Паулу Коелю
Вещицата от Портобело (30)

Андреа Маккейн, актриса

— Предния път ти ми говори за Гея, която създала самата себе си и родила син, без да има нужда от мъж. Каза, при това съвсем основателно, че Великата майка накрая е отстъпила мястото си на боговете мъже. Но пропусна да споменеш Хера — една от наследничките на твоята любима богиня.

Хера е по-важна, защото е по-практична. Властва над небето и земята, годишните времена и бурите. Според самите гърци, които ти цитира, Млечният път, който виждаме на небето, е създаден от млякото, изтекло от гърдите й. Красиви гърди между другото, тъй като всемогъщият Зевс се преобразил, превърнал се в птица само за да може да ги целува, без да бъде отхвърлен.

Разхождахме се из един от големите магазини в Найтсбридж. Обадих се по телефона и й казах, че бих искала да си поговорим, а тя ме покани да видим зимните разпродажби — щеше да е по-приятно, ако бяхме седнали да изпием по един чай заедно или да обядваме в спокоен ресторант.

— Синът ти може да се загуби в тая тълпа.

— Не се безпокой. Продължи си мисълта.

— Хера открила трик, с който принудила Зевс да се ожени за нея. Но веднага след церемонията той се върнал към живота си на плейбой, като прелъстявал всички изпречили се пред погледа му жени и богини. Хера му останала вярна и вместо да обвини мъжа си, казвала, че жените трябва да се държат прилично.

— А не прави ли същото всяка от нас?

Не знаех докъде се опитва да стигне, затова продължих, сякаш не съм я чула:

— Докато не решила да му отвърне по същия начин — да си намери някой мъж или бог и да го вкара в леглото си. Не може ли да поспрем за малко и да пием кафе?

Но Атина току-що беше влязла в един бутик за бельо.

— Това харесва ли ти? — попита ме, като ми показа предизвикателен комплект бикини със сутиен в телесен цвят.

— Много. Когато ги сложиш, някой ще ги види ли?

— Разбира се. Или смяташ, че съм светица? Но продължи разказа си за Хера.

— Зевс се стреснал от поведението й, но Хера се чувствала освободена и не я било грижа за брака. Ти наистина ли имаш приятел?

Атина погледна встрани. Едва когато установи, че детето не може да ни чуе, отговори едносрично:

— Да.

— Не съм го виждала.

Тя отиде до касата, плати бельото и го прибра в чантата си.

— Виорел е гладен и съм сигурна, че гръцките легенди хич не го интересуват. Довърши историята за Хера.

— Има доста глупав финал. Страхувайки се да не загуби любимата си, Зевс се престорил, че отново ще се жени. Когато Хера узнала това, разбрала, че нещата са отишли прекалено далеч. Любовници — да, но разводът бил немислим.

— Никак не е оригинално.

— Решила да отиде на мястото, където щяла да се проведе церемонията, и да вдигне скандал. Едва тогава разбрала, че той иска ръката на една статуя.

— Какво направила Хера?

— Смяла се много. Това стопило леда между двамата и тя отново станала кралицата на небето.

— Чудесно. Ако това някой ден ти се случи… — Кое?

— Ако твоят мъж си намери друга жена, не забравяй да се смееш.

— Аз не съм богиня. Вих била далеч по-унищожителна. Защо никога не съм виждала твоя приятел?

— Защото винаги е много зает.

— Къде се запознахте? Тя спря с бельото в ръка.

— Запознахме се в банката, където работех. Той имаше сметка там. А сега ме извини, но синът ми ме чака. Имаш право, може да се загуби в тълпата, ако не внимавам достатъчно. Ще се събираме в дома ми другата седмица, естествено, че и ти си поканена.

— Знам кой е инициаторът.

Атина ме целуна по двете бузи и си тръгна. Но поне беше разбрала посланието ми.

Онзи следобед в театъра режисьорът каза, че е вбесен от поведението ми — бях организирала група хора, с които да посетим онази жена. Обясних му, че идеята не е моя. Запленен от историята за пъпа, Херън ме бе попитал дали има актьори, готови да продължат прекъснатата лекция.

— Но той не може да те командва.

Разбира се, че не, но последното, което бих искала, е да отиде сам в дома на Атина.

Актьорите вече се бяха събрали, но вместо пак да четем новата пиеса, режисьорът внезапно промени програмата.

— Днес ще направим още едно упражнение по психодрама. (Б. р.: Техника, при която хората драматизират личните си преживявания.)

Не беше необходимо. Вече знаехме как биха се държали героите в ситуациите, в които ги поставя авторът.

— Може ли да предложа темата?

Всички се обърнаха към мен. Той изглеждаше изненадан.

— Но какво е това, бунт ли?

— Изслушайте ме. Ще създадем ситуация, в която един мъж, след като дълго се е борил, успява да събере група хора, за да извършат важен за общността ритуал. Да речем, нещо, което е свързано със събирането на реколтата наесен. Междувременно обаче в града пристига непозната и заради красотата й и заради легендите, които се носят около нея (че е предрешена богиня), събраната от мъжа група, имаща за цел да съхрани традициите в селището, се разпръсва и се пренасочва към новодошлата.

— Но това няма нищо общо с пиесата, която репетираме! — каза една от актрисите.

Режисьорът обаче беше схванал посланието.

— Прекрасна идея, можем да започваме — каза той и обръщайки се към мен, обяви: — Андреа, ти ще бъдеш новодошлата. Така ще можеш по-добре да разбереш ситуацията в селището. Аз пък ще съм човекът, който се опитва да запази обичаите непокътнати. А групата ще се състои от двойки, които ходят на църква, в събота се събират за общи дейности и си помагат взаимно.

Легнахме на пода, релаксирахме и започнахме упражнението. В действителност то е много просто — главната фигура (в случая аз самата) създава разни ситуации, а останалите реагират на предизвикателството.

Когато приключихме с релаксирането, аз се превърнах в Атина. Във въображението ми тя обикаляше света като Сатаната в търсене на поданици за своето царство. Превъплъщаваше се в Гея, богинята, която знае всичко и която е създала всичко. В продължение на петнайсет минути се сформираха „двойките“, опознаваха се, измисляха общата си история, където имаше деца, къщи, разбирателство, приятелство. Когато усетих, че средата е подготвена, седнах в единия край на сцената и започнах да говоря за любов.

— Намираме се тук, в това малко селище, и вие смятате, че аз съм чужденка. Ето защо ви е интересно да научите какво мога да ви разкажа. Никога не сте пътували, не знаете какво става отвъд планините, но аз мога да ви кажа — не е необходимо да възхвалявате земята. Тя винаги ще бъде щедра към вашата общност. Важното е да възхвалявате човека. Вие казвате, че обичате да пътувате, нали? Но използвате грешната дума — обичта, любовта представлява връзката между хората.

Вие искате да имате богата реколта и затова сте решили да отдадете любовта си на земята, нали?

Още една грешка — любовта не е желание, не е познание, не е и възхита. Любовта е предизвикателство, огън, който гори, но е невидим за очите. Затова, ако смятате, че съм чужденка за вашия край, се лъжете — всичко ми е близко, защото идвам с тази сила и с този плам и когато си тръгна, вече нищо няма да е същото. Нося със себе си истинската любов, а не онази, на която ни учат книгите и приказките.

„Съпругът“ в една от „двойките“ се вгледа в мен. Жената се притесни от реакцията му.

В останалата част от упражнението режисьорът — по-точно добрият човек — правеше всичко възможно да обясни на хората колко е важно да съхранят традициите, да възхваляват земята, да се молят тя да е щедра към тях и тази година така, както е била предишната. А аз говорех за любов.

— Той казва, че земята се нуждае от ритуали, нали? Е, аз ви уверявам, че ако любовта помежду ви е достатъчно силна, реколтата ще бъде пребогата, защото това е чувство, което може да преобрази всичко на този свят. Но какво виждам? Приятелство. Страстта отдавна е угаснала, понеже вече сте свикнали един с друг. Затова земята ражда само толкова, колкото и предишната година, ни повече, ни по-малко. Затова на скрито място в душата си вие тихо се оплаквате, че в живота ви нищо не се променя. Защо? Защото сте се опитали да подчините силата, която трансформира всичко, за да може животът ви да си тече без особени предизвикателства.

А добрият човек обясняваше:

— Нашата общност винаги е оцелявала, защото е зачитала правилата. Дори любовта им се подчинява. Оня, който се влюби, без да зачете общото благо, вечно ще живее в тревога — да не нарани партньора си, да не ядоса новата си любов, да не изгуби всичко, което е постигнал. Една чужденка без история и без корени може да говори каквото си ще, но тя не познава трудностите, през които сме минали, за да стигнем докъдето сме стигнали. Не познава жертвите, които сме направили в името на децата си. Не й е известен и фактът, че работим неуморно, за да може земята да бъде щедра към нас, да живеем в мир и да успяваме да се запасим с храна за утрешния ден.

В продължение на час аз защитавах всепоглъща-щата страст, докато добрият човек говореше за чувството, което носи мир и покой. Накрая аз си говорех сама, защото цялата общност се събра около него.

Бях изиграла ролята си с вдъхновение и вяра, каквато не мислех, че притежавам. Въпреки всичко чужденката си тръгна от селището, без да успее да убеди когото и да било.

А това ме караше да се чувствам много, ама много доволна.