Паулу Коелю
Вещицата от Портобело (2)

Андреа Маккейн, 32 г., актриса

„Никой никого не може да манипулира. В една връзка и двамата знаят какво правят, дори после някой от тях да се оплаква, че е бил използван.“

Така казваше Атина, но правеше тъкмо обратното. Аз бях използвана и манипулирана, а чувствата ми въобще не бяха зачетени. Нещата са още по-сериозни, когато става дума за магия. В крайна сметка тя беше моя учителка. Трябваше да ми обясни свещените мистерии, да събуди у мен незнайната сила, която всеки притежава. Когато се впускаме в приключение из такова непознато море, сляпо се доверяваме на нашите водачи и вярваме, че те знаят повече от нас.

Е, аз мога да ви уверя, че не е така. Не знаят повече. Нито Атина, нито Еда, нито хората, с които се запознах покрай тях. Тя твърдеше, че се учи, докато преподава, и въпреки че в началото отказвах да повярвам, накрая се убедих, че може би е истина. Установих, че това е още един от многото й начини да ни накара да свалим гарда и да се предадем на нейното очарование.

Хората, които са отдадени на духовно търсене, не мислят, те искат резултати. Искат да се почувстват силни и да са далеч от безличната тълпа. Искат да бъдат специални. Атина си играеше с чувствата на другите по доста плашещ начин.

Струва ми се, че в миналото си Атина се е прекланяла пред света Тереза от Лизийо. Католицизмът не представлява интерес за мен, но доколкото знам, Тереза е имала нещо като мистично и физическо единение с Бог. Атина веднъж спомена, че би желала съдбата й да е като нейната. В такъв случай трябваше да влезе в манастир и да посвети живота си на съзерцание или помощ за бедните. Би било далеч по-полезно за света и далеч по-малко опасно от това чрез музика и разни ритуали да води хората към отровно пристрастяване, чрез което можем да влезем в контакт с най-доброто, но също така и с най-лошото от нас.

Аз я потърсих, за да намеря отговор на въпрос, свързан със смисъла на моя живот — въпреки че не се издадох при първата ни среща. Още в началото трябва да съм разбрала, че Атина не се интересува от това. Тя искаше да живее, да танцува, да прави любов, да пътува, да се обгражда с хора, за да им покаже колко е мъдра, да демонстрира дарбите си, да провокира съседите и да се възползва от нашето невежество, макар и придавайки духовно лустро на търсенията си.

Винаги когато се срещахме — за магически ритуали или за да отидем на бар, — аз усещах силата й. Почти бях в състояние да я докосна — толкова мощно проявление имаше. Отначало бях очарована, исках да стана като нея. Но веднъж в един бар тя започна да коментира „Третия ритуал“, който е свързан със сексуалността. Направи това пред моя приятел под претекст, че ме обучава. По мое мнение целта й бе да съблазни мъжа, когото обичах.

И, разбира се, накрая успя.

Не бива да се говори лошо за хора, които са преминали от този живот в астралния свят. Но на Атина няма да й се наложи да отговаря пред мен, а пред всички онези сили, които, вместо да впрегне в услуга на човечеството и за своето собствено духовно извисяване, тя използва единствено за лични облаги.

А ето и най-лошото. Започнатото от нас можеше и да доведе до нещо добро, ако не беше стремежът й към показност. Трябваше просто да действа по-дискретно и днес щяхме заедно да изпълняваме отредената ни мисия. Но тя не успяваше да се контролира, смяташе се за господарка на истината, мислеше, че е в състояние да преодолее всички прегради, използвайки чара си.

И какъв беше резултатът? Аз останах сама. А вече не мога да захвърля работата по средата. Трябва да стигна до края, въпреки че понякога се чувствам слаба и почти винаги съм обезсърчена.

Не се изненадвам, че животът й свърши така — тя вечно флиртуваше с опасностите. Казват, че екстро-вертите са по-нещастни от интровертите. Тъкмо за да компенсират това, имат нужда да доказват на себе си, че са доволни, щастливи, че харесват живота си. В нейния случай това е съвършено вярно.

Атина осъзнаваше харизмата си и направи нещастни всички, които я обичаха.

Включително и мен.