Луи Жаколио
Загубени в океана (56)

Глава I

Беше една от ония ужасни бури, които бушуват по време на есенните мусони. Целият океан бучеше като кипящ котел, яростните му вълни за миг поглъщаха цели острови и рушаха кораловите им основи, като сламки носеха във въздуха цели кораби и столетни дървета. Бурята помиташе цели селища, завличаше десетки речни кораби, разливаме реки и отнасяше хора и животни. Ураганът с бясна сила рушеше даже най-древните каменни градежи, сриваше ги и ги пръскаше на огромни разстояния. Горко на всичко, което попаднеше в обсега на неговото влияние!

Всяка съпротива на страшния ураган беше съвсем безполезна. Само за секунди ужасната стихия унищожаваше всичко, което срещаше по пътя си.

На мореплавателите, застигнати от такава буря, оставаше само едно — да бягат, да бягат, докато могат да се укрият от ударите на стихията.

Две ескадри, едната френска под командването на адмирал Льо Хело, другата английска начело с адмирал Браун, заплашени от приближаващия се ураган, бягаха с пълна сила. Те летяха между безброй острови и островчета, рифове и скали в морето на Суматра с надеждата да се скрият от природната стихия в някое безопасно пристанище.

Поради равните чинове на двамата адмирали командването и на двете ескадри, които заедно изпълняваха една и съща мисия, бе дадено на френския адмирал. Неговият флаг се развяваше над първокласния броненосец „Фридланд“, едни от най-добрите тогавашни кораби.

Заради насечените и тесни протоци между островите опасността бе такава, че адмирал Льо Хело взе при себе си дадения му в Хонконг лоцман, вместо да изпрати напред разузнавателен кораб от ескадрата. Лоцманът неотстъпно следеше курса, който беше труден и опасен поради големия брой кораби на двете съседни ескадри, които трябваше да го следват, а също и заради наближаващата страшна буря. Тревожните й признаци бяха доловени едва преди няколко часа.

Кръгозорът — ярък и медножълт по цялото си протежение, с резки черти, прилични на сажди или гъст дим, заедно с морето — пъстро като тигрова кожа, глухо боботещо и тътнещо из дълбоко, не оставяха и най-малко съмнение у опитните моряци за идващата буря.

Адмирал Льо Хело избра за флагман капитан Мае дьо ла Шене, който пък избра за помощник лейтенант Люка Панарван, отдавнашен командир на фрегата.

Поради това преместване Шене бе принуден да измени и своето държане.

— Е, Панарван — казваше той сега на своя помощник, — когато човек има честта да командва кораб като „Бдителни“ и т.н.

Но горкият „Бдителни“, превърнат от първокласен кораб в обикновен транспортен с предназначение да превозва от Франция уволнени от служба войници, бе разоръжен в Тулон и окончателно оставен за резерв.

Какво правеха в глухата н пуста част на Зондския пролив тия значителни морски сили под командването на адмирал Льо Хело?

След войната с Китай Франция и нейната „втора съюзница“ Англия по настояване на търговци от всички нации, които имаха работа с Шанхай, Хонконг, Сингапур, Кантон, Малака и други търговски пристанища на Азия, поискаха от Сина на Небето, а след неговата смърт и от императрицата регентка, да сложи край на силното пиратство, което, както уверяваха, продължавало да сее страх з китайски води. Така в пасаж на първия Тиен-Цински договор се подчертава, че Франция и Англия могат да вземат необходими мерки за сметка на Повелителя на Небесната империя, ако той не е в състояние със свои сили да защити чуждестранните кораби от пиратски нападения.

Китайските джонки съвсем не можеха да се сравнят с европейските кораби. А в последно време пиратските нападения се извършваха само върху китайски кораби, които понякога биваха ограбвани. Най-богатото Общество на джонките по реки, протоци и морета на Небесната империя, запазило своята предпиша организация, водеше оживена търговия по всички брегове и Зондски острови. Там свободно се движеха малките им кораби с незначителен тонаж, а чрез тях всички търговски стоки стигаха до чуждестранните търговци от големите пристанищни градове. Малко по малко китайците завладяха всичките източни брегове от Шри Ланка до Ява, от Суматра до Филипините, а също и цялото крайбрежие на Индокитай, Сингапур, Корея и Япония. В този район нямаше нито едно островче, където да не се намират по едно или няколко китайски търговски дена В тях се складираха всички местни стоки, а после се препращаха на представители на крупни търговски центрове.

Точно тази търговия трябваше да бъде унищожена в полза на алчните европейски търгаши.

Изпратили отначало няколко крайцера, Англия и Франция решиха този път да действат съвместно, като измолиха от императрицата документ, с който пиратите бяха обявени извън закона.

Освен с преследване на пиратите англичаните се заеха да заловят н много свои дезертьори в тези малко известни води.