Луи Жаколио
Загубени в океана (84)

Глава XXIX

Както бе уговорено, капитанът на „Виктория“ официално покани вожда на обяд. Ланжле събра в сандък от дърво различни предмети, които искаше да отнесе за спомен от престоя си на острова. Между тях сложи спасителния си пояс и тромбона. След като опакова багажа, той помоли доктор Петерсън да изпрати през нощта двама моряци, за да го вземат. Радостта на Петерсън беше неописуема, защото в молбата той видя несъмненото докаазателство, че е постигнал желанието си.

На другия ден Ланжле, придружен от Гроляр и трима министри, тръгна към брега, конвоиран от тълпа диваци. Всички още от вечерта знаеха за поканата и отиването на кораба не усъмни никого. Напротив, мокисите се гордееха, че вождът им е променил белия си цвят и европейския си костюм с мокиски. Това ласкаеше самолюбието им.

Ланжле се вълнуваше, когато стъпи в лодката, изпратена му от капитана на „Виктория“. Той все пак осъзнаваше, че ако беше останал на острова, можеше да направи за жителите му доста полезни и хубави неща.

Вероятно нямаше да се съгласи да замине, ако знаеше, че се намира на малък, никому неизвестен остров, който той можеше да подчини на своята власт. Но той разбра за това едва по-късно при дочут случайно разговор във фрегатата.

Лодката за няколко минути ги откара до кораба. Там в пълна парадна униформа ги посрещна капитанът. Една от батареите го поздрави с 21 салюта за ужас на туземците, които си въобразиха, че белите ще убият вожда им, и с викове настояваха той да се покаже пред тях.

Ланжле веднага изпълни желанието им, сложи ръце на устата си и викна:

— Не се тревожете за мене, вашия повели-тел. Белите хора гърмят, за да ме поздравят.

После поднесоха обяда, не липсваха и хубави силни вина. На слугите бе наредено да полагат особени грижи за вуйчото на краля и тримата министри, за да изгубят постепенно всякаква способност да разбират какво става с тях.

Ловкият и трезвен Гроляр разбра капана и незабелязано от всички започна да изсипва питиетата под масата.

— Що за уста има този стар дивак! — взе да се учудва Петерсън. — Той и мене ще изпие!

И действително резултатите от състезанието по пиене между Гроляр и Петерсън станаха такива, че скоро докторът изпадна в състояние на опиянение и започна безкрайни речи и тостове за младия вожд.