Луи Жаколио
Загубени в океана (67)

Глава XII

Ланжле не откъсваше поглед от брега, макар нищо да не различаваше освен бялата линия на прибоя, н обмисляше план, който още не се решаваше да довери на своя другар.

Скоро мислите му бяха прекъснати от Гроляр, който искаше да знае защо мълчи.

— Виждаш ли, не мога да повярвам, че островът ле е населен, и осмислям как да разбера това преди още да слезем. Ако допуснем, че в горите се е приютило някакво население, което става скрито за нас, тогава е ясно, че не можем да разчитаме на гостоприемството му. Точно затова трябва по-отрано да обмислим нещата.

— Това е прекрасно — съгласи се Гроляр, — само дето аз не виждам никаква възможност да узнаем нещо за тези хора и за намеренията им към нас.

— Възможност има, само трябва твърдост и решителност от твоя страна.

— В какво се състои тази възможност?

— Първо, трябва да останеш сам в сала, в който нищо на те заплашва. Мракът ще трае още половин час, не повече, и аз искам да го използвам, за да изплувам до брега. Като стъпя там, лесно ще се промъкна до гъсталака на долината и ще узная безлюдна ли е тази част на острова или не. Спомни си, че преди залез-слънце забелязахме безброй бананови дървета и кокосова гори. За мен е достатъчно да видя как са разположени те, за да кажа дали са докосвани от човешка ръка. Същото мога да кажа, ако разгледам черупките на кокосовите орехи. С една дума — гарантирам, че няма да се върна, докато не отговоря на въпроса, който ни интересува.

— Добре, аз ще остана и ще те чакам — каза Гроляр, който не се плашеше от нищо друго така, както от възможността да попадне в ръцете на човекоядци.

— Прекрасно! Признавам, че очаквах от тебе повече съпротива.

— Аз наистина предпочитам и ти да останеш при мен, но щом като въпросът е толкова важен, няма какво да се прави.

— Когато тръгна да се връщам, аз ще викна, а ти ще ми отговориш, за да се насоча по гласа ти, ако бъде тъмно като сега. Това, разбира се, ще стане, след като се уверя, че островът е безлюден. В противен случай ще доплувам при теб безшумно и щом се изравня със сала, тихичко ще свирна, а ти ще ми се обадиш по същия начин.

— Прието! Но бъди внимателен, защото сме длъжни да запазим живота си за по-важни неща, за които сега няма да говоря. И така, върни се скоро!

Ланжле безшумно заплува към брега. След малко слухът му долови странен звук сред тихия плясък на водата, сякаш зад гърба му се движеше друг плувец.

Преди да се хвърли в морето, парижанинът здраво привърза на главата си пълен револвер, а между зъбите си захапа неголям нож.

Той се спря и се заслуша, като със слаби движения ма ръката си се крепеше над водата. Изведнъж дишането почти му спря. Той страшно се изплаши и почувства, че нещо грамадно, тежко и плъзгаво премина край него, закачи бедрото му и в същия момент почувства в крака си страшна болка.

— Акула! — мина през ума му. — Загивам!

В момента, в който очакваше, че чудовището ще го захапе със здравите си челюсти и ще го повлече към дъното, той усети, че акулата отново прекарва страшните си зъби по бедрото му, но и сега не успя. Чак тогава разбра с какъв враг си има работа. Несъмнено тази беше същата акула на която той откъсна горната челюст. Щом разбра намеренията на хищника, Ланжле започна да плува по-бързо. Той се надяваше да я изпревари.

Ланжле за малко успя да отблъсне акулата, но и тя продължаваше да го следва. Преди да излезе на брега, той спря на такова място, където водата едва стигаше до колене. Знаеше, че акулата ще върви след него, почти влачейки корема си по пясъка, докато водата й позволява да движи късите си перки. Тогава тя поиска отново да го захапе, но в момента, в който се обърна на едната си страна, Ланжле пъргаво отскочи и разпра корема й.

Чудовището така силно замахна с опашката си, че ако Ланжле не бе отскочил встрани, този удар би пречупил гръбнака му. Без да дочака края на борбата си с акулата, Ланжле излезе на брега и застана под една палма, за да се посъвземе малко. Уплаши се да не заспи и щом клепачите му натежаха, той скочи и предпазливо започна да се провира между кокосовите палми и банановите горички, които видя от морето.