Луи Жаколио
Загубени в океана (10)

Глава X

Сеген излъга, като каза на приятеля си, че кражбата му беше коствала много усилия. Всъщност за забавянето му имаше други причини. Като видя пачките банкноти и златото, в него се роди една пъклена идея: защо вместо половин милион, който беше нужен на Албер, да не вземе цял. Той така и направи, после взе файтон и отиде до квартирата на генерал Бартес. Промъкна се в малкия салон, водещ към жилището, повдигна една дъска от паркета и пъхна в оформилата се кухина останалите петстотин хиляди франка. Това беше най-сигурното средство да унищожи своя съперник, тъй като осъждането му ставаше неизбежно. Като свърши тази работа, Сеген купи два разкошни букета за двеста франка, за да оправдае по този начин отсъствието си от салона за танци, което беше около час, след което се върна в дома на своя шеф.

Подлецът скри това от своя съучастник, за да му каже по-късно, когато парите бъдат намерени у главния касиер: „Виждаш, че Бартес наистина краде от баща ти, следователно няма защо да се притесняваме!“

По-скоро глуповат, отколкото зъл по натура, Албер можеше да се откаже да участва при това положение, както и да откаже да съдейства за опропастяването на един човек. Затова Сеген предпочете да скрие втората част от своето нощно похождение.

На другия ден, 15 май, още в осем часа сутринта Едмон беше на работното си място. Когато отвари касата, сигурно щеше да падне, ако не беше се опрял на близкото кресло.

— Какво има? — попитаха чистачите, като го прихванаха съчувствено под мишниците.

— Кражба! — едва успя да изрече младият човек, който не искаше да вярва на очите си.

Но трябваше да повярва. Десет връзки банкноти от по сто хиляди франка, отделени още вечерта за изпращане, бяха изчезнали от касата.

Трябваше веднага да се обяви този факт.

— Повикайте веднага господин Лемер — каза Бартес на един от чистачите. — Дали не му е потрябвала лично на него тази сума, преди да дойдете вие?

Бартес още не можеше да приеме възможността за подобен случай. Банкерът Жюл Прево беше твърде взискателен и строго се придържаше към правилата и привичките, които никога и за нищо не пренебрегваше. Никога не би взел пари от касата за свои лични нужди, още повече че си имаше собствена каса, която нямаше нищо общо с главната. От нея се ползваше, когато беше необходимо, за да задоволи някои потребности на семейството си, но понякога извършваше с парите от нея дребни операции.

Щом изслуша доклада на Бартес, шефът му се засмя добродушно и каза:

— Не се тревожете, драги мой! Може би е грешка в сметките на някоя от канторите. Лесно ще я открием чрез ревизия.

Ако главният касиер чувстваше и най-малкото петно върху съвестта си, той би се възползвал от безграничното доверие, изразено в отговора на неговия шеф, и всичко можеше да мине много леко. Сватбата му беше определена за след два месеца, когато щеше да получи и уговорената зестра. От нея щеше да внесе изгубения милион, като оправдае липсата му с грешка в сметките на парижката банкова кантора. Но Бартес нямаше какво да крие, за да се задоволи с такава развръзка на този загадъчен за него случай. Затова заяви, че документите са в ред и сумата непременно е открадната. От кого, трябваше да реши следствието.

— Следствие в моята банка! — извика старият банкер при научаването на новината. — Съдебен процес, шум в пресата! По-скоро съм съгласен да изгубя този милион, отколкото да си навлека та-кова безпокойство! Успокойте се, драги Едмон, и нека оставим всичко така, както си е, още повече че аз съм сигурен в грешката със сметките, която впоследствие ще открием! Но как е било възможно да се отвори касата, когато дори аз не мога да го направя без помощта на указателя?

— Милостиви господине — настоя Бартес, — получих възможността да вляза във вашето семейство и не мога да допусна дори сянка от съмнение в моята честност!

— Но-кой се съмнява във вашата честност, скъпи мой!

— Вие самият не бяхте тук и аз не мога да се съглася с вашето решение. Дефицитът в касата е несъмнен и затова ми позволете чрез органите на властта да открия крадеца, за да избегна всякакви подозрения по мой адрес!

— Това ли е последната ви дума?

— Да, защото аз съм наследник и на честта на моя баща!

В този ден никой от служителите не напусна банката, преди да бъде извършен обискът на полицията в дома на всеки един от тях, но всички опити да се открият някакви следи от кражбата останаха безрезултатни.

Обезкуражен от неуспеха на своите търсения, но убеден, че крадецът непременно беше свързан с банката, защото външен човек не би могъл да отвори касата, началникът на тайната полиция накрая предложи на Едмон Бартес.

— Господине, сигурно не бихте имали нищо против един обиск на квартирата ви, защото след него това дело окончателно ще може да бъде предадено на божията воля.

— Точно това исках да ви предложа и аз! — отговори благородният младеж.

— Той е луд — извика Прево Лемер, който присъстваше на разговора, — но аз съм против! Не искам всички да говорят, че са обискирали бъдещия зет на Жюл Лемер!

— Милостиви господине — възрази полицейският началник, — аз съм длъжен да използвам всички законни средства, за да открия престъпника!

— На вашите услуги съм — повторно заяви Бартес и се отправиха с полицая към жилището на главния касиер Един час след това последният беше отведен в затвора в Мазас.

Невъзможно е да се опише изумлението и недоверието към станалото, както и яростта на стария банкер. Той крещеше, тропаше с крака и беснееше, повтаряйки, че откраднатите пари не са на банката, а собственост на Бартес, който ги бил спестил. Заплашваше, че ще използва влиянието си, за да уволни началника на тайната полиция, но той остана невъзмутим и когато старият финансов ас се поуспокои, му показа писмени показания от Бартес, в които се казваше, че изчезналите пари са от наличните капитали на банката и са били определени за изплащане на различни лица на 15 май.

Жюл Прево Лемер беше окончателно сразен!

— Как тогава този нещастник си обяснява наличието на парите в своето жилище? — извика отчаяно той.

— Не може да обясни. Настоява, че е напълно невинен, и самият той е изненадан от намирането на част от откраднатата сума в квартирата си.

— Това е безумие! Ако той беше виновен, можеше двадесет пъти да избегне бедата още тази сутрин. Аз му казах, че ще обясня изчезването на парите като грешка на някоя от моите кантори, защото не искам за нищо на света да виждам полиция у дома си, така че, ако той се чувстваше виновен, можеше спокойно да се съгласи с мене и всичко щеше да се потули.

— Да, наистина, но вие не бяхте сам, при вас имаше и други хора и тъкмо тях той искаше да убеди в своята невинност… А по тази причина трябваше да приеме и обиска в квартирата си. С една дума, наложило се е да постави всичко на карта!

— Не, не мога да повярвам в това! — изпъшка съкрушено банкерът и закри лицето си с ръце.

— Повярвайте на моя опит — каза полицаят — Този човек е извънредно хитър и в това е цялата работа! Според мен вината му е несъмнена. Съдете сам: изчезва един милион от касата, а ключът, без който и най-добрият касоразбивач в Париж не би могъл да я отвори, се намира у касиера. При обиска на квартирата му се намира половината от изгубената сума. Как след всичко това можете да се съмнявате в неговата виновност? Ето номерата на сериите, намерени под паркета — същите, конто са отбелязани и в касовата му книга.

— Все по-малко и по-малко разбирам каква всъщност става! — завърши разговора Жюл Прево Лемер.

— Надявам се, че скоро ще разберете всичко — отговори полицейският началник — и ще се убедите, че действителността е друга. Ще видите дали съдът ще оправдае Едмон Бартес!

— Разумът наистина говори против него — каза старият банкер, — но моите чувства ми казват друго!

— В такива случаи трябва да се слушат само доводите на разума. Повтарям ви, че в съда няма да оправдаят този човек!

Най-накрая Жюл Прево сам се убеди във виновността на бившия си главен касиер дотолкова, че започна упорито да отстоява новата си позиция пред опита на жена си и дъщеря си да защитят честта на своя избраник. С такъв завършен характер като този на стария банкер винаги настъпва подобна метаморфоза. Бяха нужни само малко повече усилия от обикновено, за да се убедят в нещо хора, защищавали горещо обратното положение, н те започват със същата упоритост да поддържат новите си възгледи.

В хода на цялото следствие у Прево Лемер се говореше само за Едмон Бартес, когото бащата обвиняваше, а майката и дъщерята защищаваха с всичките доводи на своя ум и сърце. Албер се чувстваше много неловко и заемаше примирителна позиция, по и тя не отбелязваше никакви успехи, защото в решаващия момент той се солидаризираше с баща си. Неудобството му се усилваше и от обстоятелството, че той не разбра истината за другия половин милион, скрит в квартирата на Бартес, за който Сеген беше премълчал пред него. Макар деловодителят на баща му да се кълнеше, че това не е негово дело, Албер не му вярваше и мълчеше, сломен от своята виновност и от долното предателство на своя помощник.

Сеген получи мястото на Бартес в банката и симпатиите на стария банкер, който изтъкваше пред жена си и дъщеря си образцовата му честност и порядъчност, но те все още поддържаха неговия предшественик. От своя страна Сеген, който обядваше пет пъти седмично в дома на своя шеф, умело се преструваше, че споделя тяхното мнение за несправедливостта на нещастието, сполетяло Едмон Бартес.

— Твърде благородно е от ваша страна, че не забравяте другарите си в беда — казваше всеки път госпожа Лемер, когато почувстваше някаква благоразположение към изтънчения мошеник, който постепенно и неусетно спечели доверието на двете дами.

— Да ти кажа ли — говореше му Албер, когато оставаше насаме с него, — ти си такъв мръсник, какъвто никъде го няма!

— Ако изключим тебе — добавяше цинично Сеген.

— Не, аз не съм чак такъв хитрец! Ще ми бъде страшно неприятно да имам за зет мошеник като теб, когото винаги мога да изпратя на каторга!

— Като ме придружиш, нали!

— Е, драги, аз ограбих само баща си!

— Да, а пък аз го направих заради твоето бъдеще. Две обувки образуват един чифт!

— Когато започнем работа в банката, ще следя всичките ти машинации!

— А аз — твоите фалшиви документи!

Такива любезности си разменяха двамата съзаклятници, изпълнени с дълбоко презрение един към друг.

Само двама човека още поддържаха своето доверие в невинността та Бартес — капитан Пол Прево Лемер, големият син на стария банкер, бивш другар на Бартес в колонията и маркиз Ди Лара Коело, предишният клиент на банката.

Техните открито проявени симпатии към подсъдимия произведоха в съда дълбоко впечатление на всички и подтикнаха председателя да попита маркиза:

— Как ще съгласувате вашето мнение с очевидния факт, който му противоречи?

— Много просто, уважаеми господине — отговори старият аристократ. — Бартес е бил сгоден за дъщерята на моя приятел и би било необяснимо от негова страна да извърши такова престъпление, което би разрушило брачните му планове и бъдещото управление на банката!

— Но фактът потвърждава това. Половината от откраднатата сума е намерена у подсъдимия!

— Да, господин председател! Да допуснем, че той е ограбил касата. В такъв случай какво го е подтикнало да се откаже от съблазнителното предложение на банкера, а, напротив да рискува, като поиска разследване и обиск в дома си? И защо му е бил този милион, като само след два месеца е щял да получи не един, а няколко милиона зестра от своята годеница?

Председателят не намери с какво да възрази на тези аргументи и за да замаскира своето безсилие, заяви:

— Всичко това е предмет на бъдещи обсъждания. По вие не ми отговорихте на въпроса!

— Аз ще ви отговоря съвсем лаконично. Бартес поради очертаващото му се завидно положение вероятно с предизвикал завистта и злобата у някои свои колеги и срещу него е бил организиран заговор, който е бил умело изпълнен!

— Господине, съзнавате ли цялата сериозност на това обвинение, което току-що изрекохте? — запита строго председателят.

— Съзнавам я и съм готов да добавя още не що. Потърсете тези, които са имали интерес да погубят Бартес. Така ще откриете истинските виновници.

Възбудата стана всеобща и пълна, когато към думите на маркиза се присъедини и големият син на Жюл Лемер Оправдаването на подсъдимия блесна за момент в залата, по ефектът от намерените, в жилището му петстотин хиляди франка надделя в резултат на обвинителната реч, произнесена от прокурора.

Един от верните приятели на Едмон — Гастон дьо ла Жонкер, извика:

— Бъди спокоен, Бартес, остава ти уважението и предаността на твоите приятели!