси стоеше на ъгъла и бързо се приближи след острия писък на свирката.

— Върнете се в хотела — нареди той на Одри — и ме чакайте там!

— Не трябва да влизате отново в къщата! — каза тя умоляващо, обзета от страх. Тя хвана ръката му с две ръце. — Моля ви, недейте, моля! Нещо ще ви се случи, чувствам го!

Той се освободи от ръцете й.

— Не трябва да се страхувате — рече Дик. — Скоро тук ще дойде цялата полиция и…

Тряс!

Той се обърна — външната врата се бе затворила.

— Има още някой в къщата! — прошепна тя. — За Бога, моля ви, не влизайте! Капитан Шенън — Дик! Не влизайте!

Дик се затича по стъпалата и се хвърли върху вратата, но тя дори не трепна.

— Изглежда, че сега ще е невъзможно — отвърна той. — Но вие вървете, моля ви!

Колата едва бе потеглила, когато той заудря с двата си юмрука по вратата. Но не очакваше отговор. Затова изведнъж замръзна, когато чу близо до ухото си да кънти налудничав смях.

— Хванах го! Хванах го! Хванах го! — извика гласът и после настъпи мъртва тишина.

— Отворете! — изкрещя Шенън пресипнал. — Отворете! Трябва да говоря с вас!

Нямаше отговор.

Тогава дотича един полицай, а веднага след него и друг мъж, в който Дик от пръв поглед разпозна частния детектив Уилит.

— Нещо случило ли се е, капитане? — запита Уилит.

— Какво правите тук? — отвърна Дик.

— Наблюдавам къщата по желание на господин Маршълт.

Шенън наостри уши.

— Така ли? — попита той. — А имате ли някой на пост зад къщата?

— Да, и един трети върху покрива на къщата на Маршълт.

— Тогава вървете отзад при колегата си. Въоръжен ли сте?

Детективът замълча.

— А, имате пистолет без разрешително! Добре, да оставим това. Вървете отзад и не забравяйте, че си имаме работа с убиец, който няма да се подвоуми да ви застреля, както направи с Маршълт.

— Маршълт? — запъна се Уилит. — Застрелян?

— Мъртъв е — рече Дик кратко.

После изпрати полицая да доведе подкрепления и да извика линейка, а сам отиде на улицата зад къщата, където двамата детективи стояха на пост. Там нямаше какво друго да се види, освен висока стена със заключена врата. С помощта на Уилит той се покатери на оградата. В светлината на джобното си фенерче огледа ма-лък двор и забеляза една ниска врата на къщата, която сигурно бе също така заключена, както и вратата на оградата.

Когато се върна на Портмън Скуеър, Дик завари там цял отряд полицаи, а между тях и Стийл. Един от полицаите носеше тежка пожарникарска брадва, но още след първия удар Дик каза:

— Вратата е обшита със стомана. Трябва да я взривим.

Но в същия миг стана чудо. Чу се леко прещракване и вратата бавно се отвори.

— Пъхнете клин под нея! — извика Шенън и се втурна нагоре. Беше съвсем светло, но Дик се спря на прага и се заоглежда стъписан. Трупът на Маршълт бе изчезнал.