Луи Жаколио
Загубени в океана (57)

Глава II

След пристигането на остров Йен, по заповед на Бартес — шефа на дружеството на джонките, плененият полицай бе пуснат на свобода.

— Ние можехме да ви задържим като заложник — каза младият човек — и така да ви лишим от възможността да ни навредите, но подобно средство ми е противно да го приложа даже и за най-злите си врагове. И тъй, вие сте свободен. Сега решете сам как да се отнасяте към нас н дали ще ни благодарите. Ние няма да ви предложим никакви условия. Предупреждаваме ви само, че ако продължавате още да ни безпокоите отново и попаднете в ръцете ни, не разчитайте повторно да се отнесем така, както сега. Вие сами ще ни принудите да се защитаваме с всички средства.

— Не би било толкова трудно да свършите с това — забеляза Гроляр.

— Как? — понита Бартес.

— Върнете ми брилянта „Регент“ и аз ще ви гарантирам свободата, както и тази на другарите ви.

По лицето на младия човек се появи горчива усмивка.

— Учудвам ви се — каза той. — При положение че сте наш пленник и такъв можете да останете за неопределено време, вие се осмелявате да ни говорите по такъв начин. Ние не сме крадци и „Регент“ ще остане у нас. Китайците могат да виждат в отнемането на тази скъпоценност справедливо и законно отмъщение поради ограбването на Летния дворец на императора и изчезването на скиптъра на династията Цин. Но сега вие говорите със също такъв французин, какъвто сте и вие, маркиз Сен Фюрси, и този брилянт е даден на Гастон дьо ла Жонкер, син на пазителя на тази скъпоценност, която скоро ще заеме своето място в Лувъра.

— Да, но това ще стане без мен и без моето посредничество. А след такава отговорна мисия, продължила цели две години, след околосветско пътуване, през което аз разполагах със съдействието на всички дипломатически агенти на Франция и неограничен кредит, сега да се върна с празни ръце? Нали ще ме сметнат за неспособен агент, ще бъда изгонен от префектурата, в която ме чака най-бляскаво бъдеще, ако сполуча да върна брилянта.

— Но Гастон дьо ла Жонкер, на който не с възложена никаква мисия, така ще възстанови и укрепи положението на своя баща. Иначе той би загинал. А и Жонкер ще спечели репутацията на много по-ловък и умен човек в сравнение с цял куп агенти, всичките старания на които не доведоха до нищо. От моите стари другари само той не ми е изменил даже в такива минути, когато всичко в живота ми измени. А между него и пас — заклетия враг, мога ли да се поколебая дори и за миг? Мисля, че и вие не бихте допуснали топа на мое място.

— В такъв случай вие ме принуждавате да не забравям, че моята мисия имаше двойна цел.

— Именно, да върнете скъпия брилянт на предишното му място, а нас — в затвора на Нова Каледония. Нали така, Гроляр? Моят съвет е: нито дума повече за това! Ако ме чуят приятелите ми, ще ме принудят да изменя решението си към вас. И тогава ще признаете, че такава крачка би била оправдана, защото… Защо дойдохте всъщност вие тук? Не е ли за това да узнаете средствата ни за отбрана и силите, с които разполагаме? С една дума, дойдохте да ни следите и шпионирате и чрез Ли Ван, който ви е обещал да върне „Регент“, да получите най-точни сведения за нашето скривалище, та в случай на нужда да използвате тези данни. Вие искахте с един куршум да убиете три заека, Гроляр да ни вземете брилянта, да върнете в каторгата бегълците и скъпо да продадете на крупния търговски синдикат и чуждестранни земевладелци нашето Общество, големите търговски операции на което тревожи техния сън. Наистина, всичко това е добре замислено, маркизе, но за успеха му липсва едно ваше качество. Несъмнено вие имате голям полицейски талант, имате усет и умение да комбинирате, но нямате сили да изпълнявате вашите замисли.

— И така, вие ми обявявате война! Безвъзвратно ме убивате в очите на моето началство?

— А пък вие трябва да разберете, че тук аз не съм замесен в нищо. Всичките последици or вашия неуспех не зависят от мен, макар че имам всички причини да бъда ваш недоброжелател. Нещо повече — аз бих могъл да ви дам „Регент“, ако между мен и вас не стоеше другарят ми от детинство Гастон дьо ла Жонкер, за когото вашият успех би бил гибелен И не само за него лично, но и за цялото му семейство Затова аз постъпвам така, както повеляват честта и другарското чувство, но съвсем не мисля да ви обявявам война Аз не мога да причиня нещастие на приятеля си и на семейството му, за да услужа на човек, който се е нагърбил с единствената цел да ни преследва и унищожи, като ни върне в каторгата.

— Това ли е последната ви дума?

— Да, последна!

— Нека е така! Ние пак ще се срещнем и топва вие сам ще бъдете виновен, ако …

— Съдете сами какво малко значение отдавам на заплахата ви — бих могъл да ви лиша от възможността да ни вредите, но аз все пак ви връщам свободата.

После събеседниците не размениха нито дума, а на сутринта „Лей Ла“, превъзходната яхта на банкера Лао Цзин, откара полицая до най-близко го пристанище на Суматра, откъдето лесно можеше да се добере до Малака и Шанхай Затвориха го в една от вътрешните каюти, за да не може по-късно да даде сведения за пътя, по който е минал.

Щом узна за съвместната акция на двете ескадри, първата грижа на полицая бе незабавно да се яви пред адмирал Льо Хело и да му съобщи за своята мисия Агентът бе приет радушно, нещо повече — адмиралът го взе за аташе при външното министерство и му възложи тайна политическа мисия.

Мае дьо ла Шене, който го представи на адмирала и го познаваше само под името маркиз Сен Фюрси, така го препоръча и пред адмирала, който го удостои със същото уважение, с каквото се ползваше той на „Фридланд“. Адмиралът даже бе готов да го покани за обяд, по полицаят бе достатъчно умен да отклони любезната покана, защото помисли, че може да стане известно, че той е и тайният агент Гроляр, натоварен с мисията да открие похитителите на „Регент“ и бегълците от Каледония.

Излишно е да се споменава, че неговият верен-Ланжле бе при него, за да може постоянно да информира приятелите си за всичко, което Гроляр замисляше против тях.

За детектива бе истинско нещастие да се качи-на „Лей Ла“ без своя близък другар, към когото изпитваше силна привързаност. Но на другия ден, когато потеглиха, скръбта му се смени с неизказана радост, когато изведнъж в каютата му влезе Ланжле…

— Ти ли си? Ти! — извика възторжено агентът.

— Да, аз, както виждаш! — със смях отвърна Ланжле. — Успях да се скрия в трюма минути преди тръгването и, както виждаш, съм тук.

Това промъкване на кораба бе предварително-уговорено между Бартес и Ланжле. Гроляр, който е хитър мошеник, не биваше да узнае, че тоя весел парижанин е поставен при него за контранаблюдение. Впрочем Ланжле успя да внуши у Гроляр неограничено доверие към себе си и затова лесно би могъл да мине и без тая малка хитрост.

Зарадван от появата на Ланжле, старият агент извика развълнувано:

— Искаш ли този ден да бъде най-щастливият в моя живот?

— Какво трябва да направя?

— Трябва да ми говориш на „ти“, както ти говоря и аз. Тогава ще мисля, че си мой син.

— Ако това ще те зарадва, добре. Аз съм готов-да ти говоря на „ти“ и да мисля, че си мой баща.

От този ден двамата станаха още по-близки помежду си. Веселият парижанин бе единственият човек, към който старият агент бе привързан, а сега повече от всеки друг път той имаше нужда от Ланжле. В живота им скоро щяха да се случат такива премеждия, каквито сега те трудно биха си представили.